"Най-важният урок, на който искам да науча учениците си, е как да бъдат честни и отговорни хора. Опитвам се да ги науча и на възвращаемост – да правиш добро на тези, които са сторили добро на тебе. Още от първия миг започваме да говорим за човешките добродетели – смирение, доброта, уважение, почит към по-възрастните". Така започва разказът на Ивайло Стоянов – учител по свободноизбираемия предмет „Религия“ в СОУ „Христо Ясенов“ в град Етрополе. Той е носител на наградата „Учител на годината“ в направление за млад преподавател.
Ивайло започва да преподава през 2011 г. Тогава предметът е нов за училището. Желаещите да посещашат часовете са 40 деца и с всяка година интересът се покачва. Сега Ивайло има занятия всеки следобед с ученици от II, III и IV клас. В началото преподава в класните стаи на колегите си, но след първата година получава собствена класна стая. Оборудва я с лични средства. Децата много обичат кабинета, който се отличава с уютна атмосфера, тишина и хармония. Винаги щом пристъпят прага, учениците се оглеждат за нещо ново, което той е добавил към интериора. Най-много харесват голямата икона на св. архангел Михаил, който е любимият им светец. Децата обичат всички елементи в нея – крилата и ореола на светеца, меча, огъня, както и неговата история – той е ангелът, който прогонва Сатаната.
Преди 4 г. Ивайло завършва бакалавърска степен в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ с професионална квалификация „Теолог, учител по религия“.
В момента следва две магистратури – „Библейска и светоотеческа антропология“ и „Психология“. "Университетът е мястото, където се изградих като личност. Първоначално исках да уча история и през първите две години ми беше много трудно, докато навляза в материята. Но не съжалявам – теологията е уникален предмет, който дава много", разказва младият преподавател.
Програмата за свободноизбираемия предмет следва разпределението на часовете и темите, одобрено от МОН. Въз основа на него Ивайло разработва уроците, които се проверяват и одобряват от директора на училището. Винаги се консултира и с класните ръководители на децата. В началото на часовете обикновено децата казват молитвата „Отче наш“, след което преподавателят разказва урока и им дава игри и упражнения, с които да затвърдят знанията си. Малчуганите обичат да оцветяват икони и да изрязват ангели от хартия.
Част от занятията са посещенията на църква и манастири.
На място децата научават какво представлява храмът, разглеждат иконите, разговарят със свещеника. Винаги преди да отидат на църква Ивайло повтаря правилата, които трябва да се спазват в Божия храм. Учителят винаги набляга на дисциплината, която е проблем за децата. Обикновено те приемат реда и правилата за нещо страшно. Обяснявам им, че са изключително прости: ако спазваш задълженията си в час, получаваш възнаграждение под формата на знания и висока оценка, разказва преподавателят.
"Колегите ми казват, че виждат промяна у учениците, които посещават моите занятия. Те стават по-отговорни и изпълняват съвестно възложените задачи във всички часове", споделя Ивайло.
"Виждам, че голяма част от семействата днес са изгубили традиционната си роля и това се отразява на възпитанието на децата".
Но ако доскоро на малчуганите и наум не им идваше да поздравят срещнатия учител, то сега показването на уважение към по-възрастния е нещо нормално. Дисциплината в часовете също е по-голяма.
Като всяка новост обучението по религия не се приема еднозначно. Ивайло често среща предразсъдъци или резервираност от страна на колеги или по-големи ученици.
"Опитвам се да им покажа, че в часовете няма нищо нередно. Не уча децата да стават свещеници, а да бъдат добри и вярващи хора", допълва той. Въпреки това по-големите деца се обръщат към учениците му със саркастични подигравки. Обмислял е и да се откаже, но отхвърля идеята – иска да разреши проблемите, а не да бяга от тях. Младият учител постепенно изгражда взаимно доверие с голяма част от колегите си.
Търси връзка и с родителите. "Винаги казвам на децата, че могат да поканят мама и татко в църквата. Давам им за домашно да разкажат урока на родителите си. За мене е много важно семейството да знае с какво се занимаваме, за да бъде спокойно, че не се случва нищо лошо", категоричен е Ивайло.
Получената награда „Учител на година” е стимул да продължи своята работа въпреки трудностите. Най-сериозният проблем е заплащането – преподавателите по религия получават само лекторско възнаграждение, нямат осигуровки и трудови договори. "Парите ми стигат единствено за материалите, които използвам в часовете", признава Ивайло. "Много ми се иска да подобря условията в класната стая, както и да мога да принтирам в цвят част от материалите, но на този етап нямам такава възможност", допълва той. Липсата на консумативи той често замества с изобретателност.
През втория срок Ивайло иницира допълнителна дейност – учи малчуганите да четат на старобългарски.
Дава им текстове от своите учебници – откъси от Библията или черковни песнопения. Чете им и Евангелието при посещенията в храма. Децата възприемат езика много бързо и обикновено разбират текста, преди той да им го преведе. "Винаги, когато имаме няколко свободни минути в края на часа, ме молят да им почета или да им попея на църковнославянски", споделя той.
