Светият Синод се събра на дълго чаканата лятна сесия и поиска от държавата монопол над производството и търговията със свещи. И още: да не плаща данъци, нито такса смет, да падне 4-процентовата такса за водене на дела за връщане на църковни имоти. Да не внася здравни и пенсионни вноски. Защото БПЦ е бедна. Преди това владиците уволниха чиновника, който движеше отдаването под наем на апетитни имоти и не направил регистър. Без много да се замислят: защо всъщност няма такъв регистър?
Отговорът не е еднозначен. Първият може да е: “много е сложно”. След национализацията в България няма регистър на имотите в държавата въобще, камо ли на църковните. И мнозина подозират, че това е направено съзнателно, особено при разделянето на имотите на общински и държавни през 1996 г. - за да се улеснят всевъзможни схеми за заграбване
Вторият момент е също логичен. Преди 9 септември 1944 г. всички данни за имоти, включително и ферманът за обявяването на Българската екзархия, са били в Светия Синод, но пада фугасна бомба и когато отварят касата два-три дни след бомбардировките - всичко се възпламенява. Много неща са заличени. Някои обаче са запазени в Държавния архив и неговите поделения по места - постановления за одържавяване на имоти с приложени скици, преписки за отдаване на търг на манастирски земи и за плащания на адвокати, както и за бюджети на епархийските духовни съвети в страната и новоприсъединените земи; на духовните семинарии в София и Пловдив; на храмове и манастири. Запазени са банкови книги за депозираните влогове по фондове за завещания (1928-1947 г.).
Според архивите преди национализацията БПЦ е притежавала 329 436 дка ниви, лозя, градини и ливади на стойност около 1 000 000 лв. Манастирите са имали 191 000 дка земя, 30 хил. дка ниви, по 3000 дка гори и ливади и 17 000 дка пасбища и големи площи в регулация, за 4000 дка от които Църквата още води съдебни битки. Висши духовници твърдят, че около 25% от собствеността все още не е възстановена. Различни експерти, неясно на каква база, дават различни становища за активите на БПЦ в момента и те варират между 1 и 5 милиарда лева. Но самата Църква не може да каже за какво богатство става дума. И ако за големите манастири и градските храмове са запазени някакви планове и скици за границите на имотите, положението със селските църкви и малките манастирчета е почти загубена кауза. Изследователи твърдят, че всяка селска църква притежава минимум по 15 декара земеделска земя.
Но на много места тя е заграбена по схемата: кмет - поземлена комисия, когато вървеше реституцията по закона “Лучников”. Неясно колко управници по места са успели така да заметат следите и на малкото останали сведения, че кметове или бизнесмени да станат горди, добросъвестни и безапелационни собственици на апетитни имоти. В този период Църквата загуби и доста от наеми в центъра на София. Наемателите на имоти около пл. “Св. Неделя” (банки, бизнесмени, ресторантьори и търговци) се люшкаха на кого да плащат наеми, когато за легитимни се представяха ту единият, ту другият синод. След ликвидирането на разкола реално духовниците започнаха да работят за възстановяване на имотите си. Но достатъчно бавно, за да пропуснат всички срокове и сега искат още 10 години време за връщане на земи и сгради. Затова на много места, например в Хасковско, над 30 църкви са обявени за общинска собственост.
Проучванията досега сочат, че Църквата е била най-големият собственик на гори и най-добрият стопанин на дъскорезници, притежавала е и много земеделски земи. Но за да се издирят сведения основно за горските имоти, трябва да се изрие архивът на министерство на земеделието, твърдят препатили. В първите протоколи за трудова поземлена собственост е посочван точен размер на обработваемите площи. Манастирска земя, например - 700 дка, толкова застроена площ, толкова земеделско стопанство. На въпроса "откога се владее този имот?" на много от местата пише, че е с “турска тапия от незапомнени времена”.
За да няма регистър още, има и трето обяснение. В ново време доста митрополити са направили сериозни проучвания из архивите и общините за имотите на епархиите и обителите, които имат. Чрез адвокати, счетоводители или находчиви и образовани монаси и свещеници. Последователни в това отношение са Гавриил Ловчански, Дометиан Видински, Натанаил Неврокопски, Кирил Варненски, Григорий Великотърновски. Така постъпват и няколко игумени на манастири, като Гигинския например и си върнаха доста земи. Но владиците кътат информацията с идеята, че от тези имоти епархиите се самоиздържат.
Т. е. да не внасят процент от приходите в Светия Синод, който плаща заплати на митрополитите, издържа администрация, храм-паметника “Св. Алекснадър Невски”, двете духовни семинарии и три ставропигии - Рилския, Бачковския и Троянския манастир (истината е, че Св. Синод не издържа ставропигиалните манастири, а непрекъснато получава от тях средства в брай или в натура - б. р.).
Не само имотен регистър липсва, но няма прозрачност и за даренията. В миналото към всеки манастир е имало дарителски фондове, които са управлявали средствата.
Синодът дори не изпълнява записаното в действащия Устав на БПЦ, което му дава права за сключване на имотни сделки. В чл. 38, определящ правомощията му, пише: “да разрешава, по предложение на епархийския митрополит, учредяването и участието в търговски дружества на БПЦ - Българска патриаршия и нейните поделения - митрополии, църкви и манастири; да разрешава, по предложение на епархийския митрополит, учредяването на вещно право на строеж до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на БПЦ и нейните поделения - митрополиите, църквите и манастирите”. Решенията на Светия Синод се публикуват в “Църковен вестник” в двуседмичен срок от постановяването им”. Това обаче не е правено никога.
Само по-бедните епархии правят бюджети, останалите изобщо не ги представят в синода. Изборът на наематели става не само непрозрачно, но и на неясен принцип и често в ущърб на Църквата. От март насам - вече четвърти месец, например, тече основен ремонт в Софийска митрополия, където ще живее новият патриарх. Според информация отвътре той е поверен на пенсиониран военен, родственик на покойния дядо Максим. Няма публична информация и какви наеми постъпват в синода, както и за какво се харчат, макар да се говори за хиляди евро.
В същото време Църквата иска държавата да ги освободи от съдебна такса, когато води дела за имоти, да не се внасят в общинските хазни такса смет и т. н. Всъщност точно по тази причина повече от година Светият Синод не прави нищо, за да се изготви нотариален акт за собственост на патриаршеския храм “Св. Александър Невски”. Защото квадратурата му е голяма и ако се извади данъчна оценка, ще плащат висока такса смет.
Докато синодалите разчитат само на облекчения от държавата, но не спазват собствения си устав и не управляват прозрачно финансите си, БПЦ ще си остане бедна. Искането сега изобщо да не се плащат осигуровки на свещениците, които са под 1000 души, показва колко лош и слаб началник е Светият Синод...
Цялата статия може да прочетете във в. Труд