Отричат се християнските ценности, залегнали в основите на правовата държава
Някой пита дали ни липсва радио „Тангра“. По другите радиа още пускали рокгрупа „Тангра“. Четем за експедиция „Антарктика-Тангра“. Движение „Воини на Тангра“ издава вестник. Фондация „Тангра-ТанНакРа“ изследва тангризма на хазарите, преди да приемат юдаизма. В новата партия „Гвардия“ изповядват тангрианство. От офиса на „Тангра тур“ можете да си купите самолетни билети. „Тангра“ ООД продава климатици. Има даже гейклуб „Тангра“!
Кое доведе до възраждането на този езически култ? Големият глад за национална идеология, особено при младите.
Подигравката е, че за емблема на българската идентичност неотангрианството въздига едно небългарско божество. Жертвите на тази манипулация, най-вече сред патриотично настроените младежи, не си дават сметка, че то не ги прави повече българи, но във всички случаи ги прави по-малко европейци.
Неотангрианството не е единственият инструмент на тази политика. То е само една страна на неоезичеството, което в България се превърна в доходен бизнес. Шаманизмът съставлява съдържанието на десетки вестници за астрология, феномени, знахари, лични драми и т. н. А те се купуват, и още как! Няма български телевизионен канал (може би с изключение на един), който да не посвещава поне десет процента от времето си на врачки, лечители, астролози, екстрасенси, вещери, знахари, пророци, гадатели, рейки-мастери, контактьори с Вселената, кабалисти, нумеролози и диспечери на някакви „енергии“. Тези хора правят добри пари от импулсните телефони за връзка със зрителите. Нито те, нито собствениците на медиите се притесняват, че паразитират върху бедите и нещастията на българите, експлоатирайки тяхната несигурност за утрешния ден. Фактът, че хиляди българи са готови да отделят от скромните си доходи, за да попитат съответния „контактьор“ ще си намерят ли работа, ще запазят ли семейството си, ще успеят ли да изучат децата си, говори, че голяма част от народа ни търси в неоезичеството онази духовна котва, която християнството не успя да стане дори и след падането на комунизма. Причината я знаем – продължаващият паралич на Българската православна църква, за който навярно ще се намерят много оправдания, но от тях полза никаква.
Изместването на християнската вяра от живота ни става и със съзнателно пласиране на езически символи в християнска „опаковка“. Типичен пример за това са предложенията петричката врачка Ванга да бъде обявена за християнска светица. Погледнете и неоезическия идол, който стърчи в центъра на българската столица, срещу ЦУМ. С напращели бедра и разголена гръд, подчертана от масивен колан, той държи с едната си ръка сова и лавров венец, а с другата… ръси пари! Главата му е увенчана с корона. Лицето, деколтето и пръстите на краката му са позлатени. Какво изобразява този апотеоз на неолибералния кич? Да е Буда – не е Буда, макар че и той често бива изобразяван в позлата, само че седнал. Телесните ѝ прелести, напиращи под опънатата от вятъра дреха, ни подсещат за майката-богиня от епохата на неолита. Дали пък с тази сова на ръката не е Атина Палада? Не, защото короната ѝ е атрибут от по-късни епохи.
Позлата, монети, корона, венец, сова, бедра, гърди, колан. Авторът се е постарал да отрупа произведението си с всички символи, които е успял да види по статуи и паметници из белия свят. Липсва само един – кръстът. Странен пропуск, ако вземем предвид, че според създателите му, идолът срещу ЦУМ изобразявал християнската мъченица св. Софѝя и по тази причина бил символ на града. Какво общо има „каката на Софиянски“, както я нарекоха столичани, с действителната личност, пожертвала трите си деца за вярата и издъхнала на гроба им от инфаркт три дни след това? Нищо. Да не говорим, че името на българската столица не е свързано със светицата, то означава Премъдрост Божия.
Въпросът опира до това има ли политика в налагането на езичеството в България и кой я провежда? Историкът Стефан Чурешки сочи с пръст вездесъщата комунистическа номенклатура. Според него днешната българска култура продължава да се ръководи от един кръг неоезичници – окултисти, дъновости и теософи, събран преди повече от четвърт век около покойната Людмила Живкова. И изрежда писателя Богомил Райнов, изкуствоведа Иван Маразов и художника Светлин Русев. В анализ, публикуван на електронното издание Православието (www.pravoslavieto.com), Чурешки обяснява нашествието на езичеството така: „Комунизмът въведе окултизма и източната мистика, а сега чрез окултизъм и източна мистика се запазва комунистическият дух на титулуваната културна знат в България. Така се достига до едно ново явление – окултния езически национализъм, защитаван със скалъпени исторически тези и литературни внушения. Крепител на окултизма в България е твърдението, че в миналото уж било почитано божество от централноазиатски вид, наречено „Тангра“. От тази мистификация се втълпява убеждението за наличието на особена „прабългарска“, „национална“ религия, прозвана гръмко тангризъм“.
Това е едно от възможните обяснения. Би било много лесно да обясняваме всичко с пъпната връв между някогашната комунистическа номенклатура и днешните управляващи.
Настъплението на неоезичеството е паневропейски процес. Не става дума за онези елементи на паганизъм, които християнството е интегририрало в себе си при своето разпространение. Тях виждаме в обредността на празници като „Вси светии“, „Свети Патрик“ и др., които малко се различават от нашите кукери, сурвакари, нестинари, мартеници. Това езичество, практикувано на битово равнище из Европа, е вградено в християнската традиция. Не за него става въпрос.
Става дума за реконструиране на предхристиянски култове и практикуването им като алтернатива на християнството. Християнска Европа е изградена като отделна цивилизация през Средновековието. Общата вяра е основа за обединение на европейските народи в империи и федерации. Възраждането на езическите култове на съставляващите ги народи атакува именно тези устои на обединението и създава условия за разпадане на европейските империи на отделни национални държави. Тази политика не е от времето на комунизма, тя е на триста години. Датира от епохата на Просвещението, с неговия антихристиянски патос и призива на Жан-Жак Русо за връщане назад, към „Природата“. В Обществения договор Русо пише, че добрият християнин не може да бъде добър гражданин на своята държава.
В наше време тезата на Русо беше възродена в името на дехристиянизацията на Европа, за да се осуети нейното обединение на базата на общото християнско наследство. Пример за това е излязлата през 2002 г. у нас книга на американския коментатор Робър Каплан Политиката на воина: защо истинският лидер трябва да действа като езичник, която внушава, че християнството упражнява отрицателно влияние върху политиката. Политологът Светослав Малинов я нарече „езическа теза“ и я опроверга убедително в един анализ, публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 6 от 2003 г. Именно навлизането на християнските ценности в политиката роди идеята за правовата държава, чиято основна задача е да съхранява индивида и неговите права. Християнската идея за достойнството на човека е непоклатимата основа на съвременния конституционализъм, заключава Малинов, без да засяга мотивите за възраждането, макар и неумело, на „езическата теза“.
А причината за това са мощните интеграционни свойства на християнската идея. Само ако ги отчитаме, можем да си обясним политиката на настървено налагане на неоезичеството в съвременната българска култура.
* Със съкращения от в-к „Монитор“
