Велика събота в литургично отношение е много необичаен ден. Предполага се, че през този ден трябва да бъдем колкото може повече в храма, в близост до него.
Но колкото и да е странно, тази литургична символика се оказва, уви, малко поучителна. Защото съботата преди Великден е ден на голяма суетня, когато хората от ранна сутрин чакат кога ще започне освещаването на козунаците и яйцата.
А Църквата при все това продължава да следва своя календар. Но онова, което трябва да вършим през този ден, вече е напълно забравено. А съботата е била ден преди всичко за кръщения, за появата на нови членове на Църквата.
Службата през този ден е дълга, затова и започва обикновено рано, за да може да има повече време за желаещите да осветят козунаците си. Литургията през този ден е дълга, с многобройни т.нар. паремии - текстове от Стария завет, чиято основна тема са водата, очистването и обновяването чрез водата. Смисълът на тези четения е да се образоват кръщаващите се хора, които се присъединяват към Църквата в навечерието на Пасха.
Исторически погледнато, Великият пост се е родил като време на подготовка за кръщение. И онези, които постели, изучавали Евангелието и били готови да се присъединят към християните, свещеникът отвеждал от храма към водоема и ги кръщавал там, а след това всички се връщали отново в църквата. Там християнската община чакала своите нови братя и сестри. И за да бъдат на една вълна с кръщаваните, по време на службата се четяли тези откъси от Писанието, говорещи за обновяването на човека с вода и дух.
Днес тази забележителна символика е изчезнала. Получила се е просто една много дълга служба, неразбираема за хората. Те недоумяват: защо за тези дълги старозаветни текстове? А най-важното е, че с всяко следващо четене в храма се прибавя нова вълна от тези, които въобще нищо не искат да слушат в храма, а единствено се питат: кога най-накрая ще свърши всичко и отецът ще се заеме със своята работа - да освети празничната ми кошница...
В такива моменти, признавам, по особен начин преживявам своята църковност, причастността си към църковната тайна. Разбирам какво се случва и защо, и това за мен е скъпо и важно. Колко жалко, че за всички тези хора с кошничките с яйца и козунаци Пасха остава едно кулинарно събитие! Колко жалко, че се лишават от възможността за едно такова преживяване и потапяне в океана от смисъл, който се разкрива през тези дни в богослуженията...
Източник: Правмир
