Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

8 1313348697Последният средновековен български цар Иван Срацимир (1356-1396) е възстановил и построил 14 манастира около столицата си Бдин, днешния Видин. До днес са се запазили само Изворският “Успение Богородично”, Добридолският “Св. Троица” и Раковишкият “Св. Троица”. Останалите са изчезнали и местонахождението им вълнува историци, археолози и иманяри повече от век.

Известно е къде се е намирал Алботинският скален манастир - нишите му си стоят в скалите до с. Градец. За него се смята, че е бил царският манастир, защото е близо до Видин, а при археологически разкопки са открити гробове и златни накити.

Най-издирваният през годините обаче e “Св. Николай Мирликийски”, въпреки че мястото му е описано още през XIV в. от цариградския патриарх Калист. Търсенето му започва още в началото на миналия век, но едва при археологическо обхождане през 2010 г. той бе локализиран в района на видинското с. Държаница, каза археологът в регионалния исторически музей Оленка Миланова.

Според исторически извори този манастир е имал първостепенна роля и е перлата на Бдинската Света гора, както го нарича в началото на XX в. църковният историк Димитър Цухлев. В манастира “Св. Николай Мирликийски” монашеството е приел търновският патриарх Теодосий Търновски. Цариградският патриарх Калист посочва, че манастирът е около Акчар, днешното с. Арчар. В същия храм се е замонашил и големият ни духовник от XІV в. св. Ромил Бдински.

Самият Димитър Цухлев го търси в района на с. Държаница - на 5 км от с. Арчар, но не успява да го открие. Историкът предполага, че е западно от селото, където в скалите край реката намира няколко пещерни монашески изпостници, а на отсрещния бряг - развалини от стари сгради.

През 70-те г. на миналия век по следите на манастира тръгва и друг изтъкнат историк - археологът Въло Вълов. Споменатите от Цухлев монашески изпостници се оказват унищожени от каменоломна, а Вълов се усъмнява в хипотезата, че манастирът се е намирал на това място, защото не открива никакви следи от средновековна керамика.

Останките от сгради, които Цухлев е видял, вероятно са били от съоръжения, свързани с охраната на намиращия се в съседство римски акведукт, предполага Вълов. Той попада на огромна селищна могила с диаметър над 200 м, по повърхността на която открива керамични фрагменти от тракийската, римска и средновековната българска епоха, но търсенето му спира дотук.

През 2010 г. историците проучват писмени извори и с помощта на по-възрастни жители на с. Държаница правят обход на двете вероятни местности, където би могъл да е манастирът.

Археолозите от регионалния исторически музей във Видин попадат на следи от зидове и архитектурни детайли. В източната част на местността личат останките на манастирската черква с добре изявена на повърхността апсида. Установено е, че манастирският комплекс е бил голям и се е намирал върху площ от около 5 дка. Оказва се обаче, че иманярите вече са минали оттам.Теренът е надупчен на места от стари изкопи, които са зарязани с намерените в тях строителна и битова сграфито керамика от XIII-XIV в.

Специалистите се надяват, че при археологическото проучване не само ще очертаят територията на някогашния манастирски комплекс, но ще бъдат открити и автентични стенописи на повече от 700 г. Не е изключено отдолу да излезе и късноантична базилика, като се има предвид, че местността е в непосредствена близост до античното селище Рациария, столица на римската провинция Крайбрежна Дакия, казва Оленка Миланова.

До момента във Видинска област не е цялостно изследван нито един средновековен манастир. Преди няколко години археолозите откриха средновековна черква край с. Буковец, където се е намирал манастирът “Св. Йоан Пусти”. Видинската митрополия се надява да реализира мащабен проект за възстановяване на Алботинския царски манастир, за който се търсят средства по европрограмите.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xd6q3 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит