Последният средновековен български цар Иван Срацимир (1356-1396) е възстановил и построил 14 манастира около столицата си Бдин, днешния Видин. До днес са се запазили само Изворският “Успение Богородично”, Добридолският “Св. Троица” и Раковишкият “Св. Троица”. Останалите са изчезнали и местонахождението им вълнува историци, археолози и иманяри повече от век.
Известно е къде се е намирал Алботинският скален манастир - нишите му си стоят в скалите до с. Градец. За него се смята, че е бил царският манастир, защото е близо до Видин, а при археологически разкопки са открити гробове и златни накити.
Най-издирваният през годините обаче e “Св. Николай Мирликийски”, въпреки че мястото му е описано още през XIV в. от цариградския патриарх Калист. Търсенето му започва още в началото на миналия век, но едва при археологическо обхождане през 2010 г. той бе локализиран в района на видинското с. Държаница, каза археологът в регионалния исторически музей Оленка Миланова.
Според исторически извори този манастир е имал първостепенна роля и е перлата на Бдинската Света гора, както го нарича в началото на XX в. църковният историк Димитър Цухлев. В манастира “Св. Николай Мирликийски” монашеството е приел търновският патриарх Теодосий Търновски. Цариградският патриарх Калист посочва, че манастирът е около Акчар, днешното с. Арчар. В същия храм се е замонашил и големият ни духовник от XІV в. св. Ромил Бдински.
Самият Димитър Цухлев го търси в района на с. Държаница - на 5 км от с. Арчар, но не успява да го открие. Историкът предполага, че е западно от селото, където в скалите край реката намира няколко пещерни монашески изпостници, а на отсрещния бряг - развалини от стари сгради.
През 70-те г. на миналия век по следите на манастира тръгва и друг изтъкнат историк - археологът Въло Вълов. Споменатите от Цухлев монашески изпостници се оказват унищожени от каменоломна, а Вълов се усъмнява в хипотезата, че манастирът се е намирал на това място, защото не открива никакви следи от средновековна керамика.
Останките от сгради, които Цухлев е видял, вероятно са били от съоръжения, свързани с охраната на намиращия се в съседство римски акведукт, предполага Вълов. Той попада на огромна селищна могила с диаметър над 200 м, по повърхността на която открива керамични фрагменти от тракийската, римска и средновековната българска епоха, но търсенето му спира дотук.
През 2010 г. историците проучват писмени извори и с помощта на по-възрастни жители на с. Държаница правят обход на двете вероятни местности, където би могъл да е манастирът.
Археолозите от регионалния исторически музей във Видин попадат на следи от зидове и архитектурни детайли. В източната част на местността личат останките на манастирската черква с добре изявена на повърхността апсида. Установено е, че манастирският комплекс е бил голям и се е намирал върху площ от около 5 дка. Оказва се обаче, че иманярите вече са минали оттам.Теренът е надупчен на места от стари изкопи, които са зарязани с намерените в тях строителна и битова сграфито керамика от XIII-XIV в.
Специалистите се надяват, че при археологическото проучване не само ще очертаят територията на някогашния манастирски комплекс, но ще бъдат открити и автентични стенописи на повече от 700 г. Не е изключено отдолу да излезе и късноантична базилика, като се има предвид, че местността е в непосредствена близост до античното селище Рациария, столица на римската провинция Крайбрежна Дакия, казва Оленка Миланова.
До момента във Видинска област не е цялостно изследван нито един средновековен манастир. Преди няколко години археолозите откриха средновековна черква край с. Буковец, където се е намирал манастирът “Св. Йоан Пусти”. Видинската митрополия се надява да реализира мащабен проект за възстановяване на Алботинския царски манастир, за който се търсят средства по европрограмите.
