В неделя сутринта, минути след като прие св. Причастие, на деветдесет и шест годишна възраст отиде при Бога архим. Йоан (Крестянкин). О. Йоан беше един от тримата най-почитани в Русия духовници. При него ходеха покойният патриарх Пимен и сегашният Алексий Втори. Той беше единственият монах, когото президентът Путин поздрави за юбилея му и по този повод беше награден с орден „Св. Серафим Саровски – Първа степен“. През август 2000 г. руският президент посети лично стареца, като беседва с него на четири очи. След тази среща в руското общество заговориха за нов етап на връзките между „възстановената държавност“ и „древните духовни традиции“.
Едно от чедата на о. Йоан, Александър Огородников, който в продължение на девет години е отговарял за провеждането на известния християнски семинар на отеца, разказва за в-к „Газета“ за отношението на стареца към многобройните посетители и как той никога не се държал като строг старец, както е прието в днешно време. „Той потапяше събеседника си в море от любов, никога не забраняваше, а те водеше меко към отговорност и решение“, разказва Александър Огородников.
За разлика от епископите, които тогава се страхували, през 1970 г. о. Йоан благословил организирането на християнски семинар из цялата страна с участието на стотици вярващи. Благодарение на тази инициатива в Русия поникнали здравите кълнове на религиозното възраждане. О. Йоан не се страхувал да пише писма на майките на задържаните в лагерите, да подкрепя духовните си чеда там. Самият той споделил тази участ през 1950 г., когато бил осъден на седем години затвор. Не случайно той почина в деня, когато Московска патриаршия отбелязва паметта на руските новомъченици и светци.
Макар и обкръжен от обичта на вярващите, като всеки Божи угодник старецът се сблъсквал и с човешките страсти. От 1980 г. наместникът на Псковско-Печорската лавра всячески го притеснявал, не допускал духовните му чеда при него. Така от обителта бил отстранен един от най-близките ученици на стареца, вече покойния монах Рафаил. След това още няколко десетки братя били отстранени от манастира, защото протестирали срещу кощунствените действия против стареца… По-късно, вече поради болестта и напредналата си възраст, старецът ограничи съвсем приема на вярващи в килията си, но продължаваше да получава стотици писма от целия свят и се стараеше да отговаря на повечето от тях лично.
С кротки слова старецът успя да укроти и истерията сред някои православни групи относно въвеждането на личните идентификационни номера.
Наистина, трудовете на монаха са невидими за света, но тези дни стотици хиляди хора се молят за упокоението на неговата прекрасна душа.
* По материали от руския печат: в-к „Газета“ – Интерфакс
