Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
https://dveri.bg/images4.jpg В неделя сутринта, минути след като прие св. причастие, на 96 г. отиде при Бога архим. Йоан Крестянкин. Отец Йоан бе един от тримата най-почитани в Русия духовници. При него ходеше покойният патриарх Пимен и сегашният патриарх Алексий II. Той беше единственият монах, когото президентът Путин поздрави за юбилея му и по този повод бе награден с орден "Св. Серафим Саровски I степен". През август 2000 г. руският президент посети лично стареца Крестянкин, като беседва с него на четири очи. След тази среща в руското общество заговориха за нов етап на връзките между "възстановената държавност" и "древните духовни традиции".

Един от чедата на отец Йоан, Александър Огородников, отговарял девет години за провеждането на известния християнски семинар на отец Крестянкин, разказва за в. "Газета" за отношението на стареца към многобройните посетители и как отецът никога не се държал като строг старец, както е прието в днешно време. “Той потапяше събеседника си в море от любов, никога не забраняваше, а те водеше меко към отговорност и решение”, разказва Александър Огородников. За разлика от епископите, които тогава се страхували, отец Йоан благословил през 1970 г. организирането на християнски семинар из цялата страна с участието на стотици вярващи. Благодарение на тази инициатива в Русия поникнали здравите кълнове на религиозното възраждане. Отец Йоан не се страхувал да пише писма на майките на задържаните в лагерите, да подкрепя духовните си чеда в лагерите. Самият той споделил тази участ през 1950 г., когато бил осъден на седем години затвор. Не случайно той почина в деня, когато Руската църква отбелязва паметта на руските новомъченици и светци.

Макар и обкръжен с обичта на вярващите, старецът като всеки Божи угодник се сблъсквал и с човешките страсти. От 1980 г. наместникът на Псковско-Печьорската лавра всячески го притеснявал, не допускал духовните му чеда при него. Така от обителта бил отстранен един от най-близките ученици на стареца, вече покойния монах Рафаил. След това още няколко десетки братя били отстранени от манастира, защото протестирали срещу кощунствените действия срещу стареца... По-късно, вече поради болестта и напредналата си възраст, старецът ограничи съвсем приема на вярващи в килията си, но продължавал да получава стотици писма от целия свят и се стараел да отговаря на повечето от тях лично.
С кротки слова старецът успя да укроти и истерията сред някои православни групи относно въвеждането на личните идентификационни номера.

Наистина, трудовете на монаха са невидими за света, но тези дни стотици хиляди хора се молят за упокоението на неговата прекрасна душа.

По материали от руския печат: В. Газета/Интерфакс


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3khhq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст