Както и преди 20 години по времето на разкола, владиците от Светия синод днес внасят смут в душите на вярващите. Сега дилемата е: имат ли право архиереите да отличават с чуждата на православната ни църква титла архонт светски лица - обичайно богати дарители, които обаче не са познати като ревностни християни.
Другата дилема е: що за структура е появилият се Велик архонтски събор, който действа на принцип, близък до масонството? И каква ще е ролята му в живота на БПЦ, която уж се ръководи от митрополитите в Светия синод?
Патриарх Максим, чието здраве е сериозно разклатено, не е подписал решението за легитимиране на архонтите. Николай Пловдивски, който написа правилата за архонтисването, се възползва от болежките и на митрополитите Натанаил Неврокопски и Неофит Русенски, за да прокара решението, с което позицията на синода беше променена на 180 градуса в сравнение с 2007 г. Тогава синодалите единодушно осъдиха раздаваните от Старозагорския митрополит Галактион титли.
Против производството на нови благородници сега се обявиха Кирил Варненски и Гавриил Ловчански. Йосиф Американски и дядо Неофит мълчат, но се очаква и те да отхвърлят решението.
Николай, Галактион, Калиник Врачански, Дометиан Видински, Йоаникий Сливенски, Амвросий Силистренски, Симеон Западноевропейски, Игнатий Плевенски и Григорий Великотърновски се смятат за подкрепящи архонтството. Но не е изключено някои от тях също да се изметнат.
Разцеплението между владиците - “за” и “против” архонтството показва и друго: кой ще подкрепи бъдещия патриарх.
Истината е, че докато дядо Максим все повече губи сили, Николай Пловдивски се пробва да овладее синода. А останалите не му противоречат много. За разлика от повечето владици Николай се оказа с чисто минало при проверката в архивите на ДС. Но ревностно защити митрополитите с досиета и сега те са длъжни да му се отблагодарят. Знаят също, че той има политически гръб. И става лош и отмъстителен, когато му се противоречи.
Неслучайно вече се прогнозира, че уставът на църквата занапред няма да изисква кандидатът за предстоятел да има навършени 50 години. Което в момента е основна пречка за напористия, но още млад духовник. Който си признава една единствена слабост - “нетърпелив” е. В синода се говори и за друг вариант, в случай че патриаршеският престол овдовее, а дотогава уставът не е променен. Временно председателското място да поеме дядо Дометиан до момента, в който Николай ще може да се сдобие с короната и жезъла. Но реално той ще движи нещата. Няма да е изненада междувременно да се подготви и друга промяна в устава. Към квотата на миряните в църковните избори - за митрополити и патриарх - да бъдат вписани и архонтите. Синодът обяви, че на тях възлага повече отговорности, отколкото на обикновените миряни. В най-благовидния случай архонтите могат да влияят като членове на църковни настоятелства или епархийски съвети, каквито биха могли да станат заради благотворителната си дейност.
Нищо чудно, ако Николай успее да се наложи, да започне масово раздаване на титли на “достойни” бизнесмени. И така в държавата ще стане ясно, чии пари стоят зад митрополитите и епископите. Ясно е, че бизнесът и политиката са здраво овъртолени с калугерите. В партийните централи се вълнуват сериозно от църковната йерархия. Така чрез спонсори и дарители архонти лека-полека висшият клир ще бъде подменен по правила, различни от записаните в църковния устав.
На тържеството в Пловдив, на което оръжейният търговец и туристически бос Петър Манджуков беше обявен за “достоен”, присъства още един мастит бизнесмен - банкерът Цветан Василев, шеф на близката до властта КТБ. Той почти всеки месец дарява един манастир в Софийска епархия, където се усвояват евросредства с благословията на властта. И е готов за архонт. Интересно кога и Тодор Батков ще се окичи с титлата - нали и той е ктитор?
Сливенският митрополит Йоаникий също има много щедри спонсори от туристическия бранш. Въпрос на време е в страната да се изгради паралелна на Светия синод структура от богати мъже и жени, чиято дума за църковните дела в един момент ще тежи повече от тази на обикновените вярващи.
Засега отделни митрополити отричат, че титлата ще се предава от баща на син, както беше обявено при архонтисването на Слави Бинев. Подминава се обаче мнението на проф. Калин Янакиев, че всъщност се създава група от хора, равни по статут с епископите на православната църква. Което руши нейните устои.
Странно в тази ситуация е мълчанието на свещениците. Ясно е, че те са под контрола на местните феодали - митрополитите, но пък чак толкова безропотно да приемат отстъплението от каноните? Или са тотално разочаровани от архиереите си? Особено след като лъсна, че 11 от тях са били агенти на ДС и не намериха сили да се покаят. Но решиха най-важния въпрос - как да захранят самолюбието и суетата на земните си спонсори
