Човек не трябва да парадира както с праведността, така и с греховността си
Отец Николай Петков е роден във Велико Търново през 1971 г. Завършил е Великотърновския университет. Служи в Шуменския квартал Дивдядово. Той е и автор на книги. Потърсихме мнението му по повод предстоящия гей-парад в София на 30 юни и полемиката, предизвикано от изказването на сливенския отец Евгений за събитието и оценките му за хомосексуалистите.
- Отец Николай, как се отнасяте към призива на сливенския свещеник отец Евгений да хвърляме камъни по гей-парада на 30 юни?
- Аз не знам дали точно това е казал, защото много често и на менe ми се случва да чуя свои думи, преразказани, и не мога да ги разпозная. Отец Евгений е един от добрите български свещеници, с него сме приятели. Така че, аз съм уверен, че когато каже нещо, той си има своите аргументи и основания. С риск да прозвучи провокативно обаче, бих го попитал: след като започнем да замеряме с камъни гейовете, то ще трябва ли да продължим с блудниците, с богохулниците, с клетвопрестъпниците? И ако сме толкова последователни в налагането на благочестие, дали няма да се наложи строителство на концлагери? По принцип е много опасно, когато някой реши да се изживява като говорител на Бога; затова искам да подчертая, че това, което казвам, е мое лично мнение, а не официална позиция на Църквата. Най-малкото, защото винаги е имало по-строги и по-уставни автори, както и по-снизходителни. Така че, и в древни времена, и в Средновековието, и в наши дни не е много трудно да се откроят тези две тенденции.
- Вие изглежда се привърженик на по-умерената.
- Аз по принцип съм против всякаква форма на парадиране. Ако човек с праведността си не трябва да парадира, самопонятно е, че с греха също не бива. Убеден съм, че умните хора не парадират. Може би точно по тази причина един гей-парад трудно може да се осмисли като нещо различно от неспасяема глупост. Трудно е да се намерят някакви аргументи „за” провеждането на такива паради. Но другият, по-важният въпрос е: как да гледаме на онези, които осъзнават страстта и страдат от нея. Църквата винаги е гледала на греха като на болест. Но когато болният претендира, че точно болестта го прави здрав и жизнен, тогава ситуацията е много деликатна.
- Така ли да си обясним определянето от отец Евгений на хомосексуалистите като психично болни и че състоянието им дори е заразно?
- Вероятно е имал предвид, че грехът е болест. Относно сексуалната ориентация аз се колебая, дали грехът на един хомосексуалист е по-голям от греха на един прелюбодеец. Поне според каноните и двата гряха предполагат едно и също наказание, а то е осемнадесетгодишно лишаване от причастие. Реално погледнато, това е единствената „санкция“, която църквата налага. Но да лишиш от общение с църквата хора, които по принцип не само, че не общуват, но и не желаят да общуват с нея, е абсурдно и парадоксално. Трябва да признаем, че църквата няма власт над езическия свят. Или ако има, то може да бъде само по силата на светското законодателство. Така както император Теодосий Велики забранява гладиаторските борби, така законът може да санкционира гей-зрелищата. Но това вече е тема на друг разговор. По-важното е, че православна инквизиция никога не е имало. От това естествено не бива да следва, че нравите в Содом са пример за образцовост, но пък не бива точно ние да възпитаваме содомитите в благочестие и ако се провалим в мисията си – да започнем да ги изтребваме. Трудно е човек да бъде последователен в тази така объркана ситуация. Може би именно поради тези причини всеки от нас трябва да полага усилия само и единствено към себе си – самия себе си да очисти от страстите. Но по никакъв начин грехът не може да подтиква към насилие.
- Според вас трябва ли църквата да организира някакво контрадействие в същия ден, в който се повежда гей-парадът, да реагира по някакъв начин?
- Църквата, реално погледнато, може да има власт над тези, които са вътре в нея. А факт е, че на тези, които правят гей-парад, кой знае какво не може да им се каже.
- Между тях сигурно има хора, които са вярващи – едното изключва ли другото? Вероятно някои от тях ходят на църква.
- Със сигурност има хомосексуалисти, които са вярващи, но не и тези, които правят гей-паради. Искам да кажа, че има хора, които съпреживяват това си влечение като страст, като болест, като своя лична трагедия, и които по някакъв начин страдат от тази своя слабост. За тях мярата е една. Но има други, които превръщат тази си страст в професия, в удоволствие, в хоби, в жизнен статус. За тях мярата е друга. Не съм сигурен, че всички тези хора трябва да бъдат поставени под общ знаменател. Трябва да разграничим проблемите: единият е за хомосексуалистите, а другият е за гей-парада. Към хората, които са с деликатна сексуална ориентация, може да се прояви някакво снизхождение. Но към хората, които парадират, че са пример за образцовост, ми се струва, че трябва да се разговаря по друг начин, с други аргументи, с друга стилистика. Ако изобщо трябва да се разговаря. Но трябва да се признае, че такива проблеми е имало винаги в църковния живот.
- Църквата по този начин не се ли отдалечава от миряните, не се ли получава разминаване в ценностите, дори когато човек е религиозен?
- Това, което важи за здравето, важи и за близостта на църквата с хората. Важно е, но не трябва да я търсим на всяка цена. Трябва да признаем, че ако църквите са пълни, колкото стадионите, това не би ни направило по-благочестиви. И по времето на Христос броят на апостолите не е бил кой знае колко голям. Пътят на вярата е тесен и по него голямо множество не може да мине. Така че ако църквата е далеч от хората или хората са далеч от църквата, не трябва общението да се търси на всяка цена.
- Много често има критики специално към БПЦ, че е доста пасивна като роля в обществото и само от време на време някакви подобни скандали предизвикват нейния коментар. Не трябва ли да е по-активна българската църква?
- Българската православна църква е била активна поне веднъж през последните сто години - през Втората световна война, когато спасява своите евреи – само това да беше, пак нямаше да малко. Не бива да се очаква църквата да бъде винаги на гребена на вълната, да коментира всичко – филми, книги, постановки, моди. Тя има своя съкровен живот и той е най-важният, защото няма как да бъдеш едновременно на гребена на вълната и да се гмурнеш в търсене на бисери. А съвременното общество, което очаква бърз интернет, бързи успехи, бързи закуски, няма навика, културата и мъдростта да се стреми към бавните неща. Църквата е стълбата към един друг свят – към света на покаянието. И ако светът е обърнат към Макдоналдс, нормално е да са с гръб един към друг.
- Но преди три години църквата реагира на концерта на Мадона, а сега и на Лейди Гага.
- Аз не знам църквата изобщо да е излизала с такова послание тогава или един конкретен човек, който говореше от свое име, въпреки че е митрополит, а не от името на Светия синод. От друга страна църквата не може да пречи на хората да правят каквото си искат. В края на краищата съвет се дава, само когато ти го поискат. Диалогът е много затруднен, той де факто почти липсва, но за това не е виновна само църквата. Няма как тя да говори на хора, които не желаят да я слушат.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqwfk
И рече старецът...
Само чрез сражение душата постига напредък.
Авва Йоан Ниски
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
