Гардеробът на БГ кича в последно време е твърде тесен, за да побере всички мераклии да сложат собствена закачалка в него. Сред тях са изсушени скелети, перхидролени караконджули, съмнителни благодетели, фалшиви авторитети и пишман ромеовци и жулиети. Нямаше да има проблем, ако тези екземпляри стояха кротко в дрешника на собствените си фантазии. Те обаче предпочитат буйствата на открито и чакат деня на отворените врати, за да се покажат в цялото си мрачно лустро. И с невъоръжено око се вижда, че между героите от зоната на здрача цари йерархия. Начело задължително са вампирите – може да си менят нрава, кучешките зъби и режисьора, но никога не излизат от мода. През 90-те години покрай версията на Франсис Форд Копола актуален беше Дракула, сега световното тийнейджърство се оглежда в синкаво-бялата кожа на Робърт Патинсън от „Здрач”. Напоследък обаче тези кръвопийци имат конкуренция с български корени (и тя не е Нина Добрев от сериала „Дневниците на вампира”). Да набедиш за вампир средновековен мъртвец, за да влезеш в „новините”, си е типичен пример за кич с научен уклон.
Не е нужно да си ръководител на разкопки, за да знаеш, че вампири не могат да бъдат засвидетелствани археологически (освен ако не ги хванат на „местопрестъплението”. Да не дава Господ!) За директора на Националния исторически музей обаче подобна „сензация” мирише на върволици запъхтяни туристи и разкрива блянове за много пари и слава. Нито в парите, нито в славата има нещо лошо. Вампирската киносага по фентъзи романите на Стефани Майър до момента е донесла на създателите си приходи от $2 505 851 689. През ноември се очаква поредната част на поредицата – този път със заглавие „Здрач: Зазоряване”. А колко ли е донесъл на северните ни комшии граф Дракула и посещенията в замъка му, не се наемаме да гадаем. Така че защо светът да не се стече в Созопол да сведе поглед пред вечния дом на „българския братовчед” на Влад Цепеш? И да пусне някой и друг лев за каузата на местното и световно културно-историческо наследство?
Да не забравяме, че наблизо е и мястото, съхранило през вековете мощите на св. Йоан Кръстител, чието рождение Църквата почита утре. С днешна дата положението с предполагаемите останки на Предтечата е по-розово от това на вампира-покойник. Преди броени дни тв каналът National Geographic представи данни от ДНК анализ на мощите, правен от учени в Оксфорд и Копенхаген. Според изследователите костиците, намерени от проф. Казимир Попконстантинов в ковчеже и обявени от него за мощи на Йоан Кръстител, принадлежат на мъж, живял през I век сл. Хр. Датировката е безспорна и оставя отворена вратичка хипотезата на Попконстантинов да бъде приемана благосклонно.
Същото обаче не може да се каже за резидиращия в НИМ созополски „вампир”. Прободеният в гърдите скелет дебютира пред широката общественост като монах, след това се трансформира в знатна личност, а после по пътя към София завърши метаморфозата си като пирата Кривич. Цялото това развитие се случва според тълкуването на проф. Божидар Димитров. Без съмнение смяната на теории, допускането и отхвърлянето на различни предположения са задължителен елемент от науката. Но на този етап трактовките на историка не са в неин интерес и засега са само повод за фейсбук-фолклор и карикатури. Защото вампирът ни е скъп, но по-скъпа ни е истината.
Тя сигурно е някъде по средата и за Българската православна църква, която през последната половин година е като в ножица. От една страна я режат заради духовници с линкълни и ролекси, а от друга – скандали със съмнителни архонти. Което пък показва, че Църквата търси святост и в кича. Как по друг начин да определим решението на някои отци да обявяват за архонти Слави Бинев, Иван Кочев-Чомбе и Силвия Панагонова? Нямаме нищо против тази бизнес троица – но от нея не се носи миризма на тамян, а на ъндърграунд. Ако духовниците са им признателни за нещо - помощ за обител, градеж на храмове или друго, то нека някой зограф изпише точно тези личности като ктитори на стената на съградената от тях църква. Но да ги архонтизират срещу такса от 200 000 лева е проява на лош вкус. Поне толкова лош, колкото да си изуеш гащите пред каменния поглед на Апостола, както стори преди осем години друг герой от зоната на здрача. Едва ли сте забравили онзи билборд на Азис с многоточието „Как боли...” (...)
