В края на всяка година в Русия се разгаря един и същ спор – за или против “Руското Рождество”. Трябва ли Русия да празнува този светъл християнски празник отделно от целия свят, на 7 януари според стария Юлиански календар, или трябва да празнува на 25 декември – установено в християнската Църква от десетки векове. “Двери на Православието” вече публикува официалния отговор на Московска патриаршия по повод тези дискусии. Сега ще запознаем нашите читатели с някои акценти от публикациите в руските вестници, списания и интернет-форуми по този въпрос.
"Новые известия": Рождество идва два пъти
За кой ли път най-мирният, най-чуден християнски празник стана повод в Русия за спорове, чий календар е по-правилен. Младежкото движение “Наши” беше замислило дори да проведе шествие “в защита на Руското Рождество”. В последния момент го отмениха – и слава Богу! Междуконфесионалните спорове само се изострят от такива инициативи. Но и без подобни “акции за сплашване”, според социолозите, все повече руснаци честват Рождество Христово, както и своите предци, на 7 януари.
Патриарх Алексий II отправи своето Рождественско послание към папа Бенедикт XVI, Кентърбърийския архиепископ Роуен Уйлямс, към главите на другите западни църкви и християнски общини. Негово Светейшество отново демонстрира своя дипломатически талант, като говори за празника на Рождество Христово като за състоял се вече факт, а не като за предстоящо след две седмици събитие. А главата на руските католици митрополит Тадеуш Кондрусевич каза: “Различни са календарите и традициите, но истината на Витлеемската нощ е една и съща и е еднакво скъпа на всички ни”. Митрополитът напомни, че датата на честването на Рождество Христово 25 декември или както е по стария стил - 7 януари е “свързана с езическото честване на непобедимото Слънце. Смисълът му се състоял в това, че след най-късия ден на годината слънцето отново набирало сила. Християнството придало нов смисъл на много езически празници, в това число и на този.” Вечерта срещу Рождество митрополит Тадеуш извърши традиционните царемонии в двора на католическата църква в Москва, без тържеството да бъде смутено от инциденти. А опасения за това имаше. В сайта на дякон Андрей Кураев преди седмица се появи призив към младите московчани: “Има идея да се проведе протестно бдение пред католическата църква в Моска. Протестът ще е насочен към журналистите, които всяка година по това време започват да говорят за “изостаналостта” на нашата Църква, като ни дават за пример прогресивното западно новостилство. Оттук са и основните лозунги: “Руското Рождество – на 7 януари!”, “Руската църква не е изостанала – тя е вярна!”... Канени са само младежите. Бради не са желателни. Смисълът на акцията е да покаже, че именно младежта, а не някакви староверци са за стария стил. Изражението на лицата трябва да е добро, а не протестно-възмутено”. Дякон Андрей Кураев прибави под призивите: “По време на протеста – никакви политически лозунги или коментари. Желателно е да се мине без изобличения на новия стил като такъв. Енориашите на католическата църква трябва да се поздравяват за техния празник на Рождество. Католическите власти трябва да бъдат уведомени предварително за акцията....”
Посланието на дякон Андрей към младите московчани произведе и на тях, и на страничните експерти странно впечатление. Една от участничките във форума съвсем резонно отбеляза: след като протестът е насочен към журналистите, то нека се проведе пред Дома на журналиста или на конкретно издателство. Провеждането му пред католическа църква кара хората да мислят, че акцията е насочена срещу католиците. Същевременно се появиха и призиви демонстрацията да се проведе не през деня на 24 декември, а вечерта, когато повече хора отиват в католическата църква и около храма ще има повече журналисти.
Най-забележителното е, че, както честно призна дякон Андрей Кураев, отговорността за организационната и юридическата подкрепа на акцията пое младежкото движение “Наши”. За щастие на 22 декември дякон Андрей Кураев отмени акцията и това без съмнение беше най-доброто, което можеше да направи. Защото според социологическите проучвания нищо не заплашва червения цвят на датата 7 януари в календара. През тази година само 6% от руснаците са празнували Рождесто на 25 декември, докато през изминалите години от 1998 до 2004 процентите са варирали между 16 и 17 %. Впрочем едва ли патриотизмът е причина руснаците да се откажат от “католическото Рождество”. Според експерти много по-реално е желанието да се спестят средства и сили за предстоящата новогодишна ваканция.”
Журнал "Эксперт-Вещь": Откраднатото чудо на Рождество
Разбира се, Православната църква има право да живее по свой календар. И основанията й затова навярно са предостатъчно. Но ако оставим настрана богословските спорове и схоластика, то ще се изправим пред една много печална ситуация. А именно, че Църквата и обществото живеят по различни календари, тоест - в различно време.
Неадекватността и дори нелепостта на ситуацията може да се почувства не в научните спорове, а в простия детски въпрос: “Татко, а защо при нас Рождество е на 7 януари, след като Христос се е родил на 25 декември?”
Какво да отговориш на това? За детското съзнание е нонсенс твърдението, че за нашата Църква 25 декември настъпва на 7 януари: 25 декември е 25 декември, а 7 януари е 7 януари. А да му обясниш, че всички онези, които гледа на телевизията, бъркат, като празнуват Рождество на 25, е още по-объркващо за детето. Но и за нас, възрастните, не е лесно да се оправим в сложната координатна система на календара, според която 25 декември става 7 януари. Добре, че през нашия век не настъпи промяна на датите и 7 януари не стана 8, защото объркването щеше да е пълно. Впрочем след около 100 години и това ще се случи.
Но и на държавните ни мъже главата се върти от календарни неразбории. Решиха да съставят списък на държавните празници на Руската федерация и взеха за основа календара на църковните празници. 22 октомври е Ден на Казанската икона на Божията майка, когато празнуваме освобождаването на Русия от поляците, и този празник днес се пада на 4 ноември. Но през 1612 г. 22 октомври по Юлианския календар съвсем не се е падал 4 ноември по Григорианския, а 1 ноември... Ето, за това ми е думата.
Ако искаме да се реши календарният въпрос, това съвсем не е от желание да облекчим живота на нашите държавни мъже. Много по-важно е, че календарът е преграда между ежедневния живот на хората и Църквата. И това се усеща най-силно на Рождество.
За целия християнски свят Рождество е главният празник в годината, когато светското се съединява и се подчинява на религиозното, когато човешката радост се освещава от Божествената светлина. За тези деца радостта и очакването на чудото са свързани именно с Рождението на Христос. И не на последно място роля за това играе и правилната последователност на празниците на Рождество и Нова година, когато празничната кулминация идва именно на Рождество.
А у нас всичко е обратно. Проблемът въобще не се свежда само до съветската антирелигиозна традиция, в която нямаше място за Рождество. Ние вече повече от десет години свободно го честваме, но календарното първенство на Нова година го превръща във вторичен празник и, както казват у нас, на Рождество дояждаме салатите от Нова година... Като промени църковния календар, Църквата не само ще отстрани несъответствието на датите, но и ще върне на Рождество неговото хронологическо първенство пред Нова Година и така ще го превърне отново в празнична кулминация на годината.
За въцърковените хора Рождество винаги е голям празник. Но не светски и шумен, а тих, истински религиозен. И това наистина има своя правда и сила. Но ако изходим от това, че Църквата и православната вяра не са нещо отделно от обществото, от обикновения живот на хората, от техните радости и скърби, то тогава правдата и силата на такава позиция се оказват най-малкото не толкова безспорни.
Тихото, достойно и без консуматорска пошлост православно Рождество – това е само едната страна. Другата е изместването на християнския празник като централно събитие на годината и разривът между естествената и устойчива битова традиционна връзка между човешката радост и християнството. А нали Рождество в истинския религиозен смисъл е празник дълбоко човешки, защото честваме раждането на Човешкия Син?!
В последните години Православната църква значително се активизира, тя се опитва да разшири своето влияние, да въведе в училищата предмета “Основи на православната култура”. Всичко това е действително важно и не само за Църквата, но и за обществото, което има нужда от религиозно-духовен институт, вписан в неговия обичаен бит, който да го освещава. Но нима не е по-важно от всички тези инициативи да се отстрани преградата на различния календар между Църквата и обществото, да направи една крачка към света? В края на краищата, нали затова съществува Църквата – да бъде в света представител на Христос? И освен това, ако Църквата възнамерява да съществува още дълги години, тя трябва да си даде сметка, че юлианският календар наистина не е съвсем точен спрямо слънчевия цикъл. И ако не настъпи краят на света или не преминем към мюсюлманско летоброене, то ще дойде време, когато Рождество ще се пада през май.
