Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
0603.jpgПътят - малко кишав сняг и повече кал върху изронения от годините асфалт, сивее от другата страна на предното стъкло. През страничните се виждат метър-метър и нещо заледени стени от предколеден сняг. От него гледката съвсем не става по-бяла - опръскан е с кал, рядка и сивкава, сякаш от Предхристови времена. Кал, разпиляна от непочистеното грънчарско колело на Твореца.

В края на града ни "посреща" наскоро измазана сграда. Въпреки старанието на майсторите да я "очовечат", нещо подсказва отдалеч, че това не е място, където човек би пожелал да живее. През прозорците й надничат несресани мърляви физиономии. До една мургави. Съзрели автобуса, те тутакси изчезват, за да се окажат след по-малко от минута накачулени връз дворната порта. Това са питомците на Дома за деца и юноши, лишени от родителски грижи в ловешкото село Угърчин. Иначе, за лицеприятие в докладите на някои и друг министерски чиновник, носещ китното название "Здравец".


Хлапетата посрещат доброволците от християнското братство на софийския храм "Покров Богородичен". Тридесетината млади мъже и жени са единствената им връзка със света от осем години. От 1997 г. те се грижат за тях, доколкото позволява разстоянието. Повечето от доброволците са станали кръстници на децата и при всяка среща се стараят да им внушат християнските ценности.

Завчера те пропътуваха разстоянието дотам и обратно, за да организират коледно-новогодишно тържество за изоставените малчугани и да им поднесат подаръци.

"Когато преди 8 години попаднах тук за пръв път, се ужасих, но не от мизерията, а от изпразнения от съдържание живот на тези деца. Седяха на стълбището, люпеха семки и гледаха с празни погледи. Отвсякъде гърмеше чалга, спомня си един от първите доброволци и енориаш на църквата "Покров Богородичен" Димитър Спасов. - От самото начало знаехме, че не можем да направим кой знае какво за тях, но искахме да създадем лични отношения, та като наблюдават нас, своите кръстници, да копират по-различен от "домовия" модел на поведение и така да си изградят християнска ценностна система", продължава Спасов.

Първата инициатива на доброволците е деца, желаещи да бъдат кръстени, за което са попитани и родителите им, независимо че са ги оставили на държавата да ги отглежда, да приемат Светото тайнство Кръщение. В Угърчин обаче свещеник няма, който да ги наставлява по-нататък в пътя им на православни. Тази грижи пак остават на кръстниците, каквато впрочем е и християнската традиция.

"Децата си имат своите дарби, но условията да се изявят и развият трябва да са налице. Сашко например е много талантиво момче с бърза, точна и впечaтлителна памет. Отдава му се да учи чужди езици. Всяко дете, без изключение, е уникално със своите способности", разказва доброволката Светлана. Тя помага отдавна в дома и пътува до Угърчин всеки път, когато е свободна. Хлапетата я познават отлично, тя също знае името и съдбата на всяко едно от тях.

Енориашката от "Покров Богородичен" Десислава е била два пъти в Угърчин, но твърди, че чувства децата от дома като приятели. Забелязала, че музиката и танците са заниманията, които ги сплотяват най-силно.

"Сред тях има един калпазанин Милен, на 8 години. Има навик да лежи на пода и издава странни звуци, вероятно това е някаква игра, която другите деца и аз не разбираме, а през останалото време се разхожда сам из центъра на Угърчин, разказва Десислава. - Двамата с Милен нарисувахме една картина и той изглеждаше толкова горд и в същото време загрижен за това къде ще стои тази негова, може би първа рисунка, спомня си тя и подчертава, че всяко едно от децата има свои таланти, интереси и способности, но са необходими повече хора, които да им показват живота извън този дом и най-вече да ги обичат.

Благотворителните акции на християнското братство при храма "Покров Богородичен" не са спорадични, само на празници, а през цялата година. Доброволци занимават хлапетата на място с пеене, рисуване, преподават им азбучните истини на християнската вяра. Подпомогнати от режисьора Андрей Белчев (също доброволец) тийнейджъри от дома заснеха филма "Съдбата на Вероника" - документален разказ за драмата на едно от момичетата в Угърчин. Пак с негова помощ поставят кратки пиеси с християнски сюжети и изнасят концерти. Всяко лято доброволците от София им организират православни лагери. Тази година хлапетата отморяваха в манастира в Самоков. За коледно-новогодишните празници пък те нарисуваха картички, голяма част от които вярващи от софийските храмове изкупиха, за да ги подпомогнат. Някои от рисунките са публикувани на сайта http://zvezda.dveribg.net/, откъдето могат да бъдат изпратени като електронни картички.

В резултат на тези занимания сега в дома чалгата не звучи толкова често, както преди 7-8 години. Рядко обаче някой оттук успява да се измъкне, преди да го изхвърлят след навършване на пълнолетие. Засега са успели само Нгуен и Хава. Доброволци от енорийското братство на храма "Покров Богородичен" помогнали на виетнамското момиче да се прехвърли в дома в Горна баня и запише училище по градинарство и цветарство. Християнско семейство съдействало на туркинята Хава да се настани в софийския дом "Асен Златаров". От няколко години тя гостува на тези хора всяка събота и неделя и на празници. За останалите момчета и момичета от Угърчин обаче светът все още свършва до оградата на приюта. Надскачат я само мечтите. В повечето случаи - нереални. Поне засега.

Източник: В. Дума


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k46p 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник