Свикнали сме да размахва показалец с Божия строгост. Да се възмущава. Да заклеймява. Да забранява. Позата е на съдник, застинал в расото на своята праведност. Гласът - от назидателен до заплашителен. Така изглежда Българската православна църква (БПЦ) през призмата на медийните си изяви. От публичните й изказвания - по повод концерта на Мадона, часовете по религия, гей прайда или друго - струи смущаваща неадекватност. Дали заради дългите години (принудително) мълчание, но църквата трайно не се справя с говоренето по важните теми.
Последният пример - становището на Светия синод относно методите на асистирана репродукция и заместващото майчинство, което разпространи малко преди Нова година и след това преправи на 3 януари. Повод беше миналият на първо четене пакет от законодателни промени, които регламентират заместващото майчинство (при което съпрузи възлагат с договор на друга жена да износи и роди дете, заченато чрез асистирана репродукция - бел. ред.). Позицията представляваше странна компилация от разумни аргументи, библейски цитати, "научни" отправки с неясен произход и откровено дискриминационни твърдения (като например че ин витро зачеването води до промяна на сексуалната ориентация на детето). Становището отново беше решено в духа на отрицание, лишено от чувствителност към семействата с репродуктивни проблеми и от разбиране за деликатността и сложността на проблема.
Диагнозата на БПЦ след тази й изява клони към почти клинична неспособност да се адаптира към времето и обществото. Другите симптоми - непрозрачност в начина, по който управлява субсидията, даренията и имотите си, демонстрациите на близост с властта на някои от висшите духовници и мракът, в който продължава да тънат взаимоотношенията й с бившата Държавна сигурност.
Всичко това, разбира се, е само публичният образ на Православната църква. Даваме си сметка, че част от черните краски в него са резултат от вродения афинитет на българските медии към скандала. Че тя произвежда и смислени реакции към важни събития, които обаче остават извън вниманието на камерите и микрофоните. (И ние не знаехме, но се оказа, че имат становище след случая "Катуница", в което казват: "Народът ни е мъдър и сме сигурни, че няма да допусне да бъде въвлечен в изкушенията на необуздана ярост, предизвикваща насилие.") Че има свещеници, които не са абдикирали от задачата си да оказват подкрепа и да дават отговори.
Но дори само недообмисленото й мнение за ин витро оплождането издава, че Църквата има сериозен проблем с комуникацията. И докато не се научи да слуша внимателно, да говори ясно и спокойно и да произвежда смислени послания, трудно ще излезе от водовъртежа на скандала. Трудно ще накара обществото да уважава и зачита мнението й. И още по-трудно ще си резервира място за участие във важните за него дебати.
Не сме привърженици на самоцелните обобщения. Наясно сме, че Светият синод не е равно на Църквата. Затова дадохме думата на "обикновените" свещеници. Тези, които няма да видите на официални празници редом до премиера, но които са всеки ден в храма на разположение за разговор. Тези, които ни беше интересно да чуем. Ето какво имат да ни кажат.
Разговор с отец Стефан Стефанов, Русе
Споделяте ли становището на Светия синод за методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство?
Самият факт, че Светият синод ревизира първото си становище, означава, че темата е сложна и че църквата няма опит в подобни теми. Опитва се да изразява позиция, което само по себе си е правилно, но липсата на опит много ясно прозира. Би било добре да се консултира с по-широк кръг специалисти. Има богословски факултети в София и Велико Търново, а, доколкото знам, не е търсено тяхното мнение. Това е причината това становище да е много схематично. Светият синод се обръща към цялата нация, а след това не се интересува от нейната реакция. 95% от мненията в интернет са негативни. А Светият синод не се интересува защо са толкова категорично и еднозначно негативни. Явно няма желание за чуваемост.
Всичко това, разбира се, е само публичният образ на Православната църква. Даваме си сметка, че част от черните краски в него са резултат от вродения афинитет на българските медии към скандала. Че тя произвежда и смислени реакции към важни събития, които обаче остават извън вниманието на камерите и микрофоните. (И ние не знаехме, но се оказа, че имат становище след случая "Катуница", в което казват: "Народът ни е мъдър и сме сигурни, че няма да допусне да бъде въвлечен в изкушенията на необуздана ярост, предизвикваща насилие.") Че има свещеници, които не са абдикирали от задачата си да оказват подкрепа и да дават отговори.
Но дори само недообмисленото й мнение за ин витро оплождането издава, че Църквата има сериозен проблем с комуникацията. И докато не се научи да слуша внимателно, да говори ясно и спокойно и да произвежда смислени послания, трудно ще излезе от водовъртежа на скандала. Трудно ще накара обществото да уважава и зачита мнението й. И още по-трудно ще си резервира място за участие във важните за него дебати.
Не сме привърженици на самоцелните обобщения. Наясно сме, че Светият синод не е равно на Църквата. Затова дадохме думата на "обикновените" свещеници. Тези, които няма да видите на официални празници редом до премиера, но които са всеки ден в храма на разположение за разговор. Тези, които ни беше интересно да чуем. Ето какво имат да ни кажат.
Разговор с отец Стефан Стефанов, РусеСподеляте ли становището на Светия синод за методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство?
Самият факт, че Светият синод ревизира първото си становище, означава, че темата е сложна и че църквата няма опит в подобни теми. Опитва се да изразява позиция, което само по себе си е правилно, но липсата на опит много ясно прозира. Би било добре да се консултира с по-широк кръг специалисти. Има богословски факултети в София и Велико Търново, а, доколкото знам, не е търсено тяхното мнение. Това е причината това становище да е много схематично. Светият синод се обръща към цялата нация, а след това не се интересува от нейната реакция. 95% от мненията в интернет са негативни. А Светият синод не се интересува защо са толкова категорично и еднозначно негативни. Явно няма желание за чуваемост.
Защо е така?
Защото подобни изявления се правят инцидентно, защото не се търси мнението на истински специалисти, които да изразят грамотно християнско мнение. Не само по тези актуални теми, а по всякакви. Търсят се удобните, не грамотните. И какво наблюдаваме – една група леви интелектуалци, в голямата си част обвързани с Държавна сигурност, излиза в защита на църквата. А те виждат нейните заслуги в исторически план. Не я припознават като тяло Христово. И другото, което прозира в техните защитни текстове, е, че те като че ли виждат в църквата последния бастион на комунизма. Това е изключително тревожно. Църквата няма полза, няма нужда от подобни защитници. Доказателството са всички тези негативни мнения онлайн.
През последните години публичните изяви на църквата все са свързани с назидание, забрана, анатема. Споделяте ли това наблюдение?
Така е. Днес на литургията в църквата четохме Евангелието за св. Йоан Кръстител. При него отивали различни хора и той им давал утеха. А ние сме заменили утехата, която трябва да даваме, с назидаване. По този начин църквата се самоизолира, капсулира, самозатваря се. А тя би трябвало да дава утеха, както са правили Исус Христос и Йоан Кръстител. Такъв е смисълът на вярата. Така ще завоюва много по-голям авторитет и ще заяви много по-смислено присъствие в обществото.
По какви теми трябва да се изказва църквата?
По принцип църквата не говори на света, излиза с обръщение към своите членове. А членове на църквата са тези, които участват в нейния духовен живот. Това се изразява в причастяване. Практиката да се обръща към целия свят е практика на западната църква. Ние в известна степен я копираме през последните десетилетия.
Идвали ли ли са при вас семейства с репродуктивни проблеми за подкрепа или съвет? Какво сте им казвали?
Идвали са. Чел съм книги и съм разговарял с водещи световни богослови, чието мнение е, че семейният живот на християнина е една много интимна територия и е по-правилно да се намесваме там възможно най-малко с наставления и назидания. Човек трябва да бъде насърчаван да изповядва грамотно своята вяра и оттам нататък свободно да взема своите решения. С инструкции не могат да се решат тези проблеми. Още повече че ние виждаме, че мнението на църквата не е решаващ фактор за приеманите закони. А тонът на нейните становища е, че тя е не само фактор, но и най-важният фактор, с който обществото е невъзможно да не се съобрази. А виждаме, че е тъкмо обратното.
Какво смятате за отварянето на досиетата на свещеници?
В Евангелието е писано: "Каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите." Ако се е стигнало дотам някой да върши дейност, която е засекретена, това не е правилно и трябва да се разсекрети. Ако в досиетата има нещо позорно, унизително и срамно, то е било такова, когато е вършено, а не когато се оповестява. В този смисъл отварянето би изиграло оздравяваща роля. Слава Богу, Светият синод изпрати исканите от комисията данни, въпреки че имаше съпротива, несъгласие. Мисля, че тази постъпка е правилна, защото иначе всички попадат в българската поговорка "всички са маскари". А така всеки ще отговаря за делата си, както е нормално.
Разговор с отец Добромир Димитров: Радвам се, че Светият синод ревизира становището си за ин витро
Споделяте ли становището на Светия синод за методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство?
В първото становище, което излезе преди Нова година, позицията на Светия синод за заместващото майчинство не се различаваше от тази на останалите православни църкви. Смущаващото в него беше, че позицията за т.нар. ин витро оплождане беше по-близка до тази на Римокатолическата църква, тоест че не може да се благослови такова зачеване. Според другите православни църкви такова оплождане в лабораторни условия се разрешава. Има много семейства, които не могат да понесат кръста на безплодието и това е заплаха за техния брак. Църквата, макар и да съветва "осиновете си дете", допуска изкуственото оплождане по икономия, тоест от грижа за спасението на човека.
Но това оплождане трябва да става в рамките на брака, тоест да бъде с генетичен материал на съпрузите. Знаете, че в клиниките, където се извърша ин витро, се замразява биологичен материал. Църквата вярва, че човек е човек от момента на зачатието, и се опасява какво се случва с тези човешки същества. Но трябва да бъдем внимателни към изказванията си и аз се радвам, че Светият синод ревизира своето становище. Според мен проблемът дойде от това, че Светият синод няма специална комисия по биоетика, която да включва лекари, богослови и православни християни, които имат своето виждане. Предполагам, че становището е писано от сътрудници на Светия синод.
Идвали ли ли са при вас двойки с репродуктивни проблеми? Какви са били техните тревоги и какво сте ги съветвали?
Имало е такива двойки. Хората с репродуктивни проблеми са се увеличили с 50% от миналия век. Църквата определено трябва да бъде зад такива хора. Тя не е институция, която забранява. Много често Бог се показва в ролята на полицай, който едва ли не чака някой да сгреши, за да бъде наказан. Ние не познаваме такъв Бог. Напротив, нашият Бог е любов. Хората с репродуктивни проблеми са добре дошли в църквата. Много вярващи са се подложили на такива медицински процедури и са се сдобили с дете и това наистина е божие благословение.
Що се отнася до заместващото майчинство обаче, там можем само да алармираме за възможните последствия. То създава опасност да се консумира майчината утроба. А какво става, ако износващата майка разбере по време на бременността, че детето има увреждания, и реши да абортира? Въобще има много въпроси, които тепърва ще се появяват. Аз вярвам, че политиците мислят доброто на хората с репродуктивни проблеми, но трябва да има дебат в обществото. Църквата също може да се включи в него, но трябва да има диалог.
Казвате, че църквата не е институция на забраната, но публичните й изяви най-често са свързани с някакво назидание или анатема. Защо е така?
Понякога представителите на църквата не могат да обяснят по най-добрия начин. Но никога не бива да говори с доводите на забраната, а с доводите на диалога. Аз се радвам, че хората очакват нещо от църквата и ги боли, че тя забранява, тоест имат някакво специално отношение към нея. За мен всяка градивна критика е добре дошла. Имаме нужда от тази обратна връзка. Ние не сме по-различна част от това общество.
По какви проблеми трябва да се изказва Църквата?
Когато трябва да се защити човешката личност, Църквата излиза със становище. Но това не означава, че обществото ще се съгласи с него. Тя не може да го наложи, няма механизмите да налага.
Понякога изглежда, че църквата се занимава повече със стопанисването на своите имоти, отколкото с изначалната си функция. Съгласен ли сте с това твърдение?
Винаги е опасно, когато една църква започне да обръща повече внимание на материалното, но аз вярвам, че проблемът не е чак толкова сериозен. Църквата гледа на своите имоти като на ресурс, който получава, защото държавната субсидия отива за ремонт на някои храмове и за издръжка на свещениците, които са в чужбина. Църквата трябва да се грижи за своите имоти, но това не трябва да е самоцел. Тоест нейните представители да бъдат изкушени да се обвързват със съмнителни хора, които да печелят от църквата, а не да й помагат.
Какво смятате за отварянето на досиетата на свещеници?
Отварянето на досиетата е процес, който вече е започнал. Моето лично мнение е, че дори и да бъдат отворени досиетата, църквата е останала може би единственото място, в което, ако човек сгреши, има право на покаяние. Църквата не е място, където се заклеймява, а където се дава шанс. В това църковното право се различава от светското например. В светското човек е виновен или невинен и това трябва да се докаже, а в църковното е да видиш един виновен човек и да поискаш да го оправдаеш.
Източник: в. Капитал
Разговор с отец Добромир Димитров: Радвам се, че Светият синод ревизира становището си за ин витроСподеляте ли становището на Светия синод за методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство?
В първото становище, което излезе преди Нова година, позицията на Светия синод за заместващото майчинство не се различаваше от тази на останалите православни църкви. Смущаващото в него беше, че позицията за т.нар. ин витро оплождане беше по-близка до тази на Римокатолическата църква, тоест че не може да се благослови такова зачеване. Според другите православни църкви такова оплождане в лабораторни условия се разрешава. Има много семейства, които не могат да понесат кръста на безплодието и това е заплаха за техния брак. Църквата, макар и да съветва "осиновете си дете", допуска изкуственото оплождане по икономия, тоест от грижа за спасението на човека.
Но това оплождане трябва да става в рамките на брака, тоест да бъде с генетичен материал на съпрузите. Знаете, че в клиниките, където се извърша ин витро, се замразява биологичен материал. Църквата вярва, че човек е човек от момента на зачатието, и се опасява какво се случва с тези човешки същества. Но трябва да бъдем внимателни към изказванията си и аз се радвам, че Светият синод ревизира своето становище. Според мен проблемът дойде от това, че Светият синод няма специална комисия по биоетика, която да включва лекари, богослови и православни християни, които имат своето виждане. Предполагам, че становището е писано от сътрудници на Светия синод.
Идвали ли ли са при вас двойки с репродуктивни проблеми? Какви са били техните тревоги и какво сте ги съветвали?
Имало е такива двойки. Хората с репродуктивни проблеми са се увеличили с 50% от миналия век. Църквата определено трябва да бъде зад такива хора. Тя не е институция, която забранява. Много често Бог се показва в ролята на полицай, който едва ли не чака някой да сгреши, за да бъде наказан. Ние не познаваме такъв Бог. Напротив, нашият Бог е любов. Хората с репродуктивни проблеми са добре дошли в църквата. Много вярващи са се подложили на такива медицински процедури и са се сдобили с дете и това наистина е божие благословение.
Що се отнася до заместващото майчинство обаче, там можем само да алармираме за възможните последствия. То създава опасност да се консумира майчината утроба. А какво става, ако износващата майка разбере по време на бременността, че детето има увреждания, и реши да абортира? Въобще има много въпроси, които тепърва ще се появяват. Аз вярвам, че политиците мислят доброто на хората с репродуктивни проблеми, но трябва да има дебат в обществото. Църквата също може да се включи в него, но трябва да има диалог.
Казвате, че църквата не е институция на забраната, но публичните й изяви най-често са свързани с някакво назидание или анатема. Защо е така?
Понякога представителите на църквата не могат да обяснят по най-добрия начин. Но никога не бива да говори с доводите на забраната, а с доводите на диалога. Аз се радвам, че хората очакват нещо от църквата и ги боли, че тя забранява, тоест имат някакво специално отношение към нея. За мен всяка градивна критика е добре дошла. Имаме нужда от тази обратна връзка. Ние не сме по-различна част от това общество.
По какви проблеми трябва да се изказва Църквата?
Когато трябва да се защити човешката личност, Църквата излиза със становище. Но това не означава, че обществото ще се съгласи с него. Тя не може да го наложи, няма механизмите да налага.
Понякога изглежда, че църквата се занимава повече със стопанисването на своите имоти, отколкото с изначалната си функция. Съгласен ли сте с това твърдение?
Винаги е опасно, когато една църква започне да обръща повече внимание на материалното, но аз вярвам, че проблемът не е чак толкова сериозен. Църквата гледа на своите имоти като на ресурс, който получава, защото държавната субсидия отива за ремонт на някои храмове и за издръжка на свещениците, които са в чужбина. Църквата трябва да се грижи за своите имоти, но това не трябва да е самоцел. Тоест нейните представители да бъдат изкушени да се обвързват със съмнителни хора, които да печелят от църквата, а не да й помагат.
Какво смятате за отварянето на досиетата на свещеници?
Отварянето на досиетата е процес, който вече е започнал. Моето лично мнение е, че дори и да бъдат отворени досиетата, църквата е останала може би единственото място, в което, ако човек сгреши, има право на покаяние. Църквата не е място, където се заклеймява, а където се дава шанс. В това църковното право се различава от светското например. В светското човек е виновен или невинен и това трябва да се докаже, а в църковното е да видиш един виновен човек и да поискаш да го оправдаеш.
Източник: в. Капитал
