Случаят с арестуването на Ватопедския игумен Ефрем в дните след Рождество Христово стана международна новина и предизвика реакция и на български митрополити (тук, тук и тук). Публикуваме и гледната точка на един йерарх на Критската църква, който не споделя мнението, че Църквата е подложена на гонение и призовава епископи, клирици и миряни към бдителност и честност, за да не се множат скандалите като Ватопедския и на други места и страни.
Любовта ми към монашеството и Църквата ми вменяват в дълг да взема отношение към този диспут за предварителния арест на игумена Ефрем. Счетох за необходимо да обоснова своята мисъл. Като начало ще кажа, че съм от тези, които многократно са писали на игумена и съм го подкрепял, навременно и ненавременно в проповедите си. Свидетел ми е Бог, не лъжа.
Трябва обаче да кажем цялата истина, за да я знаят хората на Църквата, за да не бъдат онеправдавани институции и личности и за да не остават сенки върху монашеството ни, което е главният пазител на нашата Православна вяра.Случаят с манастира Ватопед бе един добре подготвен капан за Църквата. Политическите лица винаги търсят начини за влияние върху средите на Църквата по различни причини. В лицето на игумена Ефрем им се даде добра възможност, която те използваха и сега я правят публично достояние, за да има и Църквата своя дял на вина в тази епоха на криза и разрушване на всички институти.
Йеромонах Ефрем произхожда от Кипър, там, където Църквата сътрудничи с много бизнес кръгове, и имаше този вроден стремеж към властта, към бизнеса, а заедно с това и към благотворителна дейност. Когато, по предложение на стареца му Йосиф, той пое ръководството на братството и бе издигнат за игумен на Ватопед, заобикаляйки обичания йеромонах Атанасий, сега Лимасолски митрополит, пред него се откри цяло необятно поле на дейност за реализирането на благородните му цели. И Ватопед притежаваше предпоставките за разгръщането на такава дейност.
Първото, което направи, бе да открие, че Ватопед е „Велик манастир” („Μέγιστη”) и да включи това определение към названието на манастира (Според светогорското предание само Великата лавра носи това прозвище, бел. ред.). След това започна да събира хора около себе си, с цел да разшири обкръжението си и да състави една група-приятели на манастира. Старецът му му помогна много в това отношение. Той подкрепи духовния му профил и за кратко време обикновеният и скромен Ефрем стана велико-игумен на Атон и свръхактивен клирик, с много бизнес амбиции. Няма да влизам в подробности, ще отбележа само някои истини.
Този, които подкрепяше с бащина любов йеромонах Ефрем, беше тогавашният Халкидонски митрополит Вартоломей, сега Вселенски патриарх. Той му даде пръстена на игуменството, предаде му като председател на екзархията ключовете на манастира, пренебрегвайки протестите на много светогорци. Защото това действие на патриарх Вартоломей – да предаде Ватопед на групата на Йосиф (1921-2009), наскърби много приятели на Света Гора. Но патриархът вярваше в духовността на наследниците на стареца Йосиф Исихаст (1898 -1959) и в тяхната сила, за да възродят киновийния характер на св. обител. Обичаше патриархът ни Ватопед, затова тогава на светогорското събрание посъветва всички светогорци да останат верни на духа на св. Атанасий Атонски.
От тогава до днес Фенер с много синодални послания, актове, слова, действия подкрепя игумена, въпреки натиска, който му се оказва. Патриаршията би могла, понеже й се дадоха много поводи, не само в последно време, да го вкара в ред, но не го направи от любов към многочисленото братство на манастира. Отбелязваме, че след публичното оповестяване на случая Ватопед и обществените дебати, патриархът имаше право да отнеме на игумен Ефрем не само административната власт, както направи, но най-вече духовното попечителство над манастира. Защото, кое е по-голямо: административната власт или духовното отчество? И въпреки това патриаршията, въпреки св. канони, го остави да изпълнява духовните си задължения, което е най-важното за всеки клирик и най-вече игумен.
Помните, предполагам, посещенията на игумен Ефрем в кабинетите на властта в Гърция. Кой друг клирик имаше такъв достъп? Ние, като синод на Критската църква искахме да бъдем приети от министър-председателя на Гърция, но той ни пренебрегна. Игумен Ефрем обаче влизаше и излизаше от всички кабинети на властиимащите. Те, от своя страна, се радваха на щедрото му гостоприемство във Ватопед. А сега, съвсем наскоро, преди месец отиде при министър-председателя на Русия и „папагалите” казаха, че го приел и разговаряли два часа. Него ли прие? Прие Пояса на св. Богородица, за който може да се каже, че бе „използван” за създаването на публични контакти в Русия, с оглед на надвисналия меч на съдебното решение на гръцкия съд.
Първото, което направи, бе да открие, че Ватопед е „Велик манастир” („Μέγιστη”) и да включи това определение към названието на манастира (Според светогорското предание само Великата лавра носи това прозвище, бел. ред.). След това започна да събира хора около себе си, с цел да разшири обкръжението си и да състави една група-приятели на манастира. Старецът му му помогна много в това отношение. Той подкрепи духовния му профил и за кратко време обикновеният и скромен Ефрем стана велико-игумен на Атон и свръхактивен клирик, с много бизнес амбиции. Няма да влизам в подробности, ще отбележа само някои истини.
Този, които подкрепяше с бащина любов йеромонах Ефрем, беше тогавашният Халкидонски митрополит Вартоломей, сега Вселенски патриарх. Той му даде пръстена на игуменството, предаде му като председател на екзархията ключовете на манастира, пренебрегвайки протестите на много светогорци. Защото това действие на патриарх Вартоломей – да предаде Ватопед на групата на Йосиф (1921-2009), наскърби много приятели на Света Гора. Но патриархът вярваше в духовността на наследниците на стареца Йосиф Исихаст (1898 -1959) и в тяхната сила, за да възродят киновийния характер на св. обител. Обичаше патриархът ни Ватопед, затова тогава на светогорското събрание посъветва всички светогорци да останат верни на духа на св. Атанасий Атонски.
От тогава до днес Фенер с много синодални послания, актове, слова, действия подкрепя игумена, въпреки натиска, който му се оказва. Патриаршията би могла, понеже й се дадоха много поводи, не само в последно време, да го вкара в ред, но не го направи от любов към многочисленото братство на манастира. Отбелязваме, че след публичното оповестяване на случая Ватопед и обществените дебати, патриархът имаше право да отнеме на игумен Ефрем не само административната власт, както направи, но най-вече духовното попечителство над манастира. Защото, кое е по-голямо: административната власт или духовното отчество? И въпреки това патриаршията, въпреки св. канони, го остави да изпълнява духовните си задължения, което е най-важното за всеки клирик и най-вече игумен.
Помните, предполагам, посещенията на игумен Ефрем в кабинетите на властта в Гърция. Кой друг клирик имаше такъв достъп? Ние, като синод на Критската църква искахме да бъдем приети от министър-председателя на Гърция, но той ни пренебрегна. Игумен Ефрем обаче влизаше и излизаше от всички кабинети на властиимащите. Те, от своя страна, се радваха на щедрото му гостоприемство във Ватопед. А сега, съвсем наскоро, преди месец отиде при министър-председателя на Русия и „папагалите” казаха, че го приел и разговаряли два часа. Него ли прие? Прие Пояса на св. Богородица, за който може да се каже, че бе „използван” за създаването на публични контакти в Русия, с оглед на надвисналия меч на съдебното решение на гръцкия съд.
Питам здравомислещите, беше ли необходимо да ходи в Русия, бидейки ответник по делото? На следващия ден, когато се върна от Русия, се яви пред съдията. Тази последователност на събитията би могла да даде основание на някои да заподозрат „измама”. Света Гора се раздели за това посещение и с 9 гласа от 20 представителства на манастирите реши, че то трябва да се отложи. Тези девет манастира на Атон, които казаха „не” на посещението в Русия, не трябваше ли да бъдат зачетени?
Не трябваше ли, след като знае за напрeжението между Вселенската патриаршия и Руската патриаршия да се консултира предварително с Фенер по този въпрос? Но отиде в Русия и го направи съзнателно, казват някои, за да заплаши Фенер, че има до себе си една Църква, която го подкрепя и един народ, който го подкрепя, „за разлика от всички вас, които ме огорчавате”. И беше подготвил много добре пътуването си.
Фондът „Приятели на Ватопед”, който бе създаден и оглавен от крупен бизнесмен от Москва и личен приятел на Путин, беше организирал всичко много добре. Отзвукът от това пътуване виждаме, че все още е актуален в гръко-руските дипломатически и църковни отношения. Руското правителство реагира на предварителния арест и Руската патриаршия използва проблема, за да настъпи срещу „Църквата на Константинопол”, както я нарича, а не Вселенска патриаршия. Известни са плановете й за русифициране на Света Гора.
Фондът „Приятели на Ватопед”, който бе създаден и оглавен от крупен бизнесмен от Москва и личен приятел на Путин, беше организирал всичко много добре. Отзвукът от това пътуване виждаме, че все още е актуален в гръко-руските дипломатически и църковни отношения. Руското правителство реагира на предварителния арест и Руската патриаршия използва проблема, за да настъпи срещу „Църквата на Константинопол”, както я нарича, а не Вселенска патриаршия. Известни са плановете й за русифициране на Света Гора.
Питам се, кому са нужни тези фондове на приятели и в подкрепа на св. манастири? Явно нямаме доверие в нашата Владичица и търсим земни богове и приятели, за да удовлетворят великоидеализма ни.
Проверете, моля ви, в интернет и ще видите колко центрове на приятели и поддръжници има св. манастир Ватопед, които разпространяват снимките на стареца Йосиф Ватопедски (1921-2009), умрял и усмихнат. Това според монашеското ни предание ли е и светоотеческите обичаи? Ако Св. Кинотис не беше пресекъл плановете на няколко бизнесмени и на самия игумен, сега и други бизнес начинания вътре и около Света Гора щяха да станат реалност.
Какво беше онова, което стимулираше игумен Ефрем за тези дейности? Някои може би ще си съставят впечатлението, че има някаква мания за величие, че може би изпитва чувство на несигурност или подцененост, или че има синдрома на необогаташа и живее в свят, където опасно се смесват духовност и бизнесменство, белези на скандално осветскостяване. Съчeтаеми ли са обаче тези неща? Възможно ли е да въвеждаме други нрави в живота на Църквата?
Четем в книгите, издадени от манастира за подвизите на стареца Йосиф Исихаст как монасите му ядели с варивата и червеи. Така че някой с основание би се запитал, продължение ли е на преданието онова, което прави сега Ефрем – със суперлукозните му пътувания и светски живот?
Какво беше онова, което стимулираше игумен Ефрем за тези дейности? Някои може би ще си съставят впечатлението, че има някаква мания за величие, че може би изпитва чувство на несигурност или подцененост, или че има синдрома на необогаташа и живее в свят, където опасно се смесват духовност и бизнесменство, белези на скандално осветскостяване. Съчeтаеми ли са обаче тези неща? Възможно ли е да въвеждаме други нрави в живота на Църквата?
Четем в книгите, издадени от манастира за подвизите на стареца Йосиф Исихаст как монасите му ядели с варивата и червеи. Така че някой с основание би се запитал, продължение ли е на преданието онова, което прави сега Ефрем – със суперлукозните му пътувания и светски живот?
Случаят с игумен Ефрем ни пренася в други епохи, на Византия, на Руската царска империя. Недоумявам как този човек успя да създаде толкова приятели, покровители, посланици, толкова хора от всички висши слоеве на обществото. Може да се създаде даже впечатлението, че този човек е изпаднал в прелест, заслепил се е, променил се е умът му.
Може би повярва, че може да спаси Света Гора, Гърция, или може би да създаде един етнофилетистки кипърски манастир, с политически цели, както често се случва с манастирите на Света Гора, които не са гръцкоговорящи.
Повярва също, че е велик, че има много способности. И ето, къде стигна. Дойдоха духовните закони и се приложиха със строгостта на акривията. Вярвам, че този човек не е злоупотребил лично с пари. Имаше крайна ревност, не по разум. И е възможно извършеното от него да е било законно, след като властта му го е предала съобразно законите и това да бъде доказано, но не всичко законно е и морално, нито светогорско, и най-малко църковно.
Повярва също, че е велик, че има много способности. И ето, къде стигна. Дойдоха духовните закони и се приложиха със строгостта на акривията. Вярвам, че този човек не е злоупотребил лично с пари. Имаше крайна ревност, не по разум. И е възможно извършеното от него да е било законно, след като властта му го е предала съобразно законите и това да бъде доказано, но не всичко законно е и морално, нито светогорско, и най-малко църковно.
Въвлече манастира в проблеми, Св. Гора в изпитание, Църквата, цяла Гърция в смущение.
Направи много грешки и сега нашата Владичица слага нещата в ред, за изправление и опомняне. Длъжни сме всички клирици да знаем, че трябва да сме верни на нашите предшественици, да не правим нововъведения, да не се правим на умни. „Великите идеи” трябва да останат извън Църквата. Няма спасители на Църквата. Христос е Спасителят на света. Съжалявам, че стигнахме до там, че да казваме, по-добре беше онази епоха на Ватопед, когато в манастира имаше малцина монаси, които живееха, както си живееха, отколкото многочисленото днешно братство.
Посланието, което получаваме всички от случая с Ватопед и неговия игумен, е да не използваме Църквата, митрополиите, манастирите като политически офиси. Да не превръщаме вярата си в идеология с национална окраска. Да работим смирено, безшумно, да имаме доверие в Промисъла на Бога. Многото пари, които влязоха на Света Гора от Европейския съюз, създадоха една друга криза, която живеем сега. Света Гора няма нужда от успели игумени, но от светци. Това искаме от Света Гора.
Сега за това съдебно решение не знам подробности и не мога да изкажа мнение. Надявам се и се моля да е невинен и да не се свързват и по-лоши неща с името му, за разни оф-шорни компании и др. Но нека преди всичко изчакаме и да не бързаме с оправдателните изявления и с демагогски митинги, които напомнят на други събития и епоха.
Митрополитите добре правят, че се подкрепят, правим го всички, но нека запазим някои резерви. Трябва обаче ясно да кажем, че в лицето на Ефрем не се гони нито вярата, нито Църквата. Тъжното е, че тези, които го подтикнаха към тези действия, политическите лица, се измъкнаха тихомълком, както обикновено, и ще го плати попът. Така става винаги. Както има користност и скрити намерения в раздухването на скандалите, както има корист и в арестуването му. Това е очевидно.
Да завърша. Когато ние клириците се замесим в някакви неща или някои от нас се забъркат съзнателно и предизвикаме скандал, имаме задължението да поискаме прошка, прошка от хората, които сме скандализирали. Скандалът, знаем, че се наказва църковно.
Не трябваше ли игумен Ефрем, вече четири години, откакто трае този случай и скандализира народа, да излезе и да каже едно: съгреших пред Църквата, да успокои съвестите на светогорците, на нашите клирици, които без да са виновни, споделят последствията от постъпките му? Това „съгреших” го изисква като изповедник от монасите си. Но самият той не го казва, дори да е невинен. Държи се сякаш нищо не се е случило. Има самочувствието на невинния. Има право да го има. Не съжалява ли обаче всички тези обикновени хора, всички нас, които търпим върху себе си укорите на народа?
Във всеки случай, ако аз бях на мястото на Ефрем, щях още в самото начало да си взема торбата и да се оттегля в някоя келия в пустинята за покаяние. Това не го извърши той, затова го върши днес държавата – затваряйки го в келия в затвора, отнасяйки се прекалено строго с него и страхувайки се, въз основа на аргументите на съда, ще може да извърши случайно други наказуеми действия.
Вярвам, че братството на Ватопед няма да пострада, ще бъде преблагословено заради изпитанието на игумена си, който се надявам и моля да се окаже невинен и да се върне на мястото си, но с други убеждения и поведение.
Също така моля фанатичните му поддръжници да внимават в хиперболите си. Фанатизмът винаги поставя скрити въпроси. Ватопед имаше възможност да направи някои неща ... и ги направи. И нека най-накрая отворят сметките на Ватопед, за да разберем всички истината.
Света Богородица направи своето чудо, защото обича много Ватопед и неговия игумен. Това е призив към всички за святост, свидетелство и подвижнически живот.
Светогорци, внимавайте. Архиереи, клирици да внимаваме. Покаяние и свят живот са необходими, за да не се излюпват, с лукавството и съдействието на дявола, нови малки и големи „Ватопеди”.
