- Ваше Преосвещенство, отново сме в навечерието на Рождество Христово. Осмислил ли е българинът докрай това велико тайнство?
- Този ден наистина е един от големите християнски празници - раждането на нашия Господ Исус Христос по плът. Това е началото на обещаното спасение за цялото човечество. Рождество Христово сбъдва очакването за идването на Месия, който с кръстната Си смърт изкупи греховете на света. Забързани в подготовката за този светъл празник често забравяме именно неговото съдържание и значение. Мислим много повече какво да сложим на трапезата, какви подаръци да подредим под елхата, какво да облечем. Това, разбира се, не е маловажно, но така често забравяме за раждането на Спасителя, за нашата вяра в Него, която ще ни донесе живот вечен. Така че, нека в тези дни помислим повече за Богомладенеца Христос. Той се роди не в царски палати, не сред лукс, а във Витлеемската пещера, в която пастирите са прибирали своите стада. Той се роди смирено, повит в ясли, и това само по себе си дава пример за смирение и покаяние на всички нас. Христос се ражда, за да Го славим и посрещнем с отворени сърца.
Той се ражда отново и отново, за да възроди нашите добродетели и нашата вяра. През целия Си земен път, чак до кръстната Си смърт и възкресение Той ни показва пътя, който трябва да следваме. Българският народ все още не е достатъчно въцърковен и възприема не само Рождество Христово, но и другите църковни празници в духа на "битовото" християнство. Тези традиции са неизменна част от нашата православна вяра и трябва да ги спазваме, но нека избягваме всяка излишна показност, граничеща със суеверието. Като подготвяме трапезата, да не мислим колко да бъдат постните ястия - 7, 9 или 12; това няма никакво значение, ако сме постили до този славен ден. Нека в тази свята нощ си спомним за повития в яслите на Витлеемската пещера Богомладенец и подобно на тримата мъдреци да Му отдадем нашата почит, за да почувстваме, че наистина е дошъл часът на нашето спасение.
- Не измести ли образът на Дядо Коледа - пък дори и неговият първообраз да е един почитан светец като свети Николай Мирликийски - образа на Спасителя?
- За съжаление, като че ли наистина през последните десетилетия раждането на Спасителя по плът се превърна в своеобразен бизнес. Цялата тази истерия около всевъзможни промоции, намаления, разпродажби и т. н. отклонява вниманието на хората от същността на празника. Безспорно цялата тази украса по улиците, площадите и витрините, веселата суетня около купуването на подаръци създава празнична атмосфера. Но тя трябва да бъде само допълнение към истинската духовна радост от раждането на Христос, която празнуват небето и земята. Можем да купим най-хубавите подаръци, да приготвим най-вкусните гозби за Бъдни вечер, но, ако правим това без вяра и любов, тогава Христос няма да бъде сред нас и яслите на сърцата ни ще останат празни.
- Нашите сънародници в Европа са разпилени на огромна територия и живеят и работят в една християнска, но и инославна среда. Какви са техните проблеми и как се стараете да ги реши нашият православен клир в Европа?
- Това предимно са хора, отишли да потърсят там своята прехрана и по-добро бъдеще. Забързаното им ежедневие и житейските проблеми не им оставят много време за техните духовни потребности. Винаги съм казвал, че свещениците, служещи зад граница, са преди всичко духовни посланици не само на светата ни Православна църква, но и на държавата ни въобще. Затова те трябва да бъдат мисионери, които да проповядват и съхранят православната вяра сред сънародниците ни. Освен вярата се стремим да запазим и исконните национални традиции, за да не се обезличим като българи. Във всички български посолства има съботно-неделни училища, където нашите сънародници водят децата са, за да изучават своя роден език, история и обичаи. Тук, зад граница, Българската православна църква в лицето на нашата епархия и българската държава действат ръка за ръка.
- В този смисъл, каква е специфичната роля на българските църкви и енорийските църковни настоятелства?
- Българските православни църкви в Европа изпълняват и ролята на своеобразни центрове за социални контакти, защото след светата Литургия в неделния ден енориашите ни, след като се наситят на духовната храна, се събират и около веществената - трапезата. Там те споделят своите радости и проблеми. Именно в чужбина нашата църква влиза в своята пълна роля, където наред с религиозно-нравствените си задачи тя съблюдава социалните и просветните функции сред сънародниците ни.
- Трудно ли се издържа подобна епархия?
- Проблеми наистина има. Държавата дава според възможностите си средства за издръжка на свещенослужителите ни в Европа. В някои страни като например Швеция и Унгария самото местно законодателство предвижда субсидиране на вероизповеданията, включително на новите и нетрадиционни за нея. В самите настоятелства се събира членски внос, който макар и доброволен, все пак е материална подкрепа за конкретната енория. С тези средства се поддържа храмът и се поемат част от разходите на съответния свещеник.
- В днешните трудни времена това наистина звучи оптимистично...
- Ако успеем да посеем духовните семена на вярата, те ще дадат и своя материален плод. Лично за мене днешната икономическа криза е следствие на духовната такава. Зад борсовите индекси, статистиките за спада на БНП и информациите за фалити на компании се крие човешката алчност, а и други пороци. Всичко започна със срива на ипотечните заеми. Явно много хора искаха да имат още едно жилище. Но нима можеш да живееш в две къщи едновременно, да караш две коли едновременно, да спиш в две легла едновременно? Ако се размислим за това, ще си дадем отговор на много въпроси. Бог, Който иска да ни избави от греха, понякога ни дава Своите знаци. Вярвам и се надявам, че тази криза ще накара хората да се върнат към исконните християнски ценности.
- Като говорим за общите християнски ценности, какви са вашите взаимоотношения с католическата църква и евангелските общности, сред които вършите вашата пастирска дейност?
- Почти всички наши църкви са всъщност бивши католически храмове, предоставени ни безвъзмездно за ползване от местния епископ. Разбира се, ние сме длъжни да пазим нашето паство от изкушенията на инославните догми, но на чисто църковно-административно равнище отношенията ни наистина са в духа на християнското братолюбие и взаимопомощ.
- Може би защото Христовите църкви имат общи проблеми...
- Секуларизмът, бездуховността, всевъзможните "модерни" религиозни учения и сатанински култове, както и натискът на исляма ни застрашават еднакво. Да не говорим за общочовешките проблеми като бедността, заплахите за околната среда и т. н. Радостно е, че диалогът и сътрудничеството между отделните християнски вероизповедания се засилва, както се казва, на "оперативно" равнище. Разбира се, все още сме далече от съвместното съслужение, което е немислимо и недопустимо според каноните и правилата на православната църква. А ми се струва, че и Ватиканът, да не говорим за протестантските църкви, вече не се стремят към подобно пълно обединение. Което говори, че те са все още далече от осъзнаването или не искат да приемат исконната истина Христос, Който е "пътят, и истината, и животът" - един път, една истина и един живот.
