Историкът Момчил Методиев, автор на книгата „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава”, в интервю за предаването "Добро утро, България" на Радио "Фокус"
- Г-н Методиев, защо темата за отварянето на досиетата в БПЦ предизвика напрежение в средите на висшия клир?
- Едната видима причина е, че явно в Светия синод има сътрудници на ДС, а колко са точно, естествено ще стане ясно след проверката на Комисията по досиетата. Но очевидно има достатъчно много, за да се предизвика този голям в крайна сметка проблем. И тази съпротива. Разбира се, не трябва да се изпуска от внимание и другото обяснение, че това е колегиален орган, който взима решение в целия колегиален орган, който трябва да се произнесе. Съответно, когато има различни мнения, те по един или друг начин намират изява.
- Вие сте автор на изследването, озаглавено „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава”. Тоест, дълго време сте работили с архивните документи. Съществуват ли тайни от годините на комунизма за православната църква, които биха подкопали нейния авторитет?
- Да. Съществуват такива тайни. Винаги, когато става дума и за досиетата сред църквата, аз винаги обичам да повтарям, че не бива да се забравя, че църквата е била преди всичко жертва на комунистическия режим. Но в този случай комунистическият режим е ползвал конкретни хора като е насърчавал тяхното развитие. Съответно, това са хората, които са били сътрудници на ДС, за да се пребори именно с другите хора, които са се опитвали да водят същински църковен живот, които са се опитвали да защитят автономията на православната църква.
- Очаквате ли отварянето на досиетата да разкрие факти, които биха увеличили още повече пропастта между обществото и православната църква?
- Аз лично се надявам, че разкриването на досиетата ще прекрати страшно многото спекулации, които съществуват по този въпрос в публичното пространство. И веднъж завинаги ще прекрати този въпрос. Отлагането на този момент, тоест неотварянето, например на досиетата само ще продължи всичките тези спекулации. Аз смятам, че точно тези спекулации се отразяват наистина зле и на православната църква, тъй като от тях страдат всички. И се говори на църквата като цяло, а не се говори за конкретни личности.
- Казахте, че между отношенията между църквата и държавата в годините на комунизма църквата трябва да се разглеждат по скоро като жертва, ако правилно съм ви разбрала.
- Точно така. Да.
- Повече съпротива или повече сътрудничество е оказала църквата в годините преди 1989 година?
- Това е въпрос, който не мога да отговоря много категорично. Защото това е нещо, което не може да се премери. Има много документи, които посочват, дори и сега издадохме един сборник с документи на ДС, където има публикувани доста документи, свързани с църквата. Вижда се как ДС контролира дори и най-обикновените свещеници. Има един, потресителен за мен документ как някакъв агент подслушвал разговор на свещеник с едно дете. И свещеникът пита детето дали може да се кръсти и дали иска да ходи на църква. И този разговор е записан от агента и след това предаден по цялата йерархия на ДС. Искам да кажа, че идеята е била да се контролира всичко в църковния живот. Самият факт, че църквата все пак успя да възстанови в една или друга степен, разбира се, не толкова колкото на нас ни се иска, авторитета си в обществото, показва, че в нея през цялото това време е имало хора, които са били достойни нейни представители.
- Каква е била информацията, която е трябвало да събират сътрудниците в ДС?
- ДС се интересува от църквата в две основни насоки. Тя от самото начало счита Православната църква за вражеска организация, която трябва да бъде контролирана и ограничена, най-вече публично отграничена. Марганизирана, да го кажем по този начин. Тоест, това е едната задача на агенцията на ДС да следят за опасността от публична изява на Православната църква. Независимо в каква посока. Допуска се, че ако има такава публична изява, тя в един момент ще прерасне в съпротива срещу комунистическата държава. Това е фактор, който съществува през целия период. Другият, също не малък акцент в работата на ДС, е икуменическото движение. Тоест, участието на църквата в Световния съвет на църквите. Целта на представителите на така наречените социалистически църкви, както са наричани в документите, е да могат да повлияят на тази организация в удобна за комунистическата пропаганда посока.
- Правили ли са изключение българските клирици в отношението си с държавата в сравнение с техните колеги от другите социалистически страни?
- Когато става дума за икуменическото движение, има твърде много прилики във всички църкви от социалистическите страни. Когато става дума за противопоставянето на икономическия режим - тогава има разлики, които са продиктувани от това дали съответната църква има център за гравитации, център за ориентации извън своите граници. Доколкото, например, Католическата църква в Полша все пак е не само в Полша, тъй като центърът на всяка една католическа църква се намира в Рим, във Ватикана, винаги може да се говори за независим център, който полага грижи за съответната църква. Когато става дума за автокефални православни църкви, включително и българската, те са много по-беззащитни, ако мога да употребя тази дума, пред лицето на държавата. Това в същата степен, разбира се, се отнася и за протестантските деноминации, включително и в България.
- Каква е била съдбата на клириците, които са имали смелостта да се противопоставят на държавата?
- Съдбата е най-различна. Ако си спомним за Неврокопския митрополит Борис, който 1948 година е убит след църковна литургия в двора на църквата. В началния период репресиите срещу православните свещеници са изключително тежки, което означава, че поне 10% от всички свещеници в България са вкарани в лагери и в трудововъзпитателни общежития. По-нататък, разбира се, се преминава към една по-лека политика. Тя е свързана с идеята да не се допускат такива крайни действия. А съответно хора, които са антикомунистически настроени, продължават да си стоят на постовете, но те са маргинализирани в максимална степен. Като най-известният пример в това отношение е Варненският митрополит Йосиф, който умира в края на 1988 година. И през цялото това време е член на Светия синод и то авторитетен член.
- Пазят ли архивите информация за това в каква степен държавата се е намесвала в църковните дела. Кой е взимал решенията за църквата?
- Да. Архивите пазят тази информация. Има динамика. Две са институциите, които се опитват да се наместват в решенията на църквата. Едната институция е Комитетът по църковни въпроси. Другата е ДС. Поне според мен това, което виждам по архивите е, че до края на 60-те и началото на 70-те години водещата институция по отношение на църквата е Комитетът по църковни въпроси, докато при една такава вътрешна битка в началото на 70-те години ДС успява да победи. И започне да се намесва по-активно в делата на Българската православна църква. На персонално равнище може да се каже, че до края на 60-те, началото на 70-те водещата личност от страна на държавата е Михаил Кючуков, председател на Комитета по църковни въпроси. Докато след този период водещата личност става Христо Маринчев, който е полковник на ДС, от „Разузнаването”. Той е заместник-началник на историческото разузнаване. А и той е човекът, който до голяма степен стана символ на отношенията на държавата към Църквата в късния комунистически период.
- Очаквате ли темата за досиетата да разгорещи споровете вътре в самата църква и това да доведе до разкол?
- Не. Разколът остави много дълбоки следи. И за съжаление неговият призрак продължава да витае. Но така или иначе той показа, че идеята за разкол и за съществуване на две алтернативни тела е абсурден. Не, не мисля, че има потенциал за такова нещо.
- Каква е вашата препоръка, по-скоро да се отворят досиетата на духовния клир или тази тема да бъде затворена преди да се отвори?
- Моята препоръка е досиетата да бъдат отворени и колкото се може повече досиета да бъдат отворени. За мен като историк големият проблем е, че историците и изследователите нямаме достъп до досиетата на обектите, на жертвите на ДС. Те съдържат изключително интересни информации. И се надявам някой ден да имаме възможност да прочетем и тези досиета. Тъй като те имат данни за хората, които са страдали. А иначе, за тези, които са били съпричастни към ДС, според мен те категорично трябва да бъдат отворени. Иначе самата църква и авторитетът на църквата и дори самият висш клир страда от забавянето на този процес.
