Пищните тържества в Москва по повод 65-годишнината на Руския патриарх Кирил, организарани в активно сътрудничество с държавата, бяха уважени от седем православни поместни църкви. Предлагаме ви една руска гледна точка за отсъствието на останалите църкви и преди всичко на т.нар. "гръцки" църкви, представена от главния редактор на Русская линия Анатолий Степанов.
Най-важното събитие в църковния живот през последните дни без съмнение е празнуването на 65-годишнината на Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил. Едно такова събитие - кръгла дата в живота на главата както на светската, така и на църковната власт, е не само личен въпрос на политика или църковния деятел, но преди всичко събитие с обществена и държавна значимост. Такова събитие станаха и юбилейните тържества за 65-ия рожден ден на предстоятеля на Руската църква. Не е чудно, че наблюдателите обръщаха внимание на всички обстоятелства по протичането на церемонията, кой и как поздравяваше юбиляра в този ден, какви делегации пристигнаха в Москва. Тези на пръв поглед подробности са твърде показателни за състоянието на отношенията на нашата църква с другите църкви и държавата.
Анализаторите обърнаха внимание и на факта, че тържествата бяха игнорирани от представителите на редица православни църкви. В Москва, както е известно, дойдоха само предстоятелите на Грузинската, Полската и Чешката църкви, а Българската, Румънската и Антиохийската патриаршии бяха представени чрез официални делегации начело с архиереи. Но липсваха представители на Константинополската, Александрийската, Йерусалимската, Гръцката, Кипърската, Албанската, Сръбската и Американската църкви. Ясно е, че това е показна демонстрация на пренебрежение не само към Светейшия патриарх Кирил, но и към Руската православна църква и дори към Русия. На какво се дължи това?
С Американската църква нещата са повече или по-малко ясни - там протича ожесточена вътрешна борба между привържениците на курса за сближение с Руската православна църква и неговите противници. На тях не им е до визити в Русия. Но демонстративното игнориране на мероприятията по повод годишнината от страна на гръцките и сръбската църкви е много показателно и ни кара да се замислим, какво всъщност се случва в световното Православие и кой е виновен в тази ситуация.
Защо Сръбската църква откровено и демонстративно пренебрегна юбилея? И то, когато симпатиите към Русия в сръбското общество са толкова силни. Мисля, че това е своего рода отмъщение на патриарх Ириней и сръбския Синод, един от най-прокатолически и проикуменическите в историята на Сръбската църква, за това, че патриарх Кирил де факто провали проекта на патриарх Ириней за общоевропейско честване на 1700-годишнината на Миланския едикт в Сърбия. Както е известно, сегашният Сръбски патриарх, който в миналото ръководеше Нишка епархия, отдавна подготвя проекта за тези тържества в Ниш, където по предание е бил роден равноапостолният император Константин, подписал, както е известно, Миланския едикт. При това според първоначалната идея на патриарх Ириней на тържествата трябваше да бъдат поканени представители на всички християнски деноминации - не само предстоятелите на Православните църкви, но и Римския папа и дори главите на протестантските общности. Своето намерение да покани католиците и протестантите на тези мероприятия патриарх Ириней обоснова в духа на икуменизма - тъй като във времената на едикта всички християни са били единни. Този проект предизвика активното несъгласие на вярващите в Сръбската църква и най-вече поканването на Римския папа, имайки предвид, че съвсем неотдавна католиците причислиха към лика на светците архиеп. Алоиз Степинац, вдъхновявал усташкия геноцид срещу сърбите в годините на Втората световна война. Но както отбелязаха тогава сръбските наблюдатели, не реакцията на вярващите, а твърдото несъгласие на патриарх Кирил да присъства на тържествата, ако там дойде и Римският папа, стана причина Архиерейският събор на СПЦ да не отправя покана към папата. Явно пренебрегването на тържествата в Москва от страна на Сръбската църква е своего рода реакция на това.Отсъствието на Американска и Сръбска делегации обаче нямаше да се набива така на очи, ако не беше демонстративното игнориране на тържествата от страна на гръцките църкви - нито една от тях "не забеляза" това събитие. Да напомним, че Константинополската, Александрийската, Йерусалимската, Кипърската, Гръцката и Албанската църкви се оглавяват от гърци. Къде е проблемът? На какво се дължи това показно пренебрежение? Причините са много, но според мене две са главните:
Първата причина е в повишаването на влиянието на Руската църква в световното православие. Ревнивото отношение на гърците към руснаците не е новина, то е било известно и на нашите предци. Идеята за Москва като Трети Рим никога не е признавана от гърците и няма да бъде призната. За тях Трети Рим няма - има само два: стар и нов. В същото време Москва започва да се съвзема след държавния погром през 90-те години на миналия век. Буквално в навечерието на юбилея на патриарх Кирил държавните власти поднесоха на предстоятеля на Московска патриаршия шикарен подарък - бяха реставрирани и върнати на предстоятеля на Патриаршията палатите в Кремъл. Именно там патриархът приемаше гостите си и проведе съвещание с предстоятелите и представителите на Православните църкви, дошли на тържествата. Никой от гръцките патриарси не може да се похвали с нещо подобно. Юбилейните тържества нагледно демонстрираха единството на светската и църковната власт в Русия. След обединението на Руската църква, което стана също по инициатива и под патронажа на държавната власт, президентът на Русия явно претендира за ролята на политически лидер на православния свят, а Руската църква стана де факто Вселенска църква, чиито енории са разпръснати сега по всички континенти. Но за Константинополската патриаршия, чиято основна част енории се намират в САЩ, световен лидер е главата на друга държава, а Вселенска църква е само и изключително Константинопол.
Така че игнорирането на тържествата от страна на гърците е своего рода опит да не се допусне доминацията на Руската църква и Русия в православния свят и възстановяването на симфонията на властите в Русия. И дори да не може да контролира тези процеси, то поне може да постигне ефекта на лъжичка гръцки катран в кацата с руски мед.
Но има и втора причина за демонстративното отсъствие на гърците. Колкото и да се сърдим на гърците за тяхното отношение и т. н., трябва да признаем, че този демарш е явен провал на нашата църковна дипломация. Можеше да се проведат преговори в Александрия и Атина и да се разбие единният фронт на гръцките църкви - тогава тяхното отсъствие нямаше да бъде така демонстративно. Впрочем такъв развой е закономерен. Виждаме, че в последно време основното направление на пътуванията на ОВЦС стана Ватикана. Там със завидна регулярност ходят митр. Иларион и много свещеници. И ако Руската църква се отнася пренебрежително към гърците, то какво можем да очакваме в замяна?
На фона на отсъствието на официални представители на гръцките църкви в Москва твърде символично беше участието в тържественото богослужение на пълномощния представител на гръцката Св. Гора и игумен на Ватопедския манастир архим. Ефрем, който придружава великата светиня Пояса на св. Богородица. Показателно е, че много атонски монаси все по-често обръщат поглед към Русия, което е символично и обнадеждаващо. Значи Атон разбира ролята на Москва в условията на антихристиянската глобализация, победно шестваща по планетата.
