След като преди година стана ясно, че няма да се събарят сгради без документи в приюта на отец Иван „Свети Николай“ в Нови хан, преди дни проблемът отново се яви. В заповедта на ДНСК пише, че трябва в 14-дневен срок да се събори едното крило от приюта и параклисът, който още се строи.- Отец Иван, дойде ли някой, за да събаря сградите на вашия приют?- Никой не се е мернал, не се е появил. Писмото, което получихме миналата седмица е единствената заплаха за събаряне. Идват от вестници, от телевизии, но от ДНСК никой не е дошъл. Ходих при кмета. Той казва, че нищо не знае. Кметицата на Елин Пелин, и тя не знаеше, дори остана учудена, като й казах. Тя се обади на заместник-кмета, той също каза, че не знае.
- Според вас кой знае и от къде идва този пореден удар?
- Знаят двама души от селото – Павлина Анева и Спас Петров.
- Защо го правят?
- Амбициите им отдавна са против този дом. Спас Петров, понеже не е от православната църква, евангелист е, е против мен, откакто съм дошъл тук, все е недоволен, че съм много активен… Постоянно си пишеше против мен. Плюс това, той взе църковна земя и действа на принципа – ако го няма попа, няма да има проблеми… И от ДНСК, Елена Боянова, може да каже откъде идва този път настояването да се съборят сгради, защото били незаконни…
- Църковната земя на Нови хан ли е, на Елин Пелин?
- Тази земя е на църквата в Нови хан. Но ние тази земя – 50 декара, вече отдавна я нямаме, защото нямахме документи. Аз я работих до преди 7-8 години. Но дойде Спас Петров, каза: „Тази земя вече не е твоя”. Аз я бях изорал, но той я зася и така… Бяхме с него контра - един срещу друг. Водих дела, обаче той явно плаща и се провалиха. Тая земя май вече е продадена. Поземлената комисия я е дала вече на други хора, той я взима да я работи и оттам замина… То тук много земя се продаде.
- Вие продължавате ли някакви дела срещу Спас Петров?
- Не. Аз срещу него не съм водил. Аз исках да водя срещу Поземлената комисия да върнат земята на църквата. Обаче делата пропадаха. Прекратиха делото и никакви последствия няма.
- Опитвам се да разбера на кого и как пречите в момента…
- На никой не пречим. Напротив, моите деца запълват паралелките в училището, иначе ще закрият училището. Тя директорката, Бог да я прости, че я споменавам, тя почина, но когато поведоха атаката срещу мен, се ядоса. Каза ми, че целта е да ме махнат мен, приюта и децата, за да закрият училището. Защото Министерството на просветата превежда между 250 000 и 300 000 лева на това училище, но в общината искат да си ги поделят. Тогава Спас Петров беше общински съветник.
- Имаше затишие месеци наред, негласно признание, че сградите във вашия комплекс няма да се събарят, защо сега пак?
- Цяла година беше това затишие – от миналата есен досега никой не ме търси.
- Тогава какво ви обещаха и кои?
Събираха се тука омбудсманът, областният… Даже областният нареди на всички – на кметовете, на полицията да ни помогнат и да се направи каквото трябва. Защото аз сам не мога да узаконя сградите.
- Някои направи ли нещо?
- С полицията нямаме проблеми, с пожарната също, всичко е направено. Но въпросът е, че никой не даде документа за разрешение за строеж. И го няма. Но се спря, никой нищо не правеше и се мълчеше. Изведнъж пак се появиха.
- Върху колко декара е разположен вашият комплекс?
- На 2 декара.
- Как строихте без разрешение?
- Вижте сега, аз като започнах да строя още първата сграда, архитектът ми даде разрешение за строеж. Но още веднага се опъна партийният секретар на Елин Пелин срещу мен. Искаше да го спре този строеж. И аз скрих разрешението за строеж. И още тогава ми съставиха акт за незаконно строителство, което беше неправилно. Заведох дело 1989 г. и го спечелих. И тази първа сграда вече никой не я търси, не се занимава с нея, след като я построих. Новата сграда почнах да строя, като намерих архитект, който ми направи проекта. За 3 месеца я дигнах, тя е от дърво. Подадохме документи, а архитектът вика: „Абе, аз те познавам, ще се оправим, ще дам”. Но днеска-утре, днеска-утре, ходих няколко пъти… Но един ден него го уволниха и се оказахме без разрешение. А аз нямах и време да го чакам, защото при мен идва народ, аз трябва да правя…
- Вие на колко години сте?
- На 66. 1987 г. дойдох тук, от 1988-ма започнах да се занимавам с тази дейност.
- За колко души се грижи вашият приют?
- За 145 човека, аз съм 146-ят.
- Колко живеят постоянно, колко са приходящите?
- Няма постоянно живеещи. Временно, но карат и по 12-13 г. някои, по 5 години, други по 1 година, по месец, по два… Намират си работа, квартира и си излизат.
- Какви хора идват при вас?
- Социално слаби, които няма къде да живеят, които нямат работа, гладни, бедни и голи, майки с деца, които нямат къде да живеят. Към 60 са децата.
- Наркомани идват ли?
- Наркомани навремето приемах в началото. Но с тях не може да се оправи човек. Вече наркомани не приемам. Това беше преди 20 години.
- Как храните толкова хора, кой ви помага?
- Бог ни помага. Идват хора, по малко дават, ние си произвеждаме в нашето стопанство. Имаме 5 декара, тях обработваме, гледаме животните… Не купуваме мляко, сирене, яйца, месо. Това си го произвеждаме.
- А по-големи дарители в пари?
- Вече не помня такива големи. Навремето бяха, още преди да започнат атаките срещу мен. След това вече няма големи дарители. Млади хора дават по малко…
- И все пак, защо пак ви атакуват за незаконни сгради?
- Не мога да ви кажа. Оня ден, като го получих писмото, останах замаян като риба на сухо. Не мога да реагирам, защото не знам откъде и защо дойде. Явно преча на някои хора, които не могат да си надвият на ината. Е, това са тия двамата, за които ви казах – Спас Петров и Павлина Анева. Тази Павлина Анева на всяко едно събрание казваше на кандидатите, че ще бъдат избрани, ако изгонят попа и циганите от селото.
- Опитвали ли сте се да искате помощ от правителството, да се обърнете към премиера?
- Не, не съм се обръщал още досега, защото мислех, че ще се оправя сам. Но тоя път, може би, вече ще отида при него, ще искам да говоря с него. Миналата година разговарях с президента. Той каза: „Ние следим нещата. Ако имаш проблеми, обаждай се”. Но не съм му звънял. Той вече нов президент ще дойде… Къде да занимавам един президент с нашата дребна работа?! Все си мисля, че можем да се оправим сами.
- Мислел ли сте, че Бог високо, цар далеко?
- Не, не, Бог не е високо, Бог е при нас. Не ми е и минавало през акъла, че ще се съборят сградите. Това не може да се случи. Не могат да съборят тези сгради. Тези, които трябва да събарят, ще им се случи нещо на тях, да знаете. Аз съм убеден в това. Следете и ще видите какво ще стане с този, който е дошъл да събаря. Не ние, Бог ще определи, Той е с нас и всичко вижда. Имаше едни такива през пролетта, които идваха тук да се изповядват и да искат прошка… Ама няма да ги казвам кои са. Много бяха тръгнали на зле при тях нещата. Бог е с нас.