Най-величественият православен храм “Св. Александър Невски” ще отбележи 100-годишнината си догодина. За юбилея в София ще пристигнат високопоставени духовници и държавни глави от цял свят. Европейската ни столица е длъжна да се представи подобаващо. Това няма как да се случи без участието на кмета на София.
През дългия живот на храма основен ремонт не е правен. Само два пъти са обновявани златните му кубета. За жалост отвътре стенописите са в плачевно състояние, руши се мраморната подова настилка, по стените има течове. И въпреки огромното желание на епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на “Св. Ал. Невски”, на този етап не може да се направи нищо, тъй като няма как да се съберат средства за обновяването му. Причината е в липсата на документ за собственост.
Звучи абсурдно, но е факт, че храмът “Св. Александър Невски” няма нотариален акт. От Столичната община отговарят, че няма данни чия собственост е храмът. До областния управител са пратени три писмени запитвания от Светия синод, но дори не са благоволи да отговорят. Следи за собственост не са открити и в Държавния архив. Единственото място, което все още не е проверено, е личният архив на цар Фердинанд, който сравнително отскоро е в България и все още не е обработен. Необяснимо е защо повече от 20 години този въпрос не беше решен. Защото ако не съществува такъв документ, той би могъл да се издаде по давност. Както при други подобни проблеми, заплетени от години, Светият синод потърси за помощ премиера. Очаква се намесата му, за да се решивъпросът със собствеността. Най-вероятно по давност имотът ще бъде актуван на Българската православна църква. Едва след като получи нотариален акт, църквата ще може да кандидатства за европари за реставрация, която ще е много скъпа и няма как да се случи без помощ отвън.
“Срамота и половина е, че кралство Норвегия беше готово да отпусне няколко милиона за ремонт на храма, но като нямаме документ, как да ги получим?”, ядосва се за пропуснатите възможности епископ Тихон.
Пораженията на времето са видими с просто око. Готовност за помощ изразяват представители на Руската православна църква при посещението си у нас преди година. Те се ангажират с експертиза на стенописите. Изследват какви бои и каква технология са били използвани при изографисването на “Св. Александър Невски”. Оказва се, че художниците са разтваряли боите с оцет. А оцетът, положен върху прясна мазилка, след време я разпуква. Затова сега всички стенописи са пропукани. В тези пукнатини се е навряла мръсотия от пушилката на свещите и не е ясно как това ще бъде почистено. Заради евтиното производство качеството им е ужасно и димът им е най-големият враг на стенописите. Цената на реставрацията ще се определи от това каква технология ще бъде приложена.Специалисти от нашата Художествена академия са изчислили, че реставрацията на стенописите ще е около 500 лв. на кв. м.
При огледа си руснаците установяват, че таванът над северния олтар е застрашен от пропадане и може да се стовари върху някого. Поради тази причина епископ Тихон затваря олтара.
Не търпи отлагане и уплътняването на прозорците на купола и страничните полукуполи, защото оттам се стича вода и нанася непоправими поражения.
Щедростта на Фердинанд е видима и днес. Навремето той е направил една от най-странните държавни поръчки. В офертите е зачерквал всичко евтино, избирал е най-скъпото. И не го е правил само защото е обичал Господа, а и защото е искал да има в царството си най-хубавата църква. Действал е по рецептата на Оскар Уайлд “Най-доброто ми е тъкмо таман”. Резултатът е видим и днес. Непокътнати са най-хубавите мрамори от Италия и Мексико, ониксът от Бразилия, алабастърът и др. Впечатлява ненадминатата изработка на италиански майстори. Следващ етап от ремонта е подмяната на подовите настилки, които са от няколко различни вида мрамор. Любопитно е, че светлият мрамор се е оказал устойчив на времето, докато черният на много места е изпотрошен. Това може би е единственият некачествен материал в катедралата.
Храмът се издържа от продажба на свещи. Около 50 хил. лв. са годишните постъпления от тях. Единствената помощ на Светия синод е, че се е отказал от отчисления върху свещите. Синодът плаща и заплатите на епископа и свещениците на храма. Останалите разходи - за заплати на домакин, счетоводител, склададжия и 6 продавачки, се поемат от църквата. “Ние сме може би единствената църква, която плаща и всички отчисления към НОИ и т.н. С наши пари поддържаме и квартет. Има го, откакто е основана църквата, и аз ще се боря със зъби и нокти той да остане”, зарича се епископ Тихон. Това се отнася и за хора, който пее всяка събота вечер и неделя сутрин, както и на всеки църковен празник. Благодарение на дарение от “Филипс” на 1000 енергоспестяващи крушки огромните сметки за ток, които преди година са били по 2000 лв. на месец, сега са стопени с две трети. За жалост туристите купуват все по-малко икони и сувенири и от тях не може да се разчита на приходи.
Дарения има, но те са капка. Най-големият дарител е прочулият се дядо Добри, който е събрал и оставил в храма 36 000 лв. Оттам нататък сумите са дребни. Неизвестно кой, но в касата на храма всеки месец някой пуска по банкнота от 100 лв. Дарява и депутатът Йордан Цонев, който при всеки пост се изповядва при епископ Тихон. “И то както трябва. Не с признания като “откраднал съм моливче” или “обидил съм родителите си”. Такива при мен не минават”, уточнява известният с безкомпромисността си епископ.
На въпроса защо Българската православна църква, която разполага с много имоти, не помогне на “Св. Ал. Невски”, Тихон отговоря: “Св. синод няма пари, пари имат отделните митрополии, и то не всичките. Вече има Пловдивска, Варненска, Неврокопска църква, а не Българска православна - всеки си пази територията.” И никой не знае колко са финансите на Светия синод. На последния църковно-народен събор Пловдивският митрополит Николай поставя въпроса колко пари има църквата, но няма кой да му отговори. Оказва се, че счетоводителят, който знаел в кои банки и колко са парите на църквата, е умрял и се наложило да се обикаля от банка в банка, за да се установи къде са и колко са. А те и не били кой знае колко, защото повечето от епархиите, от които Светия синод получава отчисления, тънат в мизерия. Особено в Северозападна България.В крайна сметка за 100-годишния юбилей реставрация няма да има. Нито пари има, нито е добре гостите да се препъват в строително скеле. Моментът обаче е подходящ за учредяване на дарителски фонд, чиито сметки да се качат на сайт в интернет. Така всеки ще може да се информира какви пари влизат и къде отиват.
Но най-важният проблем остава узаконяването на собствеността. Не върви гордостта на българите 100-годишният храм-паметник “Св. Александър Невски” да е ничий.
С какво да се захване моят кмет
Храмът “Св. Александър Невски” е символ на българската духовност. Негов шеф, така да се каже, е Негово светейшество патриарх Максим. Без да е написано черно на бяло, за храма са отговорни и държавните ни мъже и жени. Златните му кубета се виждат от прозорците на председателя на Народното събрание, на премиера и на държавния глава. Най-близо до него е кабинетът на столичния кмет.
В първия ден след местните избори вестник “Труд” тръгна с акцията “С какво да се захване най-напред моят кмет”. Тя бе подета и от БНТ 2. Съвместно двете медии са готови да предоставят страниците и камерите си за проблемите на градовете ни. От глобалните - като съдбата на сгради емблеми, до всекидневните проблеми като дупките, уличното осветление, канализацията, детските градини, училищата, административните услуги. И още куп други неща, за които отговаря местната власт. Влезте в правата си и изисквайте от нея, уважаеми читатели.
