Неотдавна в Москва се проведе кръгла маса с участието на богослови, журналисти и други общественици, посветена на актуалните проблеми на Руската църква за периода 1991-2011 г. Кръглата маса беше едно от събитията, съпътстващи юбилейната изложба-форум "Православния Русь", под егидата на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, участие в която взе и президентът на Руската федерация. Електронното издание "Православная Русь" избира седемте най-важни аспекта на църковния живот, които са били повлияни от демократичните промени и обобщава приоритетите на Църквата през последните 20 години, наричани епоха на църковното възраждане в Русия.
1. Строителството на храмовеВ края на 80-те години Руската православна църква имаше малко повече от 9 хиляди храма, а днес те са около 30 хиляди и активното строителство не забавя темповете си. В него участват и заможни меценати, и обикновени доброволци, които помагат за възраждането на светините с личен труд.
Една от деликатните страни на този процес са отношениятана Църквата с музеите. Патриарх Кирил не веднъж е подчертавал, че връщането на светините на вярващите не бива да бъде в ущърб на правата на учените и музейните работници, които с години са ги опазвали от разрушения. През 2010 г. беше приет специален федерален закон, който улесни предаването на Църквата на богослужебни помещения като храмове, манастири и т.н., но в същото време той ясно предписваше, че властите, които връщат помещенията на вярващите, са длъжни предварително да предоставят нови площи на социално значими организации, които до този момент са ползвали сградите.
Новият закон съзнателно не засегна въпроса за музейните, архивни и библиотечни фондове, където досега се намират много православни светини. И тук Църквата заяви, че не настоява за цялостното им връщане, а само моли за възможност вярващите хора да се молят пред тях. Вече има няколко примера за такива взаимоизгодни компромиси. Например, чудотворната икона на Владимировската Божия майка, която се пази в храма при Третяковската галерия. За нея се грижат специалисти, поставена е в подходящи климатични условия и се охранява, но в същото време пред нея редовно се служи.
За това, колко необходимо е храмовото строителство в Русия, говорят следните цифри: един средноголям храм събира не повече от 1000 души, а в същото време според броя на населението на една църква се падат 11 хиляди души, а в Москва - 40 хиляди. За да се достигне един средноруски показател, в столицата трябва да се построят още около 600 храма. Днес вече функционира програма, според която предстои строителството на 200 нови църкви. Освен духовна, този проект има и социална задача, тъй като новите храмове ще бъдат също така центрове за социална работа с младежта, с възрастните хора, с нуждаещите се и т.н. Строителството се предхожда от обществено обсъждане, за да се избегне неразбиране от страна на жителите на района и за да се изберат най-подходящите места.
2. Запазването на единството
Разпадът на държавата доведе до разпадане на практически всички в миналото здрави връзки в постсъветското пространство. Само Православната църква успя да съхрани единството си. Традиционно бившият СССР се явява каноническа територия на две поместни Църкви - Руската и Грузинската. И въпреки че църковният живот се сблъска също с много сериозни проблеми, всички те имаха външен, а не вътрешен характер. Даже разтърсилият Украйна разкол беше плод не на вероучителни причини, а на старанието на политиците да усилят културният и политически разрив между Киев и Москва чрез отделянето на двете Църкви. Именно поради тази причина по-голямата част от вярващите украинци, даже и тези, които са политически опоненти на Русия, не напуснаха Църквата, а неканоническите групи престанаха да се развиват, когато загубиха подкрепата на властта. Църквата подчертава, че не е радетел за единна империя и не е враг на суверенитета на новите държави: тези въпроси са политически, а не верови. Но над държавните, икономически и други граници между различните страни може да съществува единно духовно и културно пространство. По аналогия с испаноезичния, арабския или англосаксонския свят съществува и руски свят, в чиято основа е православната култура и ценности. Св. Алексий, митрополит Московски, св. княз Владимир Киевски еднакво се почитат и в Русия, и в Украйна. Именно този църковен опит, даже на фона на разпадането на страната, ни позволява днес да не се чувстваме чужди един на друг.
3. Социалната концепция на Църквата
Крахът на СССР и епохата на реформите поставиха Църквата пред необходимостта да формулира своето отношение към процесите в обществото, да даде богословска оценка на промените. В резултат се появи ключовият документ "Основи на социалната концепция на Руската църква", приет от Архиерейския събор през 2000 г. и отразил възгледите на Църквата по всички главни проблеми на съвремието ни. Достатъчно е да се видят заглавията на главите, за да се оценят мащабите на документа: "Църква и нация", "Църква и държава", "Християнска етика и светско право", "Църква и политика", "Трудът и неговите плодове", "Собствеността", "Война и мир", "Престъпност, наказание, поправяне", "Въпроси на личната, семейната и обществена нравственост", "Здравето на личността и народа", "Проблеми на биоетиката", "Църквата и проблемите на екологията", "Светските наука, култура и образование", "Църквата и светските средства за масова информация", "Международни отношения. Проблеми на глобализацията и секуларизма". "Основите" са написани на понятен за съвременния човек език и в тях всеки вярващ може да намери отговор на вълнуващите го въпроси в личния живот, отношенията с другите хора и участието в политическия, икономическия и обществен живот.
4. Наука и образование
Още от началото на 90-те години Църквата видя като една от своите основни задачи да даде на хората знания за тяхната собствена вяра. Тъй като, уви, много хора, считащи себе си за православни, даже не са чели Евангелието, а в храмовете нерядко може да чуеш енориашите да разпространяват езически суеверия. Неграмотни се оказват даже свещенослужителите, не минали в свое време дължимата подготовка. За осмислянето на вярата е необходимо духовно образование. С тази цел и с подкрепата на Църквата през 90-те години се създаде не само мрежа неделни училища и катехизаторски курсове, но и православни висши учебни заведения. Така през 1992 г. в Москва беше открит православният Свето-Тихоновски богословски институт, а през 1993 г. - Руски православен институт "Св. Йоан Богослов". Тези вузове издават дипломи по държавен образец и в същото време съдържат в програмите си специфични дисциплини, които позволяват на студентите по-добре да разберат своето православно вероучение и история на Църквата.
Освен православните вуз-ове се развива и системата на собствено духовните школи. Неголеми епархийски духовни училища се развиват и получават статут на семинарии. Общото количество на учениците в тях значително нараства. В семинариите, в класовете по дирегентство и иконопис, приемат все повече момичета.
5. Прославата на новомъчениците
По сполучливия израз на църковните публицисти, мъчениците от първите векове на християнството утвърдиха Църквата със своята кръв, а новомъчениците я съхраниха. Затова съвременната Църква отделя особено внимание на осмислянето на подвига на хората, пострадали за вярата в годините на съветските гонения. Техните съдби са съвсем скорошна история, а това значи, че тя касае директно днешния ден. Към края на 80-е години паметта за мъчениците през 30-те години бе практически загубена във водовъртежите на 20 век. От стотиците хиляди пострадали за Христа по-малко от хиляда бяха наречени поименно от техните близки, а за останалите трябваше да бъде узнавано от държавните архиви. Възникна цяло отделно направление в изучаването на историята на Църквата, започна събирането на база данни за пострадалите за Христа. Сега тя съдържа сведения за 30 хиляди души, претърпели различни репресии за своята вяра.
Юбилейният Архиерейски събор през 2000 година положи началото на масовата канонизация на нови светии. През септември 2007 г. към лика на новомъчениците и изповедниците поименно бяха прославени още 1689 светци. Трябва да отбележим, че броят на светците, прославени от Руската църква през 20 век, не надвишава 450, а общото число на известните по име християнски светци в целия свят не превишава 3000. По думите на много свещенослужители, образът на светостта определя църковното съзнание, затова може да се каже, че съвременната Руска църква става Църква на новомъчениците. Тези хора по правило не са били активни противници на съветската власт, не са се занимавали с тероризъм и подстрекателство към контрареволюция. Единственото несъгласиес гонителите им бил именно въпросът за вярата и те отстоявали своето право да вярват. Лишили се от земния живот, те придобили вечна слава на Небесата.
6. Съединението на "Двете Русии"
На 17 май 2007 г. се случи историческо събитие: официално се съединиха двата клона на Руската църква - в родината и зад граница. Завърши едно от най-тежките разделения в епохата на Гражданската война. Революцията прогони в чужбина стотици хиляди сънародници, значителна част от които бяха емигранти по неволя. Много от тях завинаги останали патриоти, които мечтаели да се върнат обратно. Те образували истинска "Русия в изгнание", която предстояло да се прослави със своите поети, учени, а след това и със съпротивата си срещу фашизма в окупирана Европа. Заедно с миряните зад граница се оказаха и представители на духовенството, сред които бе толкова ярка личност като сега канонизирания епископ Йоан Шаховски, успя да служи сред гладуващите в Китай, в лагера на руските бежанци в Тихия океан, в Европа и в САЩ. С трудовете на свещеници емигранти се създаде Руската православна задгранична църква, която пренесе традициите и духовния опит на руското Православие по целия свят.
Но уви, от 20-те години двата клона на Руската църква пребиваваха разделени, което породи между тях недоверие и взаимни упреци. Тези, които заминаха, нарекоха останалите "съглашатели със съветската власт" и ги подозираха в работа за болшевиките, а останалите им реплекираха, че от Франция или САЩ е трудно да оценят под какъв натиск се намират тези, които ежедневно избират: да признаят своите гонители за законна власт или да обрекат на гибел себе си и близките си. Но въпреки всички трудности и общо недоверие на емиграцията към СССР и незаздравелите рани на Гражданската война, православните хора се стремяха да възстановят своето единство. Когато в началото на 1990 г. рухна "желязната завеса", скептиците заговориха, че двата клона на Руската църква няма никога да се съединят, тъй като, както се пее в песента, "революцията има начало, но няма край..." Църквата обаче опроверга тези прогнози. На 17 май 2007 г. патриарх Алексий II и първойерархът на Задграничната църква митр. Лавр заедно се причастиха в олтара на възстановения храм на Христос Спасител.
7. Делата на милосърдието
Социалното служение винаги е било за Църквата много важно. Вярващите са се стремели да го изпълняват даже в съветско време, при все че тогава бяха принудени да действат изключително тайно и епизодично. 90-те години откриха нови възможности, а в същото време хората, нуждаещи се от помощ, станаха значително повече: бездомни, наркомани, бедни или затворници... Със социална работа се занимават отделни храмове, цели епархии и независими групи на православни доброволци.
През 2010 г. беше реформиран и съществено активизиран общоцърковният Синодален отдел за църковна благотворителност и социално служение. Негов председател стана известният московски протойерей Аркадий Шатов, самият той някога работил като санитар в болница, а сега приел епископство и монашество с името Пантелеймон. Под негово ръководство беше организирано първото православно медицинско Свето-Димитриевско училище. Благодарение на него и неговите съмишленици в Москва се появи мощна система за социално служение, помагаща на болни, старци, инвалиди и др. Редовно на столичните гари дежурят представители на православната служба в помощ на бездомните "Милосърдие".
Към днешна дата в базата данни по социално служение на Руската православна църква има 1106 храмове и манастири, които със свои сили и средства провеждат благотворителност, 2163 църковни социални учреждения - детски лагери, сестринства, пунктове за събиране на дрехи, центрове за защита на майчинството, групи за сампомощ за наркозависими, общества за милосърдие в затворите и др., 793 държавни учреждения - болници, детски домове и др, в които помагат православни доброволчески организации.
Църквата действа не само сама, но предлага и сътрудничество с държавата. През януари 2011 г. патриарх Кирил изпрати на ръководството на РФ документ, подготвен от експерти по поръчка на Московска патриаршия. Официалното му наименование е "Предложения за усъвършенстване на националната политика в сферата на грижите за семейството и детството". Един от неговите аспекти са предложените мерки за намаляване на абортите. При формулирането им Църквата бе отчела опита и на западните страни. Прието е да се счита, че западното законодателство е по-либерално, отколкото в Русия, но по въпроса за абортите в Европа и САЩ то се регулира много по-строго.
И по-конкретно, Църквата предложи да се въведат "дни на тишината" преди аборт, за да може бъдещата майка да обмисли своето решение. Абортите, освен случаите, когато са по медицински показания, се предлага да станат платени (в момента те се покриват със средства на данъкоплатците), а освободените пари да се насочат в помощ на жените, решили да запазят детето си въпреки сложните житейски обстоятелства.
Освен това, Църквата заяви за готовността самостоятелно да търси средства за подкрепа на бременните жени, оказали се в трудно положение. Част от тези предложения вече получиха държавна подкрепа.
