- Проф. Попконстантинов, какви са основните резултати от тазгодишните проучвания на остров Свети Иван?
- Започнахме с разкопките в средата на юли и за кратък период успяхме да постигнем резултати, които наистина не сме очаквали. Целта на тазгодишните проучвания е да проверим строителната история и хронология на манастирския храм, който е от XIII век. Строителната история на базиликата, в която открихме частица от мощите на свети Йоан Предтеча, е почти изяснена. Защо тръгнахме да проучваме другия храм, който е манастирският храм от средата на XIII век? Отговорът е, че, когато започнахме през 2008 г., направихме няколко сондажа в олтарната част и там се оказа, че има следи от основи, които като че ли подсказват, че под основите на този храм има основни на друга сграда. Каква и от кой период - през 2008 г. просто не можехме да кажем. Именно това ни даде основание да направим сондажни проучвания (както се изразяваме в областта на археологията). Тези проверки бяха най-напред в олтарната част, в южното помещение, което се нарича дяконикон. Така в продължение на една седмица ние достигнахме на дълбочина близо 1,6 метра. Именно там ние попаднахме на основи от по-ранна сграда, която бихме могли да датираме около IV век преди Христа, защото археологическият материал – предимно керамика - е от този период. Това са фрагменти от амфори от т. нар. тасоски тип, защото са плод на керамичните ателиета на остров Тасос. Това още веднъж показва търговските отношения между Аполония, по-късния Созопол, и остров Тасос. Паралелно с това ние открихме и надписи на около 30-40 см под подовото ниво на храма от XIII век. Попаднахме и на стенописи от украсата на храма.
След това продължихме в централата част на самия храм. Там на дълбочина 2,2 метра попаднахме на продължението на тази основа в западна посока. Тук също така открихме изключително много керамика от IV век преди Христа. Тоест тази картина, която е в олтарната част, се повтаря и в централната част на храма. Вследствие на останалите проверки, които направихме в този храм, се оказа, че колкото и да е странно, както за обикновения посетител, така и за мене и за моя екип половината храм по оста изток–запад, тоест, за да си представим северната и южната половина, в южната половина на този храм основите му са изградени върху руините от по-ранната сграда от ІV век преди Христа.
Северната попада върху здрава почва с по-плитко вкопани основи, които достигат до един метър. И именно с този „парадокс” аз се сблъсквам в продължение на почти 40-годишната си практика като археолог-изследовател в областта на християнската архитектура. За пръв път попадам на такъв прецедент. Тези дни ние попаднахме и на изключително много стенописи от украсата на храма, който е бил украсен и от външната си страна, не само от вътрешната. Това добавя още един щрих към приятните изненади за този сезон.
- За какво свидетелстват археологическите находки от средновековните манастири и църкви по българското Черноморие?
- Конкретно ще отговоря на вашия въпрос, най-вече за находките, които са тясно свързани с моите изследвания, защото паралелно с този манастир на остров Свети Иван, а също така и манастира в местността Караач теке във Варна, където провеждаме вече 16-та година учебна практика със студентите от специалност археология във Великотърновския университет, резултатите са изключително интересни. Защото находките, колкото и да са скромни, показват едно богатство по отношение на самата архитектура и това богатство се отличава с неговото разнообразие. Например тук, на остров Свети Иван, ако съпоставим архитектурата с тази на сградите, ще видим, че тя се откроява почти от манастирите, които са на север от Балкана, от Стара планина.
Другото, което пък е общото между двата манастира, това е, че и двата манастира имат скриптории, тоест място, където да пишат, орнаментират и превеждат богослужебни книги, а и не само богослужебни книги, но и светска литература. Това подсказва, че манастирите не са предназначени само за душевния покой и необходимата тишина, в която живеят монасите, а в тях кипи интелектуален труд. Именно това е приносът в изучаването на тези духовни и просветни средища по Черноморското крайбрежие.
- Те могат ли да се превърнат в туристически обекти?
- Да, но мога да добавя още нещо за манастирите не само като туристически, но и като поклоннически обекти. В това отношение манастирът на остров Свети Иван най-ярко се откроява от всички останали, защото точно преди една година открихме частица от мощите на свери Йоан Предтеча и именно това спомогна много за идването в Созопол на много поклонници. Колкото и да е странно, аз откроявам поклонничеството от така наречения поклоннически туризъм. Такъв не може да съществува, защото разликата е огромна. Човек си слага раницата на гърба, отива на почивка и между другото, защото така му е по-интересно, може да посети съответния манастир или съответния храм, където има мощи. Ако изключим това, че между туристите има и вярващи хора и поклонници, това е едно съчетание и е по-правилно да се нарече поклонничество, отколкото поклоннически туризъм.
- Какво ново можете да кажете след една година от откриването на мощите на свети Йоан Предтеча?
- Това откритие го направихме с помощта на средствата, които ни бяха отпуснати от Министерството на културата и заедно с един проект на Фондация „Созопол”. Това е по т. нар. финансов механизъм, който отпуска Кралство Норвегия за нашето културно-историческо наследство, за нашите паметници. Благодарение на тези средства ние успяхме да направим това откритие, което, ще прозвучи и може би и пресилено, но разтърси не само България, но и нашите съседи и целия християнски свят, и предизвика огромен интерес не само тук у нас, а чак от далечна Америка. Огромен интерес прояви и „National Geographic” и през юни бяха тук тази година, за да правят филм за това откритие. Именно както интересът от „National Geographic”, така и интересът идва от далечна Бразилия. Миналата година бяха тук и то в един много лют ден, в средата на декември, когато валя сняг, но те не се стреснаха от това и дойдоха в Созопол, макар и в снежно време, посетиха остров Свети Иван и направиха един филм, колкото странно да прозвучи, който беше излъчен в продължение на четири-пет минути и то по най-мощната бразилска телевизия „Глобул”.
Във връзка с находката ние разширихме нашия екип със специалисти в областта както на антропологията, в областта на епиграфиката във връзка с надписа, врязан върху кутийката и също така със специалисти от Минно-геоложкия университет. Това са проф. Александър Султанов и негов екип, проф. Христо Етрополски и негов екип, а също така - реставратор Даниела Чернева от Националния исторически музей, също така доц. Стефан Енев от Художествената академия, който ни направи изследване с инфра и UV-лъчи, за да може да се събере допълнителна информация, която човешкото око не може да установи. В областта на епиграфиката ни помага младият колега гл. ас. д-р Николай Шаранков от Софийския университет.
Аз изброявам тези имена не заради друго, а защото си заслужава да бъдат упоменати. Те не са анонимни изследователи и благодарение именно на екипа на проф. Александър Султанов установихме, че реликварият е направен от мрамор, който е или от остров Родос, или от остров Тасос. По-любопитно е това, че се оказа, че кутийката, която е от шуплест камък (а мислех, че е от пясъчник), всъщност е направена от вулканична скала, наречена туф или туфа и то не откъде да е, а от Кападокия, днешна Централна Турция – там, където са известните скални манастири.
Това вече е впечатляващо. Този мраморен реликварий е направен в константинополско ателие. Тук бяхме частично подпомогнати от един млад колега, специалист в Оксфордския университет, който работи по тази проблематика за реликвария; той защити докторска дисертация и той също сподели нашето мнение, че реликварият е дело на константинополско ателие. Не на последно място трябва да добавя, че от надписа става ясно, че мощите са били пренесени през месец юни и този Тома (пренесъл мощите) не е бил случаен човек или някой от многото монаси от този манастир, а важна персона от този манастир, на който е възложено да отиде до далечна Антиохия, която се намира на територията на днешна Сирия и Турция.
Филмът, който подготвя „National Geographic”, ще бъде излъчен в края на тази година и ще бъде една добра илюстрация за приноса на българската археология в световната библейска и християнска археология. Защото за първи път се откриват по време на археологически разкопки мощи на свети Йоан Кръстител или на свети Йоан Предтеча и то - съпроводени с надпис.
Северната попада върху здрава почва с по-плитко вкопани основи, които достигат до един метър. И именно с този „парадокс” аз се сблъсквам в продължение на почти 40-годишната си практика като археолог-изследовател в областта на християнската архитектура. За пръв път попадам на такъв прецедент. Тези дни ние попаднахме и на изключително много стенописи от украсата на храма, който е бил украсен и от външната си страна, не само от вътрешната. Това добавя още един щрих към приятните изненади за този сезон.
- За какво свидетелстват археологическите находки от средновековните манастири и църкви по българското Черноморие?
- Конкретно ще отговоря на вашия въпрос, най-вече за находките, които са тясно свързани с моите изследвания, защото паралелно с този манастир на остров Свети Иван, а също така и манастира в местността Караач теке във Варна, където провеждаме вече 16-та година учебна практика със студентите от специалност археология във Великотърновския университет, резултатите са изключително интересни. Защото находките, колкото и да са скромни, показват едно богатство по отношение на самата архитектура и това богатство се отличава с неговото разнообразие. Например тук, на остров Свети Иван, ако съпоставим архитектурата с тази на сградите, ще видим, че тя се откроява почти от манастирите, които са на север от Балкана, от Стара планина.
Другото, което пък е общото между двата манастира, това е, че и двата манастира имат скриптории, тоест място, където да пишат, орнаментират и превеждат богослужебни книги, а и не само богослужебни книги, но и светска литература. Това подсказва, че манастирите не са предназначени само за душевния покой и необходимата тишина, в която живеят монасите, а в тях кипи интелектуален труд. Именно това е приносът в изучаването на тези духовни и просветни средища по Черноморското крайбрежие.
- Те могат ли да се превърнат в туристически обекти?
- Да, но мога да добавя още нещо за манастирите не само като туристически, но и като поклоннически обекти. В това отношение манастирът на остров Свети Иван най-ярко се откроява от всички останали, защото точно преди една година открихме частица от мощите на свери Йоан Предтеча и именно това спомогна много за идването в Созопол на много поклонници. Колкото и да е странно, аз откроявам поклонничеството от така наречения поклоннически туризъм. Такъв не може да съществува, защото разликата е огромна. Човек си слага раницата на гърба, отива на почивка и между другото, защото така му е по-интересно, може да посети съответния манастир или съответния храм, където има мощи. Ако изключим това, че между туристите има и вярващи хора и поклонници, това е едно съчетание и е по-правилно да се нарече поклонничество, отколкото поклоннически туризъм.
- Какво ново можете да кажете след една година от откриването на мощите на свети Йоан Предтеча?
- Това откритие го направихме с помощта на средствата, които ни бяха отпуснати от Министерството на културата и заедно с един проект на Фондация „Созопол”. Това е по т. нар. финансов механизъм, който отпуска Кралство Норвегия за нашето културно-историческо наследство, за нашите паметници. Благодарение на тези средства ние успяхме да направим това откритие, което, ще прозвучи и може би и пресилено, но разтърси не само България, но и нашите съседи и целия християнски свят, и предизвика огромен интерес не само тук у нас, а чак от далечна Америка. Огромен интерес прояви и „National Geographic” и през юни бяха тук тази година, за да правят филм за това откритие. Именно както интересът от „National Geographic”, така и интересът идва от далечна Бразилия. Миналата година бяха тук и то в един много лют ден, в средата на декември, когато валя сняг, но те не се стреснаха от това и дойдоха в Созопол, макар и в снежно време, посетиха остров Свети Иван и направиха един филм, колкото странно да прозвучи, който беше излъчен в продължение на четири-пет минути и то по най-мощната бразилска телевизия „Глобул”.
Във връзка с находката ние разширихме нашия екип със специалисти в областта както на антропологията, в областта на епиграфиката във връзка с надписа, врязан върху кутийката и също така със специалисти от Минно-геоложкия университет. Това са проф. Александър Султанов и негов екип, проф. Христо Етрополски и негов екип, а също така - реставратор Даниела Чернева от Националния исторически музей, също така доц. Стефан Енев от Художествената академия, който ни направи изследване с инфра и UV-лъчи, за да може да се събере допълнителна информация, която човешкото око не може да установи. В областта на епиграфиката ни помага младият колега гл. ас. д-р Николай Шаранков от Софийския университет.
Аз изброявам тези имена не заради друго, а защото си заслужава да бъдат упоменати. Те не са анонимни изследователи и благодарение именно на екипа на проф. Александър Султанов установихме, че реликварият е направен от мрамор, който е или от остров Родос, или от остров Тасос. По-любопитно е това, че се оказа, че кутийката, която е от шуплест камък (а мислех, че е от пясъчник), всъщност е направена от вулканична скала, наречена туф или туфа и то не откъде да е, а от Кападокия, днешна Централна Турция – там, където са известните скални манастири.
Това вече е впечатляващо. Този мраморен реликварий е направен в константинополско ателие. Тук бяхме частично подпомогнати от един млад колега, специалист в Оксфордския университет, който работи по тази проблематика за реликвария; той защити докторска дисертация и той също сподели нашето мнение, че реликварият е дело на константинополско ателие. Не на последно място трябва да добавя, че от надписа става ясно, че мощите са били пренесени през месец юни и този Тома (пренесъл мощите) не е бил случаен човек или някой от многото монаси от този манастир, а важна персона от този манастир, на който е възложено да отиде до далечна Антиохия, която се намира на територията на днешна Сирия и Турция.
Филмът, който подготвя „National Geographic”, ще бъде излъчен в края на тази година и ще бъде една добра илюстрация за приноса на българската археология в световната библейска и християнска археология. Защото за първи път се откриват по време на археологически разкопки мощи на свети Йоан Кръстител или на свети Йоан Предтеча и то - съпроводени с надпис.
