Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
1_21.gifНадписите на съкровището край банатското село Наг Сент-Миклош доказват не само принадлежността му на първия български владетел, но и че той, кан Аспарух, е бил християнин. Това съобщиха вчера за “Труд” историци, изследвали дълги години гравираните надписи върху изящните златни съдове.

Категорични в това твърдение са доц. Зарко Ждраков, специалист в т. нар. средновековни надписи; носителят на Хердерова награда от Виенския университет проф. Казимир Попконстантинов, преподавател по археология и епиграфика във Великотърновския университет, както и директорът на НИМ Божидар Димитров, който донесе вчера в “Труд” копия на великолепно изработените от нашите предци предмети.

Съдовете са седем кани, две от които са богато украсени с ритуални историко-митологични сцени, седем двойни чаши, две двойки походни тасчета, чаши с високо столче, малки чашки с ритони, патери, чаши, наподобяващи черепи, и т. н. Върху два от тасовете има врязани кръстове.

Няма никакво съмнение, че съкровището е принадлежало на кан Аспарух. “Учените са категорични, че то е било собственост на прабългарските канове. Въпреки че мнозина румънци и унгарци се опитват да го оспорят, това е неопровержимо”, категоричен е проф. Попконстантинов. Той обясни, че не е направено наведнъж, а е сборно - както Рогозенското и Вълчетрънското.

Съкровището е открито преди 212 години от българи градинари. През 1799 г., на 3 юли, край банатското село Наг Сент-Миклош (тогава в границите на Австрийската империя, днес в Румъния) двамата братя градинари Христо и Кирил Накови го намират при изкопни работи. Братята са от Северна България, но се заселват в Банат и при обработване на градината си на дълбочина 50-60 см се натъкват на един златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират общо 23 съда, изработени от злато, с общо тегло 10 кг. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са богато възнаградени. Владетелят им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Наг Сент-Миклоши”. Синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа “Цигански барон”, а композиторът Йохан Щраус създава популярната едноименна оперета.

Съкровището се пази в Музея за история на изкуството във Виена и е известно като българското съкровище от Наг Сент-Миклош. През 70-те години на миналия век, по времето, когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на съкровището.

Съкровището е изключително интересно с надписите, които са врязани върху повечето съдове. Преди 8 г. доц. Ждраков заедно с доц. Антоанета Делева (сега е доцент в Гьотеборгския университет) установяват, че тези надписи са на гръцки и прабългарски език. При четенето им са правени много опити, но надписът върху съд № 21 дава ключ за осмисляне на текста му. Това дължим на проф. д-р Иван Добрев (преподавател по съвременен турски език в академията “Г. С. Раковски”) - неговото четене звучи най-правдоподобно: “Чашата, за която Жупан Буила повели, като направят, да изпишат, и от която да пие наздраве Жупан Бутаул”, посочи проф. Попконстантинов.

С гръцки букви е записана годината на изработване на съкровището - 6021 г. от сътворението на света, т. е. 693 г. от раждането на Христос (тук има някаква грешка, защото разликата между двете години трябва да е 5508 г. - б. р.). Тя е написана и на прабългарски език “ален дилон” (“година на змията”). Действително по прабългарския календар 693 г. е Годината на змията. Но през същата 693 г. България е управлявана от кан Аспарух (665-701 г.). Това означава, че съкровището е изработено по негово време и действително в един от надписите ясно се чете името Есперих - така, както е записан владетелят в “Именика на българските канове”, първия български исторически летопис.

Християнските кръстове върху патерите не бива да ни заблуждават, че съкровището е изработено след християнизацията на страната по времето на цар Борис (852-889). Тази теза - че кановете от рода Дуло са били “християни”, пръв разви Божидар Димитров. За кан Кубрат и внука му Тервел това е сигурно. Тервел дори е канонизиран като християнски светец под името свети крал Тривелий.

Божидар Димитров: Това е по-ценно и от златото на траките

Имам доверие в разчитането на доц. Зарко Ждраков, защото от години работи съвместно с другия изтъкнат епиграф проф. Казимир Попконстантинов. За съжаление у нас, като се чуе думата “съкровище”, у всеки българин асоциативно възниква “тракийско”. Може би защото мнозина от управляващите ни са били свързани с изследването на тракийската култура. Съкровището на кан Кубрат, Никополското, Преславското, както и това от Наг Сент-Миклош останаха в забвение. Те не са по-малко красиви от тракийските, дори са с далеч по-сложно изпълнение. Новата датировка на съкровището е и важно доказателство за християнската вяра на владетелите от рода Дуло (632-759) и част от българския народ в т. нар. езическа епоха.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kh6h 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.