По-рано този месец македонският премиер Владо Бучковски най-сетне отговори на острото по тон писмо на Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей. В патриаршеското писмо от октомври патриархът настояваше за „подходящо третиране“, т. е. освобождаване на бившия владика от МПЦ Зоран Вранишковски, известен вече като владика Йован, сръбски екзарх в Македония. Той излежава присъда за подстрекаване към „разпалване на верска нетърпимост и омраза“. Наред с обичайните любезности, писмото на Бучковски на места е саркастично особено там, където става дума за изразената загриженост на патр. Вартоломей за „непосредствените последици върху цялостните държавни основи, ако държавата пренебрегне каноничните правила“.
Личи, че писмото до Константинополския патриарх е подготвено с участието на добри познавачи на обстановката, а по-дългият период, нужен за отговора на македонския премиер, сочи, че най-вероятно кабинетът е изчаквал реакциите на последното заседание на Синода на СПЦ. Изглежда, синодните старци в МПЦ виждат смекчаване в позицията на СПЦ. В Скопие се говори за надделяване на „умереното течение“ в сръбския клир.
Според сведения от църковни и политически кръгове в скоро време предстои среща на представители на синодите на МПЦ и СПЦ. Най-често прогнозиран резултат от нея е, че МПЦ щяла да намери начин да признае „Охридската архиепископия“ на Вранишковски, а в замяна СПЦ щяла да признае известна канонична автономия на МПЦ. Ясно е обаче, че този междуцърковен спор надхвърли рамките на богословска дискусия.
И ако вземем предвид голямото влияние на СПЦ върху сръбското общество и държава, изобщо не буди учудване, че задържането на Вранишковски беше предмет на разговори и дипломатическа преписка между Белград и Скопие на министерско, правителствено и президентско равнище.
Зад прикритите всъщност политически измерения на спора можем да съдим и по поведението на Църквата на Гърция. Тя открито подкрепя Вранишковски, въпреки че в Македония са много добре известни неговите бизнес-връзки и търговия с църковна утвар, която му осигурява тази църква.
Без да навлизаме в каноническите разпоредби, около които се водят споровете, които не са нови за православния свят, интересното е, че досега никой не поставя въпроса как и кога е създадена Охридската патриаршия. И защо и от кого е премахната? А висшите духовници от МПЦ избягват поставянето му. Може би за да не се повдига един много парещ проблем в отношенията на православните църкви на Балканите. Някои скопски познавачи на църковната история в региона смятат, че това би означавало да се въвлече в спора и БПЦ, дори против волята и намеренията ѝ. Защото тя има и историческото, и културното право да бъде включена в каноническото разрешаване на спора около юрисдикцията на Охридската патриаршия, сега Охридска архиепископия.
* Източник: В-к „Стандарт“
