- Отец Саръев, каква беше за вас и за вашите миряни изтичащата 2010 година?
- Трудна година. Живеем в много тежки времена на материален и най-вече на духовен недоимък. Чувства се остър дефицит на нравственост. Дойдоха години на пълно материализиране и комерсиализиране. Светът, за мое огромно съжаление, година из година става все по-материален. Хората все по-малко се интересуват от духовността, не се стремят да поддържат своята нравствена хигиена. Това никак не е добре. Съвременният човек все повече се отдалечава от Бога. И в крайна сметка от всичко това страда самият човек, става жертва на себе си.
- Какво е духовното послание на празниците, обяснете за младите атеисти, които у нас са повече от вярващите?
- Ражда се Господ Иисус Христос. Бог проявява една безкрайна милост и снизхождение към падналото в грехове човечество. Той идва да изцели човечеството от неговите грехове. Слиза от небето, за да издигне човека в небесата. Това е една велика милост. Една безмерна мисия. Но за съжаление ние, хората, трудно прозираме, с мъка различаваме всичко това. Защото сме улисани във всекидневието, в празничната суетня. Заплеснати сме по трескавата подготовка на трапезата, по купуването на подаръци. И така пропускаме духовната същност на всеки празник. Всъщност и Коледа, и Великден вече са превърнати в индустрия за производство на подаръци, на луксозни вещи, играчки и т. н. Това са все неща, които въобще не са потребни на човека. По тези празници се харчат милиарди левове, които не ползват никого. А има човеци около нас, които се нуждаят от най-елементарна помощ, от съчувствие. Това са безброй страдащи, умиращи, бедни и гладни хора. Не разбирам защо е толкова трудно за човека да проумее, че вместо да купува за себе си безсмислени дрънкулки, може да помогне на някой нуждаещ се. Господ затова е дошъл – да донесе мир и любов между хората. Но човешкият егоизъм е безмерен, безкраен. За жалост има много хора у нас, които си въобразяват, че светът се върти около тях. Че те са център на вселената и единственото, което на практика правят, е само да се взират в собствените си пъпове. Тези същества влагат в такива „занятия” всичката си енергия.
- Какво е вашето обяснение, защо Коледа и Великден от година на година стават все по-кичозни и комерсиални, а уж Бог бил прогонил търговците от храма?
- За съжаление развратителите на българския народ са множество. В това число са обществени организации, партии, телевизии, комерсиални структури и т. н. Всички те имат за цел да използват датата на раждането и възкръсването на нашия Спасител като повод за уреждане на безчинни тържества, блудни празници и т. н. Това са все неща, които отдалечават човека от неговата същност. Те не допринасят за празника. Напротив, опорочават, опошляват, оскърбяват с това свое поведение вярата в раждането на Бога. Хората вече до такъв егоизъм са стигнали, че те не поднасят подарък на рожденика – Господ Иисус Христос, а разменят помежду си дарове. И никой не се сеща, че подаръци трябва да се носят на рожденика, Богомладенеца. Всичко опира до свободната воля на човека и той може да върви с Бога, да изпълнява Неговите повели. А може и да не го прави. Не случайно на Витлеемските пастири им се явиха ангели, които пееха химна на любовта и на мира. В крайна сметка причините за грубото комерсиализиране, за егоистичното отношение, за суетнята към този толкова красив и духовен празник идат от човека.
- Има ли начин за спасение и какъв е той?
- Господ казва да търсим царството Божие и неговата правда, а всичко останало ще ни се въздаде. Бог не е против това човек да има на трапезата си достатъчно храна, за да живее. Но не и да живее, за да се храни. За съжаление обаче човекът днес никак не се интересува от Божиите напътствия. Хората ламтят само за материални благополучия. Така Бог остава в необозримото далечно време и пространство и посланията му не се използват от човеците.
- Смятате ли, че часовете по вероучение трябва да станат задължителни?
- Хубаво би било да станат задължителни. Така българските деца ще могат да научат основните истини на православието. Да изучат своята праотческа религия. Защото родителите на сегашните деца са възпитани в атеистичен дух. Самите родители не осъзнават потребността да стимулират децата си към изучаване на религия. Затова трябва да има задължителен елемент, за да може от някъде да се започне. Друг е въпросът обаче дали българското училище е в състояние да извърши тази спасителна мисия за българския народ и за младите ни хора. Защото преди повече от сто години Екзарх Йосиф е забелязал, че българското училище образова, но не възпитава. Днес вече нашето училище не само,, че не възпитава, но и не образова. Освен всичко това, за да се покрият всички училища и класове в държавата с учители по вероучение, ще трябва да се намерят достатъчно такива специалисти. Нивото в богословския факултет не е достатъчно добро според мене. Но, честно казано, още нямаме достатъчно хора за целта.
- Защо младите хора не влизат редовно в православните храмове за разлика от тези на останалите църкви например, където пеят, говорят много и са пълни с народ?
- Вероятно повечето българи вече знаят, че ние тук имаме училище по вероучение. Събираме деца от кварталите на Кърджали, но трябва да призная, че интересът е слаб. Смятам, че за това са виновни родителите. Те нямат потребност от вяра и не могат да разберат, каква ще е ползата от обучението на децата им. Не са наясно, колко е страшно, че децата им растат бездуховни. От друга страна, и духовният ни клир, всички свещеници в страната са твърде пасивни и не работят за привличането на младите хора, въобще на българите към православието. Права сте, че църквите ни са празни или полупразни за разлика от онези на еретиците. Вината за това трябва да бъде поделена между Българската православна църква и хората. Това е двупосочен процес.
