На 16 ноември в Москва Московският и на цяла Русия патриарх Кирил оглави откриването на Четвъртия конгрес на епархийските мисионери в храма „Христос Спасител“. Предстоятелят на Руската православна църква призова делегатите и всички православни миряни към „особено мисионерско усърдие“. За да бъде проповядван Христос, не е достатъчно „просто да се апелира към традицията, към генетичната памет“ на един народ, израснал върху „духовните развалини на православието“. Необходимо е „преформатиране на самата православна традиция“, е казал патриархът.
По неговите думи, в периода на „втората християнизация“ на Русия са нужни, както и преди, „мисионери-подвижници“, макар че и техните усилия са недостатъчни: с мисионерска работа е длъжен да се занимава целият Божи народ – от йерарсите до миряните. Пред делегатите на конгреса патриархът разгърна широките перспективи на една системна мисионерска работа. Става дума за създаване на църковна „мисионерска инфраструктура“, за развитие на мисия във всяка епархия, във всяка енория, за подготовка на мисионери във всяка духовна семинария. Особено внимание в речта на патриарха беше обърнато на манастирите, които трябва не само да не „отпъждат хората“, но и да станат истински мисионерски центрове.
Предстоятелят на РПЦ дори отдели два руски региона, които, по неговите думи, са особено пострадали от антирелигиозните репресии по съветско време и които се нуждаят от особеното внимание на православните мисионери. Това са Далечният Изток и Руският Север.
Още едно направление в мисионерската работа, за което говори патриархът, това е преодоляването на разколите и тяхната профилактика, при това не само по отношение на отпадналите от Църквата, но и в средите на самите мисионери. „Мисията в никакъв случай не трябва да разделя хората. Днес съществува голямо напрежение между онези, които приемат каквито и да било методи на мисионерство, и онези, които отричат тези методи. Мисля, че тук трябва да бъде премахнат оттенъкът на шокиращото поведение, на прекомерната оригиналност, че трябва да се работи със смирение, а най-важното е да се преследва една единствена цел – сърцата на хората да бъдат обръщани към Бога“, е казал още патриархът.
След това с доклад върху задачите на мисията на миряните и формите на народна катехизация излезе председателят на Синодния мисионерски отдел, Белгородски и Староосколски архиепископ Йоан (Попов). По-конкретно той смята за целесъобразно учредяването на всецърковно (т. е. за цялата РПЦ – бел. ред.) Мисионерско общество, което би дало нов импулс на мисията, включително би решило и проблемите на материалното ѝ обезпечаване (например чрез образуването и издръжката на мисионерски лагери и т. н.). При това, подчерта той, в основата на Мисионерското общество могат да залегнат вече съществуващите енории, братства и други православни организации, чиято работа е необходимо да бъде „изпълнена с мисионерския императив“.
Важно е също така да не се допуска трансформиране на мисионерски структури в политически обединения, както това ставаше през 90-те години на миналия век, когато православни братства се прераждаха и „започваха да воюват със свещеноначалието“.
Говорейки за мисионерската активност, архиепископът отбеляза още, че всеки мирянин е длъжен да има свое „мисионерско поръчение“, което ще послужи както за развитието на мисията, така и за духовното здраве на самите енориаши, избавяйки ги от „умората и дори от обредоверието“ и научавайки ги „да различават духовете на злобата“. Главна роля в привличането на всеки мирянин към делото на мисията играе мисионерската насоченост на енорията, каза също така докладчикът. „Мирянинът е Божи съработник в делото на довеждането на хората до спасението“ – завърши накрая архиеп. Йоан.
Въпросът за мисията на миряните в различните сфери от живота на обществото подробно разви председателят на Синодния отдел за взаимоотношения на църквата с обществото – прот. Всеволод Чаплин. „Днес християнинът не може да се ограничава само с научаването на вярата. Той е длъжен да проповядва със собствените си постъпки“, каза свещеникът. Той показа какви потенциални мисионерски възможности има в работата на православния политик, бизнесмен, сътрудник на правоохранителните органи, деец на културата и т. н., и обърна особено внимание на сферата на гражданското действие. По думите на о. Всеволод православните миряни трябва открито да се изказват против търговията с наркотици, проституцията и мафията и за преподаването на основите на православието в училище, „връщането на дължимото на Църквата“ и т. н. Това ще направи от православните миряни „не тясна група, а основна сила в нашето общество“, изрази надежда докладчикът.
На особеностите на външната мисия на РПЦ посвети своя доклад Егориевски еп. Марк (Головков) – ръководител на Управлението на задграничните учреждения на РПЦ. По неговите думи, въпреки че сега, за разлика от предишни времена, РПЦ има само една задгранична мисия, в Светите земи, мисионерската работа продължава – създадени са около четиристотин енории в петдесет и две страни по света, без да се броят енориите на РПЗЦ. Докладчикът подчерта, че задграничната православна мисия няма прозелитистичен характер: основно неин обект са нашите съотечественици, оказали се в чужбина. Все пак РПЦ никога „не се е отказвала и от това да приема хора, които са надраснали рамките на римокатолически или протестантски общини“. Той приведе редица примери за това, как, „въодушевени от красотата на православието“, сред енориашите на РПЦ се оказват както европейци, така и коренни жители на Монголия, Тайланд и други страни.
Мисионерският подход като преодоляване на разколите беше една от най-важните теми на сегашния конгрес. За резултатите от работата на комисията по Междусъборното присъствие, на която е поръчано да издири пътища за преодоляване на съществуващите и предотвратяването на възможни разколи в РПЦ, разказа секретарят по междуправославни отношения на Отдела за външни църковни връзки на Московска патриаршия и член на президиума на Междусъборното присъствие прот. Николай Балашов. Според изводите на комисията предпоставките за всички изучени разколи са свързани на първо място не с вероучителните проблеми, а с лични мотиви и (или) социалнополитически конфликти. Говорейки за лекуването на разделенията и предотвратяването на разколническите настроения, свещеникът подчерта, че това е дело не само на „профилираните синодни учреждения“, но и на цялото „здраво църковно тяло“, което е длъжно да изработи „имунитет“ против „заразата на разколите“. Беше отбелязана също така и особената важност на „психологическото облекчение“ на завръщането на разколниците в лоното на РПЦ и тяхната адаптация в църковната среда. „Важно е каещите се да не бъдат отблъснати. Любовта и търпението са главните качества на мисионера“, каза о. Николай.
Темата за „мисионерската приветливост“ (термин от Концепцията за мисионерската дейност на РПЦ – бел. ред.) прозвуча в изявлението на декана на Мисионерския факултет на Православния свето-Тихоновски хуманитарен университет прот. Николай Соколов. Той отбеляза, че на това качество – „да бъдат привличани хората с любов“ – може да се научим от инославните: „Неотдавна пътувах по нашите манастири; монахините там просто гледат с ненавист на младежта, все едно че нещо са им откраднали. Докато например в римокатолическите манастири в Брюксел се срещат повече усмивки“.
За езика на съвременната мисия, за това как именно да бъде актуализирано християнското послание днес, говори председателят на Синодния информационен отдел Владимир Легойда. „Да не повтаряме само онова, което сме научили от книгите, а да показваме християнството, максимално да приближаваме християнските ценности до живота, във всеки човек да намираме онова, което го свързва с Бога“ – това беше напътствието на Легойда към мисионерите-миряни.
На конгреса, посветен на мисията на миряните, прозвуча доклад и върху подготовката на „професионалните“ мисионери. Ректорът на московските духовни школи Верейски архиепископ Евгений (Решетников) разказа за това по какъв начин да бъде ориентирана към мисионерското служение цялата учебна програма на бъдещите свещенослужители. В проекторезолюцията на конгреса той внесе предложение за учредяването на мисионерски отдел във всяка духовна семинария.
Четвъртият конгрес на епархийските мисионери ще продължи своята работа на 17 и 18 ноември в Подмосковския пансионат „Поляна“. Във форума участват около двеста делегати – представители на по-голямата част от епархиите на РПЦ, а също така и студенти от осемнадесет духовни школи.
Превод: Борис Маринов
