Утре са Коледните заговезни - ден за прошка, а от понеделник (15 ноември) започва 40-дневният Рождественски пост, известен още и като Коледен. Не унивайте. След това идва Рождество Христово и дните, когато всичко е любов - хората се приемат с любов, прощават си всичко и разтварят сърцето си за доброто в света.
Коледният пост е по-лек и е последният по строгост след Великденския и Богородичния. Краят му идва след Бъдни вечер на Рождество Христово, 25 декември. Венчавки се допускат само от Въведение Богородично на 21 ноември до Игнажден на 20 декември, но без дните сряда и петък. След това Св. синод строго забранява да се извършва венчание чак до Богоявление на 6 януари.При постите Православието не използва думата "забранява се", защото смисълът е в свободната воля при самоограничението. Затова вярващият принася като жертва Богу доброволния отказ от блажна храна, цигари, алкохол, секс... Има ли принуждение, това вече не е право славене на Бога, който иска от нас любовта ни доброволно.Постът е установен в чест на раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние и с чисти душа и тяло да посрещнат явилия се Син Божи. Приема се за просветителен, тъй като с него християнинът посява духовното познание, духовната мъдрост и утвърждава вярата у себе си. Така той се подготвя за големия празник Рождество Христово", разяснява Ловчанският митрополит Гавриил.
Защо постът е завещан от Христос? Ами Той гладува 40 дни в пустинята след кръщението си в река Йордан и едва на 40-ия ден огладнява. Веднага след това сатаната започва да го изкушава. Това се случва и с хората.
По време на пост всеки човек е изкушаван от дявола. Затова се смята, че постът е борба между плътта и духа, в която телесното тлее, а вътрешното, духовното, става силно.
Същото казва и Хайнрих Ман в прословутите си есета - колкото по-слабо и болно е тялото, толкова по-извисен е духът. И дава пример с княз Мишкин в "Идиот", който преди припадък има до болка просветлен дух.
Църквата е определила най-общи правила за поста. Според тях в основата му е борбата с греха чрез въздържане от храна. Но именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да прецени силите си и готовността да пости.
Хубаво е преди изпитанието човек да се изповяда и да получи благословение от своя духовник.
През първата седмица на Коледния пост - от 15 ноември до Въведение Богородично, както и в дните от 20 до 24 декември се яде само растителна храна с олио. Към постните храни църквата приспада и мешести безгръбначни животни като миди, охлюви, октоподи, скариди.
През останалите дни на Рождественския пост, както и в сряда и петък се разрешава риба. Тязадължително се слага на трапезата и на Въведение Богородично, и на Никулден, 6 декември. Всъщност според богослужебния устав на БПЦ, наречен типик, би трябвало да се разрешава риба през целия пост с изключение на сряда и петък.
Църквата предупреждава, че той е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Започва се с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година и се преминава към многодневните пости.
Заговяването след дългите пости трябва да става много внимателно и постепенно.
Отказът да се блажи, т.е. телесният пост, е само едната страна и сам по себе си е недостатъчен без духовния.
Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета, предупреждават старците. Ограничаването от месо и блажно не може да спаси душата. Истинското въздържание е свързано с молитва и покаяние, с убити страсти и пороци, с прощаване на обидите. Постът е преди всичко духовен и в основата му е молитвата. Той идва да пречисти чрез покаяние и въздържание християнина и да го извиси духовно за великия празник. "Мярката на въздържанието не се ограничава с храната и питието, а се простира и върху разговорите, съня, дрехите и върху всички чувства. Във всичко това трябва да има мярка на въздържание", казва св. Йоан Кръстител. Постът смирява плътта, очиства от грехове, възпитава чувствата и помислите и укрепва човека да разпредели силите през годината.
Затова постът е изпитание на духа и волята. Неврокопският митрополит Натанаил припомня светите отци: Ние не сме телоубийци, а страстоубийци - на гордостта и плътските грехове. Пускайте телевизора само за новините, не гледайте зрелища, ограничете развлекателните мероприятия до минимум. Намерете време за четене на литература. В този период рефлектират по-отчетливо любовта, милосърдието, помощта към изпаднали в беда, обичта и вниманието към близките.
40 дни да се храним като просяци. Когато е пост, трябва да се храним като просяци, гласи монашеска максима. Постът е таен подвиг, затова гледайте другите да не разбират, иначе прилича на хвалба. Въздържанието трябва да е умерено, разумно, да не се прави по принуда и да не се нарушава дадената от Бога свобода на всеки християнин.
Православието е доста снизходително към децата, бременните, възрастните и болните и ги освобождава от строг пост. В основата е залегнало въздържанието, а не изнемогата на тялото. Затова всеки трябва да прецени своите сили, подготовката и готовността си за пост. Останалите "не трябва да ядат нищо от това, което се коли" - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. По-крайните готвят и без мазнина, но църквата разрешава употребата на олио и вино без сряда и петък.
Руският епископ Иларион (Алфеев) е кастрил поповете за прекалената им строгост: "Някои възлагат твърде тежки аскетични подвизи, изисквайки от деца на 4-5 години строго да спазват установените пости. Напомняме на всички духовни пастири, че са призвани да помагат на чедата си с мъдри съвети и с любов, но без да нарушават дадената от Бога свобода на всеки християнин."
Интересното е, че постът всъщност е първият договор на Господ с човека. Ако праотецът ни Адам бе спазил назначения от Господ пост и не бе изял ябълката от дървото за познаване на добро и зло, то човечеството нямаше да бъде изгонено от рая. Това припомня на 24 февруари 1946 година в словото си за завета на поста в руската църква в София известният архиепископ Серафим.
Така в основата на нашето спасение Господ е положил 40-дневния пост.
Когато попитали дядо Серафим постът не вреди ли на здравето, старецът отговорил: "Хлябът и водата никому не вредят. Как светците са яли само хляб и са пиели само вода, а са живели по сто и повече години." При монасите постите са най-строги. В манастирите е прието първите 3 дни след заговезни да не се яде и пие вода. Отделно има ден в седмицата, в който се гладува.
В миналото религиозните пости са били далече по-строги. До 1944 г. у нас със закон са затваряли кръчмите, а в царска Русия слагали катинари и на кината и театрите.
МОНАШЕСКА КУХНЯ
Зеленчуци на фурна
Продукти: 4-5 картофа, 1 патладжан, 300 г зелен боб, 2 тиквички, 200 г бамя, 2-3 домата, 2 бр. пиперки, 2 глави лук, 250 г печурки
Приготвяне: Продуктите се нарязват на едро, посоляват се на вкус, прибавят се 3-4 суп. лъжици олио и се пече в керамичен съд на фурна около 40 мин.
Шаран на фурна
Шаранът се почиства и нарязва на филии, които се поставят в марината от олио, сол, пипер, вино. На дъното на тавата се нареждат нарязан зелен лук, скилидки обелен чесън, чубрица, босилек и дафинови листа. След четвърт час в марината рибата се нарежда в тавата. Отгоре й се посипва с още нарязан на дребно лук и чесън и се залива с марината. Пече се във фурна 30 мин. Сервира се с качамак.
Манастирски борш
Продукти: 500 г пшенични трици, 500 г царевично брашно, чаша и половина трици за подкиселяване (запарени и оставени на топло 3 дни във вода, за да започне ферментация), 4 филии препечен черен хляб и вода.
Приготвяне: Триците се пресяват, отделя се една шепа от тях настрана, а другите се слагат в малка 7-8-литрова каца или голям буркан и се заливат с 1 л студена вода.Разбъркват се с ръка и се долива още половин литър гореща вода, след което пак се разбърква.
Покрива се и се оставя да втаса, докато кацата се изпълни. Тогава се прибавят шепата трици и препечените филии. Съдът се оставя на топло 24 часа, след това се мести за 8 часа на студено и накрая се прецежда. Това, което е останало след прецеждането, отново се оставя на открито. Процедурата се повтаря до 3 пъти. За по-добър вкус се добавят връзка девесил, листа от вишна и разрязан на две лимон.
Манастирска торта
Приготвя се качамак. Като изстине, се нарязва хоризонтално на блатове. Между тях се слагат сушени сливи, натрошени орехи, сладко от горчиви череши, стафиди и горски плодове. Отгоре тортата се сиропира.
