Андреас Зографос е напуснал Турция през 1974 г. насред икономически и политически вълнения, за да си намери работа в Европа, но винаги е знаел, че ще се завърне у дома. “Връзката с тази земя е силна. Бях привлечен обратно от синьото море, от цвета на небето”, казва той. 63-годишният православен християнин Зографос и съпругата му днес се грижат за 19-вековната църква “Свети Никола” на Хейбелиада или на гръцки Халки - остров в близост до Истанбул. Тук дядо му рисувал някога впечатляващи икони.
Хейбелиада е бил домът на няколко хиляди етнически гърци, когато той е заминал, казва Зографос. Около 25 са останали, част от смаляващата се общност от 2500 гърци в Истанбул - столица на православната византийска империя до турското завоевание през 1453 г. В Истанбул, където живеят 13 милиона мюсюлмани, все още се намира и седалището на Вселенския патриарх Вартоломей - духовен лидер на 250 милиона православни в света. “Ние се гордеем, че нашият патриарх е все още тук - на земята, от която е тръгнала вярата ни. Това е свята земя”, казва Зографос. Голям брой християни обаче са напуснали своята родина и сега са едва 0,13 процента от турското население, което е 73 милиона души. Около 60 000 арменци и 15 000 православни сирийци също живеят в Турция, като има и по-малки общности на католици, халдейци, последователи на Йехова и други.
Свободата на вероизповеданието е съхранена в турската светска конституция. Турция не споделя върховенството на религията, характерно за някои мюсюлмански държави. Министър-председателят Тайип Ердоган се ангажира да разшири правата на религиозните малцинства, за да отговори на стандартите на Европейския съюз, към който Турция иска да се присъедини.
Много християни обаче казват, че все още са изправени пред дълбоко вкоренената дискриминация. На немюсюлманите мълчаливо им се отказват работни места в държавната администрация и в службите за сигурност. Зографос е завършил основното си образование и е започнал да работи на 13-годишна възраст във фризьорски салон. След като е отбил военната си служба на 22 години, той не можел да печели достатъчно, за да издържа семейството си. “На гърците им е трудно да си намерят работа. Знаех, че трябва да замина. Нямаше шанс да успея да живея тук”, казва той.
СПОРАДИЧНИ СЛУЧАИ НА НАСИЛИЕ
ЕС заяви, че молбите да се отворят места за богослужение от страна на немюсюлманските граждани като цяло са отхвърляни в Турция и че според някои групи силите за сигурност наблюдават богослуженията им. Нападения срещу християните не се случват често, но са сензационни. През 2006 г. беше убит католически свещеник (в Северна Турция - б. р.). В началото на тази година католически епископ беше убит в дома си в южна Турция. Шофьорът на епископа беше арестуван, а от Ватикана заявиха, че убийството не е политически мотивирано.
Редакторът на арменски вестник Хрант Динк беше убит през 2007 г. През същата година трима работещи във фирма, която издава библии, бяха измъчвани и убити. В нито един от случаите не е имало осъдени. Повечето от християните в Турция са избягали от страната след Първата световна война и последвалата война за независимост. Стотици хиляди арменци са били избити, а 1,5 милиона гърци са били депортирани при размяната на население. Договорът със Западните сили от 1923 г. е дал възможност на немюсюлманските общности в Истанбул да запазят правото си на специално образование, както и правата си над имотите.
Но според данните на държавната статистика десетилетията на икономическа дискриминация и епизодично насилие са намалили броя на християните до по-малко от 200 000 души през 1955 г. Оттогава тази тенденция има изразена градация. В момента 60 процента от гърците в Турция са на възраст над 55 години.
ПОЛИТИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ
Заминаването на Зографос е съвпаднало с кулминацията в напрежението между гърците и турците през 1974 г., когато Турция е нахлула в Кипър в отговор на имащото кратък успех въстание от страна на кипърските гърци (всъщност това беше преврат, осъществен от спецслужбите на Гърция - б. р.). Въпреки това той казва, че е напуснал единствено поради икономически причини. Повечето сирийци, който говорят вид арамейски, езика на Христос, са напуснали родната си земя в югоизточна Турция (областта на Антакя, тоест древната Антиохия Сирийска или Велика - територия, населена само със сирийци, но предоставена от великите сили на Турция през 1918 г. - б. р.) в по-скорошно време, бягайки от насилието между сепаратистите кюрди и турската армия през 90-те години.
Турция е конфискувала принадлежащи на арменци и гърци имоти на стойност милиарди долари, когато те вече не са можели да запълват училища и църкви. Европейският съд по правата на човека постанови, че тези конфискации са незаконни. Правителството също така от 1971 г. държи затворено Богословското училище на о. Халки, разположено на най-високия хребет в Хейбелиада, наречен Хълмът на надеждата.
Без да има семинария, Вартоломей се бори да събере достатъчно духовници, за да осъществява служби в църквите, които все още са отворени. В църквата “Свети Никола” Зографос често се чувства като клисар, тъй като помага на свещеника да реализира основните ритуали за доста възрастните богомолци, които продължават да идват да се молят. Той си спомня неделите на 60-те години, когато богомолците са запълвали цялата църква и са стигали до преддверието на храма. “Ако аз не правя това, кой ще го прави?”, казва Зографос, който споделя, че не е религиозен, но се чувства длъжен да служи на своята общност. “Скоро ще останем само един или двама на острова. Не виждам нищо друго освен самия край”.
