Християнството умира. Някога то беше бастионът на западната цивилизация. Сега е само жалка останка на отминалото си величие. Навсякъде на Запад то е в отстъпление. Скандал със сексуални посегателства разкъсва Католическата църква, очерняйки и самия папа. Англиканската църква се стопява, губи членовете си, докато се поддава на либералния полъх на гей правата и допускането на жени да заемат постове в нея. Редица протестантски деноминации изоставят своята вяра и пламенно мисионерско усърдие, прегръщайки модерните климатични проблеми и разводнения социализъм като евтин заместител на традиционното евангелие. Европа, древната опора на християнството, се е превърнала в светска неопаганистка култура. За европейците Бог е мъртъв. Той е заменен от материалния човек.
Светската вълна удари и заля също Америка. От ’60-те години на миналия век САЩ са жертва на сексуалната революция, която прославя хедонизма и личното освобождение. Порнографията, абортите, хомосексуалността, СПИН епидемията, извънбрачните раждания, високо ниво на разводи и разпад на семейства – това са отровните плодове на „Плейбой” философията. Моралът на MTV се приема, моралът на Иисус – не.
“Просто дадохме препоръка името да се смени с нещо различно от Разпети петък, казва Тим Харт, председател на комисията. В нашата конституция се прави разделение между Църквата и държавата. Дейвънпорт се счита за разнороден град и имайки предвид различните видове религии и етноси, които представляваме, предложихме тази промяна”.
След мощен протест от разгневени християни градският съвет реши да върне старото име. Общинските секуларисти бяха победени. Засега.
И все пак налице е зловещ симптом. Левите са решени да изкоренят християнските празници и символи от нашето общество. Либералите са решени да унищожат традиционните ценности и да изтикат християните под земята. Левите в Америка следват срамните и доста кървави стъпки на марксистките режими. Вместо да изкоренят религията с оръжие, левичарите използват бюрократичен диктат и масова пропаганда.
Резултатът е същият. Християнството постепенно бива "изтривано" от публичното пространство. Празнуването на Коледа стана обидно. “Весела Коледа” сега се счита за политически некоректно. Правилният поздрав е “Весели празници”. Десетте Божии заповеди не могат да бъдат излагани на публични места. Молитвата е забранена в публичните училища. Християните са периодично подигравани във филмите и телевизията. С парите на данъкоплатците се субсидира “изкуство”, което изобразява Христос по неприличен начин. Холивуд прави филми като “Ангели и демони”, изобразявайки Католическата църква като репресивна, зловеща и примитивна институция.
Антихристиянският фанатизъм е последната мода на омраза. Лесно е за християнофобите от Дейвънпорт да се захванат с Разпети петьк. Какво би могло да им се случи? Ядосани хора да им звънят по телефона или да пращат имейли? Срещи в общината? Може би улични протести? В крайна сметка "прогресивните" членове на комисията осъзнават, че няма да платят голяма цена за своето действие. Всъщност те ще бъдат почетени от либералните елити за своите „просветени идеали”.
Същите стандарти не важат за исляма. Мултикултуралистите от Дейвънпорт никога не биха посмели да премахнат например Рамадана от календара и да го прекръстят на „Месец на пости”. Страх ги е да не обидят мюсюлманите и да предизвикат вероятни ответни реакции като издаване на фатва. Чувството за самосъхранение и страхливост ги възпира да атакуват определени религии.
Християните обаче са лесна мишена. Те не вярват в джихад или в самоубийствените бомби. За разлика от радикалните ислямисти те почитат върховенството на закона и човешките права. Те приемат преследването, дори то да е със санкцията на държавата, като част от своето религиозно бреме. Либералите знаят, че християнството е автентична „религия на мира”. Ето защо не се страхуват да го мачкат систематично. Бащите-основатели на тази страна са подчертали, че конституционната република зависи от енергично и силно религиозно общество.
„Нашата Конституция е направена само за морални и религиозни хора - е казал Джон Адамс. - Тя е изцяло неадекватна за управление при други условия”.
Джефри Кунер е колумнист на The Washington Times и президент на Института „Едмънд Бърк”.
Гласове