Наши роми масово пристигат от България в Мюнхен с надеждата за по-добър живот, но остават попарени, бият тревога изданията в баварската столица. Една от тях е Звезда Маринова (30). От 2 години е в Германия, но още срича на немски. Иска да запише курс по езика, но с две деца това е невъзможно. Реди се на опашки за храна, раздавана от “Каритас” веднъж седмично.
4787 са българските граждани, предимно роми и турци, пристигнали в Мюнхен след приема ни в ЕС, сочи официалната статистика. Голяма част от малцинствата в Омуртаг са се преселили в баварската столица, напоследък прииждат и от Пазарджик. Едни идват с надеждата да намерят работа, други протягат ръка за милостиня. Мнозина намират работа на черно в строителството или като слугини, но им плащат мизерни надници, и то не винаги. Трудовоправен спор е невъзможен, нашите нямат право да работят, освен ако не са наети по официалните квоти. Но тези хора не са и чували, че има легален начин за работа.
Борбата не е само за хляб, а и за подслон. Повечето от ромите ни живеят в общежитие на ул. “Унтерсберг”. Наемът за стая е поне 480 евро, стига и до 600. В нея се тъпчат по 10 души. Кухня и баня се пада на 5 стаи.
Всички се надяват на помощта на отец Недялко Калинов от българската църква в Мюнхен. Той е посредникът между нашите и съда, общината, социалните служби. Урежда и получаването на детски надбавки - средно по 170 евро на дете. Всички в Мюнхен го наричат Нед. Той помага от сърце, но иска чрез “Труд” да каже на хората у нас: “Германия не е с отворени обятия, не поемайте по трудния път на немили-недраги!”
Отец Недялко Калинов от Мюнхен пред кореспондента ни в Берлин Ваня Енчева предупреждава мераклиите за имигранти: Германия не е обетована земя!
- Отец Калинов, пред голям проблем сте изправен от ромите ни в Мюнхен.
- Нашата държава или не знае, или не иска да види проблемите с ромите и в България, и тук.
- Какво имате предвид?
- Масовото нахлуване на роми и турскоговорещи в Мюнхен. Освен че съм проповедник в българската църква в Мюнхен, аз съм социален педагог към “Каритас”. По тази линия ги обгрижвам, тези хора са предимно мюсюлмани и не идват в църквата ни.
- Но повечето от ромите ни са християни.
- Сто процента от новодошлите са мюсюлмани. При мен в църквата идват роми, които не принадлежат към тази група. Те са се установили в Мюнхен и са заможни. Карат мерцедеси и джипове.
- Значи има и заможни наши роми в Мюнхен?
- Да, има такива. Много от тях живеят в смесени бракове с немци. Те са добре.
- А другите...?
- Масовото им преселение е откакто станахме членка на ЕС. От една година обаче броят им се увеличава заради световната икономическа криза. Омуртаг се пресели в Мюнхен, 80 на сто...
- Ами това са хиляди?
- Говоря за малцинствата, които са тук, 80 на сто от тях са от Омуртаг. Те обаче се наричат турци, а не роми, макар да са мургави.
- За какъв брой става дума?
- Регистрираните в момента са 1000 души. Само в едно общежитие се бяха регистрирали 300. Но създаваха големи проблеми и ги разделиха на три групи. Допустимото е да живеят в една стая до 4 души, те бяха между 6 и 10.
- Какви проблеми създаваха?
- В 12 ч през нощта пият и пеят на улицата, в парка правят каквото си искат, замърсяват и създадоха лош имидж на квартал “Гизинг”.
- А как се държаха в общежитието?
- Там бяха най-големите проблеми. Строшени врати, скандали. Изгониха ги. Заради мизерията им Зелените повдигнаха въпроса в баварския парламент на тези хора да се дават социални помощи.
- Но те нямат право на тях, след като не са с разрешителни за постоянно пребиваване.
- Не, но Зелените искаха промяна на законодателството. Това няма как да стане, те са малцинство в баварския парламент.
- Но като не получават социални помощи, как се издържат?
- Тежко е, по 600 евро плащат наем за стая в общежитие с обща кухня, 2 тоалетни на 5 стаи и една баня.
- 600 евро е голяма сума, как я плащат?
- Длъжни са, но и аз не мога да си отговоря как го правят. Те нямат право на работа тук до 2014 г.
- Просят ли, крадат ли?
- Но повечето от ромите ни са християни.
- Сто процента от новодошлите са мюсюлмани. При мен в църквата идват роми, които не принадлежат към тази група. Те са се установили в Мюнхен и са заможни. Карат мерцедеси и джипове.
- Значи има и заможни наши роми в Мюнхен?
- Да, има такива. Много от тях живеят в смесени бракове с немци. Те са добре.
- А другите...?
- Масовото им преселение е откакто станахме членка на ЕС. От една година обаче броят им се увеличава заради световната икономическа криза. Омуртаг се пресели в Мюнхен, 80 на сто...
- Ами това са хиляди?
- Говоря за малцинствата, които са тук, 80 на сто от тях са от Омуртаг. Те обаче се наричат турци, а не роми, макар да са мургави.
- За какъв брой става дума?
- Регистрираните в момента са 1000 души. Само в едно общежитие се бяха регистрирали 300. Но създаваха големи проблеми и ги разделиха на три групи. Допустимото е да живеят в една стая до 4 души, те бяха между 6 и 10.
- Какви проблеми създаваха?
- В 12 ч през нощта пият и пеят на улицата, в парка правят каквото си искат, замърсяват и създадоха лош имидж на квартал “Гизинг”.
- А как се държаха в общежитието?
- Там бяха най-големите проблеми. Строшени врати, скандали. Изгониха ги. Заради мизерията им Зелените повдигнаха въпроса в баварския парламент на тези хора да се дават социални помощи.
- Но те нямат право на тях, след като не са с разрешителни за постоянно пребиваване.
- Не, но Зелените искаха промяна на законодателството. Това няма как да стане, те са малцинство в баварския парламент.
- Но като не получават социални помощи, как се издържат?
- Тежко е, по 600 евро плащат наем за стая в общежитие с обща кухня, 2 тоалетни на 5 стаи и една баня.
- 600 евро е голяма сума, как я плащат?
- Длъжни са, но и аз не мога да си отговоря как го правят. Те нямат право на работа тук до 2014 г.
- Просят ли, крадат ли?
- Просят и крадат и това е другият проблем. Пребрадени възрастни жени около 70-те всеки ден молят милостиня по централните улици.
- Да, така е, но много идват тук да раждат. А като викат линейка, после няма как да платят, това са 600 евро, откъде да ги намерят? Това е най-големият им проблем - лежат болни, страдат, а не могат да платят. Картите, които някои имат, са само за животоспасяващи дейности.
- Да. Тези хора нямат право на социални помощи, но като граждани на членка на ЕС получават детски надбавки. Наскоро дойде 13-годишна, родила в България. Доведе си бебето, за да получи детски. Други идват с 3 деца и взимат по 500 евро на месец. Някои дори ме питаха могат ли да се регистрират и в други държави от ЕС, да си получават и оттам детските, а да си живеят в България. Много го направиха.
- Усетиха се, но малко късно, не са предполагали, че може да се прилага подобна хитрост. Затегнаха положението и изискват документи, че децата са тук и ходят на училище. Службите се настроиха срещу България.
- Да, но те не го знаят. Съгражданите ни нямат право на социални помощи. Някои работят на черно, но това е риск. Други, които си извадиха разрешителни за занаятчийска дейност, са изправени пред съд за неплатени данъци. Не издават фактури.
- Желанието ми е да излезе в пресата и да се разбере, че Германия не е обетованата земя и хората да спрат да идват. Подвеждат ги, че тук ще им намерят работа и ще им осигурят жилище. Мнозина вече казват: “Ако знаехме, че тук няма сигурност, нямаше да тръгваме”. Изтръпвам, когато ми се обадят и кажат: “Вашите хора създават проблеми”. Искам чрез “Труд” да кажа на сънародниците ни: “Знам, че ви е тежко, но Германия не е страната с отворени обятия!” И още: “Пазете реномето на България, защото тук не знаят, че у нас има и други българи!” (в. "Труд", 1 март 2010 г.)
