"Отче, каквото помолихме, се сбъдна." С тези думи вярващи се връщат при отец Тодор в Асеновград и закичват със златен накит чудотворната икона на св. Богородица Елеуса. Името й означава милостива и умилена, а славата на сторените от нея чудеса води поклонници от цялата страна в църквата "Св. Богородица Благовещение" в Станимака.
Не е известно чия ръка е изографисала Божията майка. Специалистите смятат, че иконата е рисувана около XII век. Прочута е като "помощница" при трудности да се зачене рожба. За нея казват, че който я докосне с вяра, ще получи лек за всичките си болести.Самият отец Тодор е бил свидетел на едно от чудотворните изцеления. "Още бях млад свещеник. Една вечер баба доведе внучето си, бе някъде на 5-6 годинки. Детето било нямо по рождение. По време на вечерната служба проговори", разказва попът, който от 38 години служи в храма на мястото на покойния си баща. След няколко дни жената се върнала пак чак от Видинския край, донесла златните пендари от сватбата си и ги окичила на иконата.
Всяка година на празника Преполовение Богородица Елеуса се изнася от храма с литийно шествие и се носи до Бачковския манастир. Някога процесията минавала разстоянието от 10 километра нагоре към Родопите пеша. Сега иконата се изнася по този начин само до края на Асеновград, а оттам се превозва на платформа с автомобил. След водосвет и тържества в манастира следобед тя се връща обратно. Тържествен звън на камбаните във всичките около 40 църкви и параклиси в Асеновград възвестява, че Богородица пак си е у дома.
Литийното шествие се прави повече от 100 години и е най-старото у нас, казва отец Тодор. Началото му тръгва от едно съновидение на ревностната християнка баба Султани Шишманова от Станимака. Тя основала дружество "Свето Благовещение" към църквата. Една нощ в съня й се явила Божията майка и заръчала всяка година да й правят литийно шествие до Бачковския манастир на Преполовение - на 25-ия ден след Великден. Първоначално баба Султани плащала сама разноските за свещи, служби и курбани, които стигали 20 хиляди лева тогавашни пари. Впоследствие жените от дружеството започнали да набират заедно средствата, за да изпълнят традицията и да угодят на Божията майка. Етнографите свързват началото на шествието и с молитвите чумата да подмине района на Станимака.
Знакова за Асеновград е и църквата, в която Богородица Елеуса днес върши чудеса. Наричат я Рибната църква заради аязмото под нея, в което има рибки. Разказват, че се появили от нищото - когато полагали основите на храма, отдолу бликнала вода и по необясним начин в нея перки махали водните обитатели. Помежду си вярващите разправят, че само който е праведен, той може да ги види.Отец Тодор има друго обяснение. Той разказва, че постоянно се поддържат риби в аязмото заради икона на Захари Зограф.
Тя е в параклисчето, в което блика лековитата вода под храма. Майсторът е пресъздал сюжета с животворящия източник, както църквата нарича Богородица. На иконата е изрисувано езерце, в което четката на зографина е добавила и няколко рибки. Кубето на църквата също е направено на люспи - като рибешка кожа. Още през XII век на това място е имало параклис. В началото е бил на подчинение на Бачковския манастир. Тогава попадал в тъй наречената Бахча махала, в която се ширели градините на местните хора. Скоро обаче отеснял и асеновградчани решили да построят на негово място голяма църква. Тя била изографисана през 1850 г. от одринския зограф Моско, който е рисувал и голямата църква в Бачковския манастир.
Храмът е първият, в който Захари Зограф започнал да прави стенописи. До днес те красят параклисчето с аязмото. До 1838 г. майсторът не бил посягал към този тип рисуване. В едно писмо до Неофит Рилски обаче обявил: "Отивам в Станимака да пиша на дувар и да докажа, че и дуварът няма да ми се опре". Вероятно това е било своеобразен "изпит" на зографина, който 2 години по-късно е повикан да изрисува и кръглата църква "Св. Никола" в Бачковския манастир.
Днес от стария храм е запазена само източната стена - абсидната. Това е единствената църква в цялата Пловдивска епархия, наречена на Благовещение.
Чудотворната икона в нея е по-къса от всички останали и не пасва на иконостаса, затова се предполага, че е рисувана по-рано - още за параклиса от XII век. Когато преди 20 години решили да я реставрират, специалистите сложили изображението под рентген. Специално лъчение разкрило наличие на друг слой под най-горния. Експертите обаче се произнесли, че не бива той да се търси, а е по-добре иконата да остане в този вид.
През 1909 г. в храма с чудотворния лик на Божията майка се случило знамение, известно като небесната служба сред асеновградчани. Привечер няколко жени се събрали да тъкат черги у попадията Фанка. Къщата на свещеника Иван Бухлов била в двора на храма. По едно време отвън се разнесъл звук като от клепала, идел откъм Бачковския манастир. Долитал отдалече и се чувал все по-ясно, сякаш приближава. В спомените си жените са описали как погледнали навън и съзрели цялата църква осветена като по време на литургия. Отвътре се чували псалми и песнопения, сякаш владика служи. Това продължило до 4 часа заранта и после всичко утихнало.
Необяснимата случка е описана от местен свещеник във в. "Вечерна поща". Той повтаря разказите на жените, след като говорил с тях поотделно. Разпитал и съседа Никола Дяков, който същата нощ излязъл да наточи вода от аязмото и също видял светлините. Комшията си помислил, че има голяма нощна венчавка. Почакал да види кой личен човек от градчето се жени, но като сватбарите се забавили, се прибрал у дома.
Освен с чудотворната икона и необяснимите си истории храмът е уникален и с това, че в него е най-старият паметник в Асеновград. Това е надгробен камък на гладиатор с надпис на гръцки. Той гласи: "Тук лежи Виктор Скевас. Уби ме демон, а не кръвопрестъпник. Но имам другар, който ще отмъсти". Каменният къс бил открит по чукарите срещу църквата през 1923 г. Археолозите, които се натъкнали на него, заръчали да бъде поставен край аязмото. Минало време и рекли да го пренесат в музея. Камъкът обаче си каза, че иска тук, усмихва се отец Тодор. Счупил се в ръцете на музейните работници. Затова те направили само отливка, а оригинала оставили на същото място.
На няколко пъти Рибната църква и чудотворната икона са обект на посегателства.
През 2001-а крадци задигнали златните накити, оставени в дар пред Богородица Елеуса. Асеновградчани смятат, че поредица силни земетресения в района са наказание за стореното кощунство. През 2006-а апаши пак разбили вратата, успели да изключат охранителната система и си тръгнали с 4 килограма злато, окачено по иконата. Все едно са обрали мъката на хората, които са идвали тук, казва отец Тодор. Заради кражбите стопанинът на храма вече не оставя много злато по чудотворната Богородица. Непрекъснато обаче вярващите я отрупват с нови накити - пръстени, синджири, кръстове. Там е оставил своя владишки знак енголпие с изображението на Богородица и Младенеца и Пловдивският митрополит Николай.
Източник: "24 часа"
През 1909 г. в храма с чудотворния лик на Божията майка се случило знамение, известно като небесната служба сред асеновградчани. Привечер няколко жени се събрали да тъкат черги у попадията Фанка. Къщата на свещеника Иван Бухлов била в двора на храма. По едно време отвън се разнесъл звук като от клепала, идел откъм Бачковския манастир. Долитал отдалече и се чувал все по-ясно, сякаш приближава. В спомените си жените са описали как погледнали навън и съзрели цялата църква осветена като по време на литургия. Отвътре се чували псалми и песнопения, сякаш владика служи. Това продължило до 4 часа заранта и после всичко утихнало.
Необяснимата случка е описана от местен свещеник във в. "Вечерна поща". Той повтаря разказите на жените, след като говорил с тях поотделно. Разпитал и съседа Никола Дяков, който същата нощ излязъл да наточи вода от аязмото и също видял светлините. Комшията си помислил, че има голяма нощна венчавка. Почакал да види кой личен човек от градчето се жени, но като сватбарите се забавили, се прибрал у дома.
Освен с чудотворната икона и необяснимите си истории храмът е уникален и с това, че в него е най-старият паметник в Асеновград. Това е надгробен камък на гладиатор с надпис на гръцки. Той гласи: "Тук лежи Виктор Скевас. Уби ме демон, а не кръвопрестъпник. Но имам другар, който ще отмъсти". Каменният къс бил открит по чукарите срещу църквата през 1923 г. Археолозите, които се натъкнали на него, заръчали да бъде поставен край аязмото. Минало време и рекли да го пренесат в музея. Камъкът обаче си каза, че иска тук, усмихва се отец Тодор. Счупил се в ръцете на музейните работници. Затова те направили само отливка, а оригинала оставили на същото място.
На няколко пъти Рибната църква и чудотворната икона са обект на посегателства.
През 2001-а крадци задигнали златните накити, оставени в дар пред Богородица Елеуса. Асеновградчани смятат, че поредица силни земетресения в района са наказание за стореното кощунство. През 2006-а апаши пак разбили вратата, успели да изключат охранителната система и си тръгнали с 4 килограма злато, окачено по иконата. Все едно са обрали мъката на хората, които са идвали тук, казва отец Тодор. Заради кражбите стопанинът на храма вече не оставя много злато по чудотворната Богородица. Непрекъснато обаче вярващите я отрупват с нови накити - пръстени, синджири, кръстове. Там е оставил своя владишки знак енголпие с изображението на Богородица и Младенеца и Пловдивският митрополит Николай.
Източник: "24 часа"
