Коментарът на митрополита на Йоханесбург Серафим (Южноафриканска република, към Александрийската патриаршия) е във връзка с протичащата в момента в Шамбези среща на работната комисия на поместните Православни църкви, която разглежда темата за даването на автономия и автокефалия и реда на православните диптиси. Той е публикуван в гръцкия информационен портал Amen.gr на 15 декември т. г.
Вселенската патриаршия, позовавайки се на 28-о правило на Втория вселенски събор и с подкрепата на гръкоезичните поместни православни църкви, твърди, че само тя има право на църковна юрисдикция извън традиционното географско пространство, където имат юрисдикции Поместните православни църкви. В резултат Вселенската патриаршия претендира за абсолютна църковна юрисдикция в Америка, Австралия, Западна Европа и Азия.Обратно на това Руската патриаршия с подкрепата на славяноезичните църкви и Антиохийската патриаршия отхвърля този възглед на Вселенската патриаршия и твърди, че областите на Америка, Австралия, Западна Европа и Азия са отворени за църковна дейност на всички поместни православни църкви. Освен това присъствието на членове на тези църкви в споменатите райони дава на поместните църкви каноничното право да организират поместни православни национални църкви, които да се подчиняват на своите традиционни майки национални църкви. Така на континентите, които изброихме преди малко, има православна църква на Вселенската патриаршия, към която обикновено принадлежат гърци, православна църква на Антиохия, към която обикновено принадлежат араби, руска, към която обикновено принадлежат руснаци, сръбска – за сърбите, румънска – за румънците, българска – за българите, полска - за поляците и най-накрая православна църква на Йерусалимската патриаршия в Америка, към която принадлежат преди всичко палестинските араби.
Единствените църкви, които не създадоха зависими църкви в чужбина, са патриаршията на Александрия и цяла Африка, православните автокефални църкви на Кипър, Гърция, Албания и на Чехия и Словакия (преди 30-ина години гръкоезичните църкви на Александрия, Йерусалим, Кипър и Гърция предадоха своите вярващи от гръцки произход в диаспора на Цариградската вселенска патриаршия - б. р.). Освен това африканският континент и околните острови са единствената територия, която беше призната от всички поместни православни църкви като изключителна канонична юрисдикция на патриаршията на Александрия и цяла Африка.
Както правилно отбелязва прот. Александър Шмеман, говорейки за диаспората, „рано или късно за всички ще стане ясно, че не съхраняваме Православието с това да искаме да съхраним елинизма, русизма или сърбизма. А точно обратното, съхранявайки и изпълнявайки изискванията на Църквата, ще установим всички съществени аспекти на християнските вяра и живот. Ако отец Флоровски, един руски богослов, който живееше и работеше „в странство”, има смелостта в книгата си „Пътища на руското богословие” да отрече и осъди обособяването на русизма от „християнския елинизъм”, освобождавайки по този начин едно цяло поколение руски богослови от последните остатъци на едно лъжемесианство и религиозен национализъм, не е ли вече време и гърците да направят същата болезнена, но необходима и освобождаваща стъпка по отношение на претенциите на елинизма? Рано или късно ще стане ясно за всички, че ако Вселенският патриарх иска да изпълнява „вселенското си първенство”, няма да успее да направи това чрез отбранителни и отричащи реакции, нито чрез създаването на спорни „църкви”, опирайки се на също така спорни и неприложими „предания”, но чрез едно водачество, чиято цел ще бъде Църквата да разкрива себе си в пълнота на всяко място на Божието владичество” (Ал. Шмеман. Мисия на Църквата в съвременния свят. Атина. Атина 1993, с. 142, на гръцки език).
Източник: Amen.gr
Източник: Amen.gr
