„Животът на епископа е на показ, но хората не знаят за душевните преживявания, които имам и аз като всеки човек. Освен че сме висши духовници, ние сме хора като всички останали. Имаме си своите изпитания, изкушения, трудности, радости, скърби и удовлетворения от постигнати успехи”. Това заяви смолянският владика Антоний, който вече година и половина е духовен водач на християните в Родопите.
Делничният ден на владиката Антоний започва рано сутрин с утринна молитва. След това с чаша кафе преглежда църковните сайтове в интернет и не само тях...Чете информация за обществения живот в страната. Според него всеки един гражданин, макар и епископ, трябва да бъде наясно със случващото се в родината ни. След прегледа на печата следва канцеларска работа в архиерейското наместничество, касаеща финансовата дисциплина в Смолянска духовна околия и кореспонденцията. После се нареждат множество срещи с граждани, духовници, църковни настоятелства и институции.Събота и неделя са свързани с отслужването на литургии в различни райони от област Смолян и срещи с миряните, на които те споделят своите трудности и заедно търсят решение на проблемите. Светското име на епископ Антоний е Живко Михалев.
Роден е и е отрасъл в Стара Загора. „Правех бели, като всички други деца”, смее се владиката. Благодарен е на родителите си, които го възпитали в нравствени и морални ценности. „Заради периода, в който са живеели, моите родители не са изявено религиозни. Но въпреки духовната празнота, която са получили заради режима, който забранявал да се ходи на църква, те пак ми дадоха така важните, първите 7 години. Благодарен съм и на Бога, че той така промисли и още на 14 години постъпих в Пловдивската духовна семинария”, разказа Константийският епископ Антоний.
След завършването на семинарията той продължил образованието си в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Именно там взел съдбовното решение да посвети живота си в служение на църквата и хората и да стане монах.
„Монашеството е следване на Христос, това е път, който е изпълнен с множество трудности и изпитания, които дяволът поставя. За разлика от другите хора, които избират къде, как и с кого да живеят, монахът отдава целия си живот в ръцете на Христос, под ръководството на своя духовен наставник. Той се отрича от своята воля и следва волята на Светата църква”, обяснява епископ Антоний. Владиката избрал този път на 25 години и никога не се е усъмнил в правотата на избора си. Иска му се все повече хора да чуят за вярата. Над 60 години църквата бе изолирана от народа, не само по време на атеистичния режим, а и в годините на прехода, когато като че ли нямаше кой да каже на хората как да вярват и в какво да вярват. Една от болките на епископа е, че хората са притъпили чувството си на религиозност, не знаят как да се държат в църквата. Те са наблюдатели, а не живи участници в богослужението.
Тук той се е докоснал до богатата душевност на родопчаните. Това са хората, успели да съхранят своята вяра в Бога въпреки многото трудности и да запазят и предават традициите от поколение на поколение. „Вие живеете в благословено от Бог място - един духовен оазис, с благодатна почва да сеем семето на вярата и добродетелите в душите на всички.
Този край е останал по встрани от държавата, жителите са отрудени хора и имат нуждата от грижа към тяхната душа, която през годините е останала на заден план”, казва епископ Антоний. По думите му всеки има право на лично място в душата си. За духовника това е мястото, където отправя своята молитва към Бога и проси сили. Защото призванието на свещенослужителя е свързано с носенето освен на своя кръст, и този на служението, което е голяма отговорност.
Епископ Антоний е най-младият сред архиереите в България. Той е на 31 години. Съвсем наскоро една жена му споделила, че го е приела с предубеждение в деня на неговото въдворяване.
Мислила си е с разочарование: „Какво ще направи този младок точно тук, в Родопите?”
Преди дни обаче лично разказала на владиката за онези нейни съмнения и поискала прошка от епископ Антоний. Защото след идването му църквите в областта оживяха, все повече хора присъстват на службите, а продажбата на свещите в храмовете скочи с 1 тон.
„Ние заедно с миряните и Божието благословение и любов се постарахме да вдигнем нивото на религиозната култура и на духовността в района. Не искам да си приписвам заслуги, това стана преди всичко с подкрепата на хората, но когато един духовник не може да поведе християните и да запали искрата на вярата, значи той не е свършил нищо”, отбелязва смолянският владика. Под негово ръководство вече една година работи и Младежкият православен център „Чисти сърца”. В него децата се обучават в различни секции и развиват своите таланти под сводовете на храм „Св. Висарион Смолянски”.
Епископ Антоний е един от новаторите в редиците на Българската православна църква. Автор и водещ е на радиопредаването "Камбанен звън”.
За владиката обаче бързото развитие на технологиите е както полезно, така и нещо вредно.
„Технологиите предоставят един по-бърз начин на комуникация за достигане на информацията до хората и в зависимост от това, как ние употребяваме техническото средство, то ни служи или ни пречи. Човек е сътворен със свободна воля, всеки един от нас има право да избере пътя, по който да върви. Всички онези средства, които могат да бъдат използвани за разпространението на словото Божие, на проповедите, са полезни. Църквата също използва интернет, електронните медии, мобилни телефони. И всичко това допринася да спестим време, за да достигнем до човешките души”, обясни Негово Преосвещенство.
За връзката между църквата и държавната власт заявява, че трябва да се позовава на един жив диалог. Духовната институция обаче не бива да се намесва в политиката, нейната политика е една – да води човешките души към спасение.
Любимите ястия на владиката са пържени картофи, кюфтета на скара и домашна лютеница.
„Когато бях дете и баба вареше лютеница, аз се навъртах покрай тавата и ми мажеха топла лютеница на филия”, спомня си епископ Антоний. По думите му обаче храната не бива да се идеализира. „Бог ни е дал това разнообразие с една единствена цел - да бъде в полза на човека за поддържане на жизнените му сили и физика. Не бива храната да бъде водеща в нашия живот, защото изпадаме в един от греховете – чревоугодие”, казва владиката. Той препоръчва християните да спазват постите през годината.
