Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)
1_45.jpgИз редакционната поща: Здравейте, благодаря за насочването... ...в Маджарово, само да Ви  кажа, че още нямаме храм. Още сме на кота нула. Само осветения камък и нищо повече. Ако по някакъв начин можете да помогнете, моля Ви, направете го. Трябва някой много близък да помоли дядо Галактион да ни обърне внимание, че все пак сме живи хора и имаме нужда от духовна  просвета. Сигурно така не е било и по време на турското робство. Никой не го интересува, че тези хора тука имат нужда от камбанен звън, дори да не говорим,че се раждат и умират като мухи - некръстени, невенчани, неопяти, не знаят какво е причастие. Страшно, много страшно е. А тук, при нас и България си отива... 

Поздрави от Маджарово
Калинка

Б. р.: Екипът ни може да помогне преди всичко с разгласа на такива драматични призиви. Пък който има уши да слуша, нека слуша!

Маджарово е малко градче (бивше село, но вече център на община и се води град в Хасковска област, но Старозагорска епархия) на река Арда в Източните Родопи. Трудно се ходи там, откъснато е, но навремето кипеше живот, защото имаше мини. Мините вече се закриха, повечето от хората напуснаха. Но местното население и новодошлите, които си накупиха по за 700 лв разнебитените двустайни работнически апартаменти и ги ползват я като "вили", я като постоянни жилища, ако са пенсионери, са все пак живи хора. Те си изградиха навремето един параклис на св. Петка извън градчето, а от години полагат неимоверни усилия да си построят и в селището храм. Мястото е чудесно, малко по-надолу по Арда са богатите митничарски вили край язовир Ивайловград, но такива хора малко помагат. Явно хората от Маджарово ще трябва да се обърнат към тамплиерите на владиката си. Зер, Стара Загора си има достатъчно храмове, да вземат да постоят техния в Маджарово, а?
 

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pfff 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики