"Църква в пагони", така един познат от Петербург определи положението на Московската патриаршия, отредено й от режима в Русия. Доколко това определение е коректно, не знам, но този материал в "Двери" показа, че във въпросната юрисдикция солдатщината измества както църковно-йерархичните отношения, така и църковното съзнание.
Първо, необяснимо е как заявяването на една безспорна истина, а именно липсата на църковен канон, забраняващ телесното общение между съпрузи по време на пост, може да предизвика смут в една здрава църковна среда, и въобще в един здрав разум.
Второ, смущаващо е, че подобно заявление предизивиква дискусии не само в обществените среди, но дори и в рамките на църковния народ, и което е най-тревожно - в средите на учените църковници. Всъщност какво предизвика смут у всички тези кръгове в Русия - незнанието за липсата на подобен канон или страхът тази простичка истина да бъде изказвана на висок глас и да бъде чувана. Първото говори за неграмотност, второто за човекоугодничество. В Църквата не само няма канон, ограничаващ съпружеското общение по време на пост, но и няма канон, който да забранява да се говори истината.
Трето, Едната, Свята и Апостолска няма тайни доктрини: нищо от нейната догматика, от нейното учение и от каноничния й корпус, не може да остава скрито, достъпно за посветени. Обратно за организации, функциониращи на принципа на линейното подчинение на нисшестоящия спрямо висшестоящия и целящи контрол върху човешкото поведение - каквито са военните и паравоенните организации, както и репресивните разузнавателни организации - е типично да укриват и премълчават не само своите тактически ходове, но и целите си, а в някои случаи дори и смисъла на съществуването си.
Четвърто, смущаващо е, когато бива обявяван за смутително нововъведение тъкмо здравият и консервативен (в добрия смисъл на думата) дух на стриктно придържане към принципите на каноничния корпус, разбиран в неговата систематична пълнота като правило, съдействащо за спасението на възможно по-голям брой души.
Пето, не е ясно в каква форма и в качеството си на какъв правоправещият архиерей отправя публично предупреждение към въпросния йеромонах. За какво става дума тук - за дисциплинарна мярка, за послушание или за благословия. Налице е смесване на всички тези твърде различни йерархични отношения, като очевидно в последна сметка санкцията се оправдава с това, че "председателят на отдел" е административно надпоставен спрямо "ръководителя на управление". Съвсем неясно е дали "благословение" и "съгласуване" се използват от архиерея-председател като два термина за едно и също действие или той има предвид две различни действия. Загадка е и къде тук остават отношенията на духовна йерархия, които би следвало да имат първенство в Църквата пред линейното управление според административната структура. Защото ако става дума за отношения на духовна йерархия, то следва да бъде потърсен контакт първо с игумена на въпросния монах и с епархийския му архиерей. Ако, от друга страна, се остане единствено в сферата на служебните отношения, то служителят подлежи на административно наказание (глоба, мъмрене, уволнение), а не на забранителни благословии и преценки за неговата не/зрелост.
След като архиереят, във функцията си на председател, иска съгласуване на всяко изказване на ръководителя на управление, то очевидно той му няма доверие. В този случай е нормално загубилият доверие служител да напусне поста, а ръководителят да поеме неговите функции, или да си намери друг служител. Защото в сегашната ситуация е абсурдна: един шеф на управление, част от чиято работа е да дава изявления и да отговаря на въпроси, е заставен чрез благословия (sic!) да не си върши работата.
Както скоро се кахъреше една позната с академично църковно образование, Московската патриаршия превръща най-свободната религия в командно-административна институция.
