Неотдавна много медии разпространиха снимка на монаси на Оптинската пустиня, които позират с бронежилетки и каски. Вероятно в този момент те са се чувствали като Осляба с Пересвет.
Ясно е, че Оптинската пустиня се е превърнала в туристическа марка. А и може ли да бъде другояче?
Монашеството е ценно с две неща: ярки духовни личности, около които се формират манастирите, и непрекъсната верига на наставничество, когато духовните традиции и практики се предават от опитни старци на новодошлите.
Нито едно от тези неща не съществува от дълго време. Преди сто и петдесет години Игнатий Брянчанинов отбелязва: „Писах ви за монашеството, че в Русия, както и навсякъде другаде, то е на доизживяване. То изживява своето последно време заедно с християнството. Аз не очаквам възстановяване. В днешното монашеско общество е изгубено правилното разбиране за деланието на ума“.
И още:
„Поразиха ме оскъдните духовни знания, които видях във вашия манастир. Но къде, в кой манастир не ме е поразявало това? Светските хора, които полагат духовни грижи за Сергиевата пустиня, имат по-големи и по-конкретни сведения отколкото населниците на манастирите.
Живеем в трудно време… Има глад за Божието слово! Книжниците и фарисеите държат ключовете на разбирането. Самите те не влизат и забраняват на другите да влизат. Християнството и монашеството са близо до края си. Образът на благочестието се поддържа някак, най-вече лицемерно, а хората са се отказали от силата на благочестието“.
Четиридесет години по-късно (в навечерието на революцията) младият Сергей Фудел посещава Николо-Бабаевския манастир. Гробът на св. Игнатий стоял изоставен – „манастирът вече не се интересувал от него“.
Според свидетелството на Фудел „духовното обедняване“ е характерно за повечето руски манастири по онова време (и то въпреки факта, че Оптинските старци са все още живи).
Удивително е как историята се повтаря. И тогава постепенното унищожаване на духовния живот води до загуба на нравствените ориентири.
Архим. Спиридон (Кисляков) пише с ужас и горчивина за шествията с чудотворни икони, чиято цел е да се събират пари, а не да се възпоменават мъките на Христос; за военните свещеници, които благославят християните да убиват; за кръста върху долната част на самолета, от където пада огнена смърт…
Липсата на вяра и любов води до духовна слепота и в крайна сметка до духовна смърт. Ужасната световна война и революцията са несъмнено следствие от това духовно обедняване, чието начало (дали е начало?) наблюдава Игнатий Брянчанинов.
Следващите сто години били време на тежка болест в църквата. У хората скрито все още била жива и живее нуждата от духовен живот – жаждата за богообщение.
Дали обаче рязкото повишаване на интереса към Църквата през 90-те години на 20 в., за което се говори и пише толкова много, е религиозно възраждане? Имало ли е почва, на която да покълне хвърленото семе? Останало ли е поне нещо живо от онази духовна традиция, без която е невъзможно каквото и да е възраждане в църквата? Появиха ли се пастири, просветени от Светия Дух, които да могат да различават доброто от злото?
Върху какви традиции е възпитано съвременното постсъветско монашество може ясно да се види в книгата Несветите светци на о. Тихон (Шевкунов). Наместникът на Псковско-Печерския манастир, който нарежда на послушника да ритне стар монах и го наблюдава с любопитство, със сигурност може да послужи като символ на това, което е заменило „умното делание“.
И снимката, която така развълнува социалните мрежи, със сигурност е в рамките на същата традиция.
По-лошото е, че манастирското оскъдняване е само малка част от духовната пустиня, в която се е превърнал руският свят. Всъщност, защо само руският? Къде е онази православна България, от която християнството е дошло при нас? Празни църкви, опустели манастири…
Християнството започва все повече да прилича на сградата на библиотеката в Ефес (тези, които са били там, ще разберат): красива фасада, умело стилизирана като антична, а вътре – празнота. Мястото на вътрешното християнско благочестие и вяра, въплъщаваща се в любов, е заменено от тяхната стилизация.
Впрочем за това говори и св. Игнатий: „Имаме добър външен вид: запазили сме всички обреди и символи на първоначалната Църква; но всичко това е мъртво тяло, в него има малко живот“.
Всички останали неща, на които сме свидетели, са само признаци на това разложение.
Източник: лична фейсбук-страница на автора
