В християнството (поне в руското православие) съществува необяснима склонност да се придържаме към „Стария Завет“.
Нямам предвид дори модната тенденция да се обявява всяка война за свещена, а понятието „нечистота“, което е достигнало до нас от „закона Моисеев“ и е намерило странно отражение в традициите на Църквата.
„Това, което Бог е очистил, ти не считай за нечисто“ (Деян. 11:9). Въпреки че тези думи са били изречени по отношение на езичниците, в тях е концентрирана същността на християнството като цяло и разликата му в сравнение не само с езическите култове, но и със старозаветния юдаизъм.
Противопоставянето между свещеното и профанното, между чистотата и нечистотата е в основата на всеки религиозен култ.
Известно е, че евреите са държали много на ритуалната чистота: докосването на труп, на болен от проказа и от някои други болести, на жена по време на менструално кървене и след раждане е можело да ги оскверни. Дори когато са се връщали от пазара, евреите е трябвало да извършват ритуално измиване.
В дълбочина понятието „нечистота“ било по същество част от един вид кастова йерархична религиозна система, в дъното на която стоели всички „неевреи“ (т. е. тези, които не са спазвали закона за чистотата), малко по-нагоре – болните и жените, а на самия връх – първосвещениците, които единствено са можели да влизат в Святая святых, т. е. да застават непосредствено пред Бога. Приближаването до Него е изисквало непрекъснато очистване. Дори и това обаче не е можело да промени радикално ситуацията: жена не е можела да влезе в Святая святых при никакви обстоятелства.
И ето, Христос идва в този строго структуриран религиозен свят. Символът на святост и чистота (защото кой би могъл да бъде по-свят и по-чист от Бога?) се ражда в „нечисто“ тяло. Болестите, физиологичните екскременти и др. под. стават част от Неговия земен живот.
Той „яде и пие с митари и грешници“, т. е. с очевидно „нечисти“ хора, влиза в домовете на езичници, докосва осакатени и болни. И до Него се докосва жена, страдаща от кръвотечение, а нозете Му са измити и избърсани от блудница.
И все пак не са необходими никакви очистителни ритуали, за да се приближиш до Него: никаква „нечистота“ не може да Го оскверни.
Напротив, всеки, който идва при Него или се докосва до Него с вяра, се очиства както вътрешно, така и външно.
Редом до Него няма чисти и нечисти, елин (езичник) и юдеин, мъже и жени, „но всичко и във всичко е Христос“. И „който иска да бъде пръв, нека бъде последен от всички и слуга на всички“ (Марк 9:35).
И ето, две хиляди години след Неговото идване какво виждаме в Христовата църква? Не е ли това същият старозаветен юдаизъм?
Отново приближаването до Бога е свързано с маса задължителни условия, които носят същия старозаветен смисъл: трябва да се очистиш, за да станеш достоен да се докоснеш до Него.
Отново има задължителни пости, завеса между Святая Святых и останалото пространство на храма, забрана за влизане в олтара на всички, освен на свещениците, забрана за „миряните“ да докосват престола и олтара, забрана за жените да влизат в църква и да получават причастие по време на кръвотечение, разделение на „чисти“ православни и „нечисти“ римокатолици и протестанти… – безкрайни огради, оградни колове и прегради.
Някога Дионисий Ареопагит, възмутен от християните, които са започнали да избягват причастието под предлог на собственото си недостойнство и нечистота, е казал, че не ние освещаваме Бог, а Той освещава нас. Той е дошъл, за да може нечистият да стане чист, а недостойният – достоен.
Вярата е единственото условие за нашето общение с Бога. Вяра не в Бога, а вяра на Бога, както точно е отбелязъл о. Пьотр Мешчеринов. Доверие. Готовност да се поставим в Неговите ръце. Увереност в Неговата любов и милост към нас.
И ето защо не може да има повече или по-малко чисти сред християните. Всички сме грешници и всички сме светци – чрез светостта на Този, Който ни освещава.
