Продължаваме да запознаваме нашите читатели с проповедите и позициите на руските свещеници и църковни активисти, които оправдават и благославят войната срещу Украйна въпреки десетки хилядите християни, които загинаха в нея само за половин година, и милионите разбити и разделени семейства. Гласовете на духовниците, които знаят, че християнството не е милитаризъм, не получават гласност, включително и защото са заплашени със съдебно преследване.
В същото време в църковните медии изобилстват изказвания като приведените по-долу. Смятаме за важно те да бъдат отразявани и у нас, не на последно място и заради онези, които искат да бъде давана гласност и на „другата гледна точка“.
Ние също сме съгласни с това, според казаното от Спасителя: „Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава“ (Иоан 9:41).
Прот. Андрей Ткачов в неговия „Телеграм-канал“: Вие мислите, че Него Го няма във войната, че Той е само в мира. Но има мир, който Му е ненавистен, и война, от която Той отвръща поглед.
Точно както нито един косъм, а още по-малко пък един „Калибър“ не би паднал без Неговата воля. Нито върху нас, нито върху вас.
А цялото ви толстоистко мислене с призиви за мир е обикновена ерес“.
Тези думи са отговорът на известния украински свещеник (който избяга в Русия и стана проповедник на омраза към своя народ) на следните думи на негови сънародници: „Нуждаем се от евангелските основи, от тези, за които говори Христос: „По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“, а не по изстрелването на ракети „Калибър“ по електроцентралите“.
* * *
За „метафизичното“ оправдание, което църквата трябва да даде на кръвопролитията, и за „най-отвратителното“ от всичко случило се досега:
„Руската държава сама не разбира за какво се бори. И срещу кого. Срещу антихриста и превръщането на Земята в последния концентрационен лагер, за дома на Богородица. Въстаналите срещу Русия също не разбират за кого се борят. За онзи, който с костите си проправя пътя за краткото им царуване преди Страшния съд. Църквата е тази, която трябва да изясни това и на едните, и на другите! Няма кой друг.
Но ето, че в Украйна църквата издаде срамен звук и седна в калта. И оттам започна да пее песни за нов жълто-син патриотизъм. Това е най-отвратителното във всичко случващо се“.
Свещ. Алвиан Тхелидзе, блогър, клирик на МП в Ставропол:
„Украинците се борят за правото да провеждат гей паради, да променят пола на децата си, за свастики, факелни шествия и тържество на Православната църква на Украйна (ПЦУ). Но ако Руската федерация победи, ние ще живеем като един народ, както през миналите векове. Както и преди ще строим заедно електроцентрали и самолети. Православната църква ще бъде подкрепяна от държавата“.
Православният философ Аркадий Малер, ръководител на клуба „Катехон“ (на Александър Дугин):
„Ако изключим възможността за предателство на върха, единственото нещо, за което си струва да се притесняваме, е неизбежното умножаване на жертвите, без което никоя война не би била възможна. Тази война има само два изхода: или руското знаме над Киев, или пълно морално поражение за Русия с още по-катастрофални последици от тези през 1991 г.“.
