Срамувам се от сънародниците си. Харков, Бородянка, Киев, Мелитопол, Херсон, Чернигов и други градове и села са заличени от лицето на земята.
Опустошеният Харков е рускоговорящ град, който винаги е гласувал за „руския свят“ на украинските избори. На двадесет и два километра от границата с Русия.
За какво? За сплашване? Или за да накара оцелелите да се влюбят в Русия? За да разберат най-после как съседната държава всъщност се отнася към тях, празнувайки Деня на победата над вероломния хитлеровски нацизъм?
Простете ни, ако можете.
Ние няма да си простим това.
Някои от нас не аплодираха.
Някои протестираха в социалните мрежи.
Някои излязоха с плакат „Не на войната“ – и бяха задържани, или извикани в полицията по местоживеене, или се запознаха с нея при нощно посещение.
Някои останаха без работа – медиите им бяха затворени за истината за тази „операция“ или самите те напуснаха, за да не участват в държавното „правене на добро“.
Мнозина се тревожат за роднини, приятели и роднини – и се опитват да им помогнат, въпреки забраната за парични преводи.
Мнозина са в шок – не вярват, че Путин е способен на това. По-удобно им е да мислят, че всичко това е фотошоп и пропаганда.
Не знам какво трябва да се случи, за да се вразумят руските власти.
Знам, че подобни действия са несъвместими с гражданското право и Евангелието. И че тези, които ги извършват, попадат под наказателния кодекс, а тези, които одобряват извънсъдебното убийство на невинни (или дори виновни) хора, не могат да се смятат за християни.
Защото Христос постави знак за равенство между тези, които убиват със собствените си ръце, и тези, които убиват в сърцата си – с гняв, презрение, подигравка, злорадство, отказ да видиш точно същите хора в жертвата и свеждането ѝ до нивото на подчовек.
Господи, не ни позволявай да лъжем себе си и да следваме примера на бащата на лъжата, т. е. дявола. Нека видим греховете си и да изливаме пороя на страхливостта и гнева си върху ближните си.
Нека се дистанцираме от пропагандата и да се научим да обичаме и съжаляваме всички, дори онези, които телевизионните водещи определят като врагове.
Твоята милост е безмерна – просвети тези, от които зависи да наредят прекратяване на огъня. Просвети ги. Съжали се над тях и нас и спри тази лудост.
Смекчи сърцата на тези, които страдат от тази безсмислена и безмилостна „специална операция“, за да не бъдат убити пленниците, а всички ранени да получат медицинска помощ.
Спаси децата и техните родители от снаряди и ракети, глад и студ, страх и отчаяние.
Спаси нашия свят от ядрена зима. Не позволявай на никого да взривява атомни електроцентрали и да използва ядрени оръжия. Дори мислите за това, Господи, нека се разпръснат.
И дай ни смелостта да бъдем верни на Теб хора и да обновяваме живота си в Тайнството на Новия Завет – в общение с Теб на Тайната вечеря на любовта.
Амин.
Йером. Дмитрий (Першин) е клирик на Крутицкото патриаршеско подворие в Москва, ръководи Мисионерската комисия към Епархийския съвет в Москва.
Източник: Личен профил на автора във фейсбук
