Реакции из руската блогосфера на руските действия в Африка
Вече повече от месец двама руски свещеници – Георги Максимов и Андрей Новиков, пътуват из различни африкански страни и убеждават местни клирици да напуснат Александрийската патриаршия и да се присъединят към „Руската екзархия в Африка“. Те са определяни в руските църковни медии като „руска мисионерска група“ в защита на каноничността. Според официалната версия, която цели да направи приемливи от църковна гледна точка тези действия, към Московска патриаршия се присъединяват африкански свещеници с будно канонично съзнание, които осъждали решенията на своето свещеноначалие да признае автокефалната църква в Украйна. На практика руските „мисионери“ предлагат на бедните клирици по-високи заплати и подаръци. За да заглушат негодуванието, че с бедността на хората се спекулира по най-груб начин, през последните седмици в официалните църковни медии се появи още един мотив: Руската църква, с подкрепата на спонсори, ще помогне на бедните африкански енории да живеят и служат в по-добри условия, което досега „гърците“ не са направили. Въпреки тъжното единомислие на най-популярните църковни медии в Русия да оправдаят тази очевидна неправда, в руската блогосфера преобладават негативните оценки на вярващите за църковната политика на Московска патриаршия. Тя е определяна като „срам“ и „тържество на пошлостта“. Предлагаме ви този различен поглед към трагичните за Православната църква събития, като е запазен разговорният стил на изказванията, някои от които са на популярни личности:
„Прочетох двата последни отчета за дейността на РПЦ в Африка. Новини от бойното поле.
В единия отчет о. Георги Максимов убедил десет клирици да преминат към РПЦ. В другия – о. Андрей Новиков убедил шестнадесет клирици да се отделят от Александрийския патриарх и да отидат към патр. Кирил.
И това са, знаете ли, два делови, приповдигнати репортажа, сякаш двама безкористни руски православни отци са отишли в дълбоката джунгла или в просторите на саваната и най-накрая са довели африканските диваци, потънали в езичество, към светлината на Христовата истина.
Е, кажете ни вече колко езичници покръстихте?
Или, например, има много африканци, които пребивават в римокатолическа или протестантска ерес. Може би доведохте поне един от тях до истините на православието?
Но не, не им е поставена такава задача.
Тогава какви са тези десет и шестнадесет клирици? Може би са такива, които ден и нощ са плакали за украинския разкол? Веднага щом узнали, че в Украйна има разделение, даже да се хранят престанали. Представете си за православните в Нигерия, Кения или Танзания каква истинска болка е това – как върви разколът там в Украйна. И какви са каноническите основания на техния патриарх да служи или да не служи с някого си в Украйна.
Не. Тези десет и шестнадесет клирици са просто няколко бедни енории, откъснати от Александрийска патриаршия. Откъснати заради пари, и то съвсем малко пари.
И за какво?!
Бандитите се държат така, както нашият патриарх. Уличните хулигани се държат така… (Телеграмм-канал Илья Забежински)
Тук няма любов, а само политика
Бедата даже не е в това, че един руски епископ с двама известни ортодоксални руски попове Георги Максимов и Андрей Новиков обикалят с кола из Африка и купуват благоволението на бедните африкански енории: на един ще оправят покрива, на друг ще купят подрасник… А в това защо го вършат. В това, че са го започнали не заради любов, а заради политика, за да се премерят с александрийците и да им покажат колко евтино са им отнели енориите. И на кого му е по-дълъг, на Александрийския патриарх или на нашия, Руския. Става дума за шлейфа на мантията, вие какво си помислихте?
И знаете ли защо тук няма любов?
Защото, ако имаше любов, такива Максимовци и Новиковци, заедно с африканските Леонидовци още дълго преди Африка трябваше да обикалят с коли из дълбоката руска провинция. Да не би у нас, в Русия, да няма храмове, където трябва да се оправи покривът, а пари няма? Или у нас в Русия няма батюшки, които имат само един протрит подрасник? Къде са тези помощници? Къде е техният списък с руските беди? Къде е реалната помощ от угоената ни руска патриаршия, която, видите ли, помага и на Африка, и на бедните руски енории… Всичко това е ужасно срамно, цялата тази африканска акция.
Това е ужасен позор.
Пълно отсъствие на какъвто и да е вкус, победила пошлост в управлението на днешния патриарх… (Илья Забежински)
За африканските и рязанските папуаси
Интересно, а не иска ли патриархът да отдели малко пари не за африканските папуаси, а, например, за рязанските? Те са не по-малко диви хора, и техният храм е кирпичен и покрит със слама, а дрехите им по износеност приличат на папуаските, дупка до дупка. И ходят по нужда също в храстите. И изобщо единствената разлика между рязанските папуаси и африканските е, че тези са по-светли и косите им не са така къдрави. Така че каква е причината на едните папуаси патриархът да праща подаръци, а от другите клирици да сваля кожата? Нима такава е волята Божия?
За подрасниците
Чета този потресаващ текст как африканските свещеници с едно расо внимателно следили за нарушенията на каноните в Украйна и не можели повече да търпят, и съм много огорчен от отдела на руската църковна пропаганда. Качеството на измисления разказ е много ниско, но пъргавината не остава ни най-малко съмнение, че адовата работа ще бъде свършена. И вече се върши.
За ново расо – в РПЦ! Новият мем в междуцърковните отношения. „Нищо, с Божията помощ ще решим и този въпрос“, великодушно обещава владика Леонид. Сега от Александрийска патриаршия ще останат само отломки. Защото след такова обещание всички африкански батюшки ще се затичат към РПЦ за безплатно расо.
За мисията
Моите африкански приятели споделят емоциите си. Казват, че преди в Африка обичали Руската църква, църква-сестра; сега настъпила силна поляризация. Да, отделни свещеници наистина преминават. Но сред мнозинството свещеници и хора такива недружелюбни действия към африканската църква предизвикват силно негативна емоционална реакция. За всеки православен африканец думата мисия е свята. И пише моят приятел: „А това, което те правят, наричайки го „мисия“, не е нищо друго освен богохулство. Мисията е когато Христос се проповядва на тези, които още не Го познават, които носят Благата вест на тези, които още не са я чули. А когато идват, за да разсипят това, което ние сме създавали десетки години с всекидневен труд и много жертви, това е всичко друго, но не и мисия“. (Телеграмм-канал Наталли Василевич)
На снимката: Запорожкият митрополит към УПЦ-МП Лука предава на своите новопридобити братя в Танзания, „ревнители за каноничната правда“, два куфара с 64 кг. утвар, дрехи и др.
