Пандемията, опустошаваща днес Православната църква, е не само COVID-19, но и фундаментализмът, който е своего рода популизъм за Църквата. Той е основан на методите на пост-истината и теориите на заговора. Макар да носи маската на благочестието, в действителност това явление е достатъчно секуларно и дори секуларизиращо. Към фундаментализма бих приложил израза, измислен някога от Дитрих Бонхьофер: „евтина благодат“. Фундаментализмът – това е евтина духовност и евтина църковност. Обстоятелствата около епидемията COVID-19 свидетелстват, че фундаментализмът не само развращава ума и замърсява вярата, но и убива тялото и трябва да го разглеждаме като вирус, който може да бъде по-опасен, отколкото SARS-CoV-2.
Фундаментализмът прилича на суха трева, чрез която коронавирусът се разпространява в Църквата като горски пожар. В резултат от това огнищата на фундаментализма се превърнаха в огнища на смъртна болест. Този феномен може да се наблюдава не само в Православната църква, но и в други религии и конфесии. В Православната църква обаче се наложиха някои специфични форми на корона-фундаментализма, които ще разгледам по-нататък.
Първият тревожен сигнал дойде, когато много или по-голямата част от монасите и монахините в консервативните манастирски общности на Украйна, Русия и Беларус дадоха положителен резултат от изследването за COVID-19. Много от тях бяха хоспитализирани, а някои починаха. Огнища на епидемията станаха такива манастири като Киевско-Печерската лавра и Йоанинския манастир в Киев, Троицко-Сергиевата лавра в Подмосковието, Дивеевският манастир под Нижни Новгород, Свето-Елисаветинския манастир в Беларус и др. В някои случаи, като например в Почаевската лавра на запад в Украйна, трябваше да се изолират цели градове, тъй като поклонниците, посещаващи манастира, разпространяваха вируса все повече и повече.
Избухването на болестта в манастирите не означава, че монасите и монахините там са фундаменталисти. Много от тях са добри християни, които се грижат за другите и тяхната духовност никак не може да се нарече „евтина“. Въпреки това те се заразяват от своите по-малко мъдри братя и сестри. За съжаление немалко семинаристи бяха принудени да останат в тези манастири, за да помагат в пеенето и воденето на службата, но сега и те са болни и станаха жертва на нездравите фундаменталистки идеи и небрежността на ръководството на семинариите.
Не е тайна, че фундаментализмът, който е доста малочислено движение в световното Православие, в последните години постепенно набира сила в повечето поместни църкви. Неговото присъствие, например, стана причина или оправдание за някои църкви да не се появят на Всеправославния събор на о-в Крит през 2016 г. Някои от църквите като Вселенската патриаршия се опитаха да се противопоставят, други постепенно отстъпиха, а такива като Руската православна църква поеха риск, опитвайки се да го използват за свои цели.
Църковното ръководство в Москва трудно може да се нарече фундаменталистки настроено. Много рано обаче то осъзна многообещаващия потенциал от използването на фундаментализма за мобилизация както на отделни лица, така и на народните маси. Например, след смъртта на Киевския митрополит Владимир новият митрополит Онуфрий нагледно демонстрира всички признаци на класически фундаментализъм. Москва използва неговите искрени фундаменталистки симпатии, за да привлече близо до себе си УПЦ-МП, като го превърна в своеобразна полицейска палка за изясняване на отношенията с другите църкви – преди всичко с Константинопол. Така той стана един от йерарсите, който най-яростно говореше против Всеправославния събор.
Ръководството на Московска патриаршия, в сътрудничество с Кремъл, използва фундаментализма за мобилизация на масовата поддръжка на руските военни кампании против Украйна. Някои идеолози на руската агресия и много руски бойци в Украйна са типични религиозни фундаменталисти.
След като Вселенската патриаршия предостави автокефалия на Православната църква в Украйна, фундаментализмът стана последно средство за съпротива срещу тази автокефалия. Когато другите аргументи против нея – както богословските, така и каноническите, – не сработиха, само изкуствено култивираният фундаментализъм можеше да попречи на хората да преминат от Московската патриаршия в независимата украинска юрисдикция. Фундаментализмът беше своеобразен вирус, който Москва пазеше в епруветка и пускаше, когато трябваше да атакува другите или да защитава себе си.
С пандемията COVID-19 този вирус избяга от епруветката и удари по тези, които го отглеждаха. Днес православните фундаменталисти в Русия обвиняват патриарха и тези епископи, които правят разумни предупреждения, че са близо до предателство на своята вяра. Много фундаменталисти вярват в теорията на заговора. Отначало те говореха, че правителството на САЩ или предполагаемото „световно правителство“ (или и едното, и другото), са в сътрудничество с Вселенската патриаршия; атакуваха руската православна цивилизация и насърчаваха украинската автокефалия, за да подкопаят тази цивилизация, а днес усилено преувеличават, че същите играчи започнали вирусна атака против Русия, за да затворят църквите. Надсмиваха се над Вселенската патриаршия за нейните ранни мерки в защита на вярващите от коронавируса, който току-що започваше да се разпространява. Четях във фейсбук как един епископ на УПЦ-МП издевателстваше над Константинопол именно по тази причина. Скоро той самият беше хоспитализиран с диагноза COVID-19.
Сигурен съм, че подобна ситуация има в много други поместни църкви, които сега са принудени да заплатят за своето минало заиграване с фундаментализма. Дойде време да се прекрати този флирт. Ние всички видяхме, че фундаментализмът убива – в буквалния смисъл на тази дума. Дойде време да обединим усилията си, за да спрем не само коронавируса, но и вируса на фундаментализма.
Превод Ренета Трифонова
* Източник: Блог на Ренета Трифонова
