Мобилно меню

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (95 Votes)

580265 900 1Публикуваме коментара във фейсбук на руския богослов и публицист Сергей Чапнин, относно конфликта в Екатеринбург заради строителството на църква в историческия център на града. След протести на жители от града и намеса на руския президент Владимир Путин строителството беше спряно, но въпросите, повдигнати от този случай, остават. Основателни ли са определенията „храмоборци“, отправяни към противниците на строежа, и защо това е поредната „битка“ на Руската православна църква със секуларното общество, в което тя се оказва губеща.

Ситуацията, в която се поставиха и обществото, и църквата, може да се нарече „жажда за историческа реконструкция“. Хайде всички заедно да си спомним как беше преди 50 или 100 или 200 години, и да го направим същото. С възстановяването на храмовете най-често се получава много лошо (механичното копиране като цяло е безнадеждна работа): мястото вече е заето от нещо друго, архитектите дори по чертежи не могат нищо да възстановят (в храма на Христос Спасителя най-удачната част на проекта е подземието с гаражите и автомивката). Строителите вече не могат да строят така красиво... На всички им е неудобно. Всичко е скъпо. Патосно обаче – въпреки всичко куполите блестят.

Но проблемът, от една страна, е в това, че няма желание за движение напред. Няма никаква визия за бъдещето. Има истински страх от него и съответно – бягство в миналото.

От друга страна, няма никакъв творчески порив. Няма свобода. И обществото, и църквата са зациклили в миналото и това ги прави комплексирани и безпомощни.

Обществото в Екатеринбург обаче показва по-висока динамика и се опитва да се освободи от оградата на реконструкторството и псевдореконструкторството (каква стойност имат думите за възстановяване на храма, като и мястото е друго, и проектът е съвсем нов). Накрая се получава нещо тромаво, грубо, нескопосано, но тук е важно да се види какво е намерението. А намерението на гражданите не е нито антихристиянско, нито даже храмоборческо.

Ще бъде непростима грешка протестиращите с лекота да бъдат обявени за врагове на Църквата. Да, да се намери враг е удобен ход. Но някак си незабелязано църквата престава да бъде Църква ако постъпва така.

Какво защитават гражданите? Имат ли положителна програма или това е гол протест? На мен ми се струва, че има положителна задача – те защитават своето градско пространство. Това означава, че от тяхна гледна точка храмът в това пространство има по-малко значение отколкото градинката. За православните, разбира се, всичко е на обратно.

Православните изхождат от това, че сякаш за всички е очевидно: градинката (някакви си дървета и алеи) има по-малка „духовна стойност“, от храма (там има молитва, икони, литургия, молебени – с една дума, сакрално пространство). Обаче обратно на тази логика по една проста и разбираема причина: градинката е за всички, а храмът само за малцинството – за православните.

И ето го главния извод: православните все по-често започват да се възприемат като богатото малцинство с изисквания, на което трябва да се противопоставят. Много лоша ситуация.

Събитията в Екатеринбург показват, че възниква нова линия на напрежение между секуларното общество, което се стреми към развитие, и църковната общност, за която най-важно се оказва опазването. В това противопоставяне православните ще загубят, независимо от възможните тактически успехи.

Да си припомним историята: християнството е победило именно защото е предложило радикално нова, невероятно ярка визия за бъдещето. Съвременното православие ще загуби по всички фронтове, защото се отказва от бъдещето и апелира за миналото. Някой прави това искрено, друг – доста лицемерно. Но това вече няма значение.

Въпросът е в това къде и кога ще се появят наченки на растеж? Мисля, че ще е свързано с идването в Църквата на днешните 20-годишни. Те имат различно усещане за свобода в сравнение с предишното поколение. Но това е оптимистичният сценарий. Възможен е и песимистичен. Младежите няма да дойдат в Църквата, тъй като църковната система на образование и възпитание произвежда не пастири, не богослови, не мисионери, а обикновени конформисти. Още сега те са преобладаващо мнозинство. Ако ситуацията не се промени, за църквата ще настъпи много тежък период.

Кой ще поддържа огромните храмове, които построиха историческите реконструктори, като си представим какви заплати имат енориашите? Или се предполага, че тези храмове ще минат на издръжка на градския бюджет?

Само радикалната промяна на парадигмата ще върне православните в реалния свят, в който има не само минало, но и бъдеще и, което е най-страшно, има настояще.

И тогава ще се появи шанс обществото и църквата отново да започнат да се разбират помежду си.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4khd 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.