В поредица текстове Двери ще представи интересни мнения на руски богослови и публицисти за промените, настъпили в Руската православна църква през десетте години, когато нейното управление пое Московският патр. Кирил. Този текст е кратък коментар на Сергей Чапнин, публикуван в личната фейсбук страница на автора в навечерието на честванията. С. Чапнин беше допреди няколко години главен редактор на „Журнал Московской патриархии“, като беше свален от този пост заради придобилия си голяма популярност критичен доклад: „Православието в публичното пространство: война и насилие, герои и светци“.
Седмица остава до поредната годишнина от интронизацията на патриарх Кирил. И пред него стои сложна задача: книжката за живия патриарх от серията „Животът на забележителните хора“ (с автор митр. Иларион (Алфеев), бел. ред.) явно е недостатъчна, нужно е да се формулират основните изводи от изминалото десетилетие.
На пресконференция в петък Владимир Легойда (председател на синодния отдел за взаимоотношенията на Църквата с обществото и медиите, бел. ред.) вече обозначи избрания ракурс за честванията: „От периферията на обществения живот Руската православна църква се премести в неговия център; ... много неща силно се промениха“. И това не е просто едно разумно послание, а единствено възможното. Огромния брой постижения на патриарх Кирил много трудно могат да бъдат съотнесени към чисто църковните задачи. Кирил се оказа не пастир, а енергичен, неуморим политик. Той игра не само на полето във вътрешността на страната, но и влия на външната политика. Той обиколи най-екзотичните краища на Руската федерация, пътешества чак до Антарктида, видя пингвините...
Списъкът със задачи, които решаваше патриарх Кирил, безусловно е огромен. За това е интересно да се говори. Но кои задачи са решени, а кои останаха нерешени? Кои задачи са изпълнени добре, а кои лошо?
Не, разбира се – сериозен разговор по тези проблеми е невъзможен.
И не бива да очакваме трезв анализ. Не мисля, че ще има и византийско витиеватство (всичко византийско сега не е на мода). Значи, остава един единствен формат – на партийното събрание от съветската епоха. Да, това е надежден формат, много хора са свикнали с него.
И той ще бъде в тренда на завърналата се съветска мода.
А най-големият подарък на патриарха ще направи... президентът на Турция Ердоган, ако в тези дни обяви, че на Московска патриаршия в Турция се предават два-три участъка за строителството на нови храмове. Това ще бъде не само нова задгранична собственост, но и шамар по патриарх Вартоломей. Защото решението за строителството на нови храмове явно няма да бъде съгласувано с него.
Източник: Фейсбук страница на автора
