Би ми се искало следната ми дописка да започне така:
„В петък 14 август, в храма „Успение Богородично” в град Несебър ще се състои поклонение на частица от мощите на св. Димитрий Басарбовски/св. Филотея Търновска/св. Петка Епиватска, донесени специално от Румъния. Ще бъде отслужено Всенощно бдение, след което ще има и Лития по улиците на старинния град в чест на празника Успение Богородично. Приканват се всички боголюбиви християни да вземат участие в божествените служби и да се поклонят на светите мощи на св. Димитрий Басарбовски/св. Филотея Търновска/св. Петка Епиватска. Начало на службата - 18 часа.”Уви! Поради желание за строго-секретност – гриф, който обикновено стои върху архивите и разработките на ДАНС, не мога да ви съобщя тази новина по този начин. Затова тя звучи така:
„В петък в храма „Успение Богородично” в град Несебър ще се състои поклонение на частица от мощите на ???, донесени специално от Румъния. Ще бъде отслужено Всенощно бдение, след което ще има и Лития по улиците на старинния град в чест на празника Успение Богородично. Приканват се всички боголюбиви християни да вземат участие в божествените служби и да се поклонят на ??? Начало на службата - 18 часа. На място ще разберете чии са мощите”.
Така. Всичко това, за да бъде ефектът пълен и шоуто - гарантирано, е гарнирано и с факта, че са взети „Извънредни мерки” за сигурност. Каквото и да значи това! Явно и Полицията е принудена да участва като статист-каскадьор в тази постановка. Иначе няма да е истинско Студио Х.
Ако все още не сте разбрали за какво става дума ще поясня за последно:
В петък при огромни мерки за сигурност пристигат от Румъния мощи на неизвестен светец (тоест те са известни, но само на местния свещеник). Всеки, който желае да им се поклони, дори да трябва да пропътува 300 км, ще разбере чии са мощите едва в петък вечерта и то - само ако дойде на службата.
Ние се опитахме да разберем чии са мощите, за да съобщим на уважаемите читатели тази новина, както си му е редът, но за жалост настоятелят на храма о. Петър ни съобщи, че това било тайна. Пак настояхме, казвайки, че хората ще пътуват чак от Бургас и от други селища примерно и е добре да знаят при кого отиват на поклонение. Но отново любезно ни беше отговорено, че тази информация е строго секретна. Свързахме се с другия свещеник от Несебър – отец Димитър, но и той шепнешком обяви, че това е велика тайна. Пак настояхме и тогава той ни посъветва да се обърнем към отец Петър.
Разбира се, всички ние от всичко можем да направим тайна, само като произнесем мантрата: „Шт, това е тайна!” Но точно в този случай това едва ли е нужно, след като у нас няма да идва известен артист или високопоставен политик, който трябва да бъде охраняван от полицейски кордон поради страх от терористи. Нито пък копие на Мона Лиза или дори самата Мона Лиза. У нас ще дойдат свети мощи на православен светец. Който светец, за да има свети мощи, значи е достатъчно прославен от Бога заради своите заслуги към вяра и Църква. Или както е казал Спасителят, като се запали светило, не го турят под крина, а на светилник, и свети на всички в къщи (Мат. 5:15). Както е било например с тържественото пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. Събитие, на което има посветена цяла служба! И всички участници са знаели чии са мощите, които придружават и на които се покланят, а не са го научавали в последния момент като Breaking news.
Ето защо бихме искали най-приятелски да напомним на уважавания от нас отец Петър, че подобен цирк в Православната църква е, меко казано, неуместен! Той може и да има своето място в театъра, телевизията и в риалити-шоута, но няма място в Христовия дом. В Църквата има едно-единствено тайнство, в отличие от останалите шест, което се случва на тайно. Става дума за тайнството на светата Евхаристия, което се извършва в олтара от свещениците със съдействието на Светия Дух и при затворени царски двери, макар и завесата да е дръпната. Нищо друго не е скрито-покрито, нито се обвива нарочно в мистичен облак, за да се търси евтин ефект. Онова, което наистина е скрито от нас, си остава и непостижимо за повечето от нас. Например нетварната светлина. Но мощите на светиите, иконите, кръстното знамение и всички останали светини на Православната църква се изнасят на видно място, за да бъдат достояние на всички и за да може всеки да се приобщи към благодатта. Впрочем те и затова са дадени на човеците. Защото Бог иска всички ние да се приобщаваме към благодатта.
Когато човек тръгне на път, той обикновено знае, къде отива. Дори по пътя или на мястото на крайната му цел да го чакат приятни изненади, той знае накъде е тръгнал и горе-долу какво да очаква. Още повече пък, когато се пренасят свети мощи от точка А до точка Б. Това е редно да става тържествено и при всенародно поклонение, а не държано в тайна от двама свещеника (не ми се иска да допусна, че в конспирацията има замесени и по-високопоставени лица...).
Затова нека оставим ефектните криминални загадки за автори от типа на Джеймс Хадли Чейс или Робърт Лъдлъм. На тях това им отива. Но да се простим с подобни подходи в Православната църква. Защото, колкото и да ни се иска да се занимаваме с режисура на грандиозни църковни спектакли, трябва да знаем, че това винаги и при всички обстоятелства ще изглежда не като нещо друго, а като грандиозен... кич! Защото храмът Божи не е сцена и ние всички не сме актьори!
