Винаги съм смятал, че всички, ама абсолютно всички хора сме равни пред Господа. Равни и като душа, и като физика, все още – докато не са създадени първите модифицирани клонинги, ако изобщо се стигне дотам. И английската кралица, и баба Пенка на село, и Бербатов имат едни и същи биологични потребности от храна и вода, една и съща функционалност на организма (тази функционалност, разбира се, варира – една е при сомалийските бегачи на дълги разстояния, малко по-друга при българските наднормени бизнесмени). Та започвам толкова отдалече само за да поясня, че всички теории за извънземния произход на популярните личности, богаташите и аристократите, дето ги наричат рептилии, тоест произлезли от извънземни влечуги, са достойни единствено за психиатрията. Няма толкова луди измислици!
Съвсем по човешки обаче, подтиквани от съвсем земни (не от други планети) демонични страсти, хората си създават идоли и после си съчиняват измислици за тях. А в някои случаи дори ги разкъсват. Това вече прехвърля границите на човешкото, тоест, разширява адски тези граници и е обида за всичко животинско. Защото нито едно животно не би постъпило така с Майкъл Джексън, както постъпиха неговите близки и по-далечни човешки същества. Някога М. Дж. е бил едно талантливо дете. Почнали са да го водят по големи концерти, обикалял света и добил някаква детска представа за този свят. Още от най-крехката му възраст, дето се вика, той бил лъган, че е необикновен, че е специален. Нямало кой да му каже, че необикновени и специални хора няма. Че всички са равни като стойност на душата им. Че има хора талантливи, но талантът е преди всичко бреме и ако станем негова жертва, ще изгубим човешкия си облик.
Както и да е, това си е неговият тъжен живот. Поне до края на смъртта си остана талант, въпреки слабостите си. Интересни са ми останалите. Всички онези, без видим талант, всички онези, които го разкъсаха. Започнаха да го разкъсват още докато беше жив. Един дръпне милион доларчета след обвинения в педофилия, друг дръпне два милиона след неуспешна пластична операция. И той, това странно и объркано човешко същество, родено от майка на все същата тази планета, по която вървим и ние с вас, взе да се разпада още приживе. Първо се е разпаднала душата му. После започна да се разпада тялото. В стъклените му очи не се четеше нищо. Най-голямата загадка е: как е изглеждала една мисъл на Джако? Хората около него го оставиха без мисли, без чувства, без тяло. Убеден съм в заговора. Направили са го нарочно и от алчност. За тях, американските му приближени, той не беше човешко същество. А материал за продан. Нещо съвсем нормално за ненаситната Америка.
Последната вест, че лекарите върнали на роднините му неговия мозък, ме накара да се замисля за всички тези неща. Най-обикновен мозък. Като на Ленин. Най-обикновени хора. Като Бойко Борисов, който също е на това мнение – “аз съм обикновен човек”, каза премиерът. Време е всички да го разберат. Не могат без идоли тълпите; и Мойсей го е разбрал. Но идолите са само тяхна низка потребност, нищо съществено, бостанско плашило, пълно със слама, едно голямо нищо. Идолите са си техните бесове. А извън принудителната му роля на идол М. Дж. беше човек. Демоните и бесовете го погълнаха. Без остатък. Отделиха душата му, мозъка му, разпарчетосаха го и се радват и празнуват. Отмъщението им срещу човеците продължава със страшна сила. Пламен Сивов го беше написал доста по-философски в статията си за пластинацията. Нищо човешко не бива да му остава на човека. И колкото повече го режем на парчета, колкото повече го изследваме с микроскопи и колкото повече научнопопулярни филми правим, толкова повече човекът се превръща в предмет. И ставаме все по-самоуверени.
Искам да ги видя всички тези самонадеяни пресметливци, нарязали приживе и след смъртта му Майкъл Джексън – да ги видя в часа на смъртта им. Може би ще са жалка гледка. А може просто да си платят някой да ги приспи и да отидат в нищото, на което толкова усърдно са служели. Нечовешкостта придоби такива измерения, че не можем да й се противопоставим. И както ми каза един приятел неотдавна – не се бори с някого, ако не си силен колкото него. Каквото и да означава думата сила. Светът на убийците, пластинаторите, личните лекари на звездите си е по-силен от света, в който се опитвам да живея по подразбиране; и така си е писано.
Искам да ги видя всички тези самонадеяни пресметливци, нарязали приживе и след смъртта му Майкъл Джексън – да ги видя в часа на смъртта им. Може би ще са жалка гледка. А може просто да си платят някой да ги приспи и да отидат в нищото, на което толкова усърдно са служели. Нечовешкостта придоби такива измерения, че не можем да й се противопоставим. И както ми каза един приятел неотдавна – не се бори с някого, ако не си силен колкото него. Каквото и да означава думата сила. Светът на убийците, пластинаторите, личните лекари на звездите си е по-силен от света, в който се опитвам да живея по подразбиране; и така си е писано.
