Мобилно меню

4.52 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (25 Votes)

1_3.jpg

В нашата страна (благодарение на волните пожертвувания най-вече на бедните вярващи и на други дарители) много храмове бяха възстановени, а доста и построени. Но има и твърде много пустеещи обители и храмове. Тъжна картина. Още по-тъжна е тя, когато православен храм е затворен и заключен посред курортно градче на морето, какъвто е случаят с храма „Св. Възнесение Господне” в град Китен. Храмът, по всичко личи, е построен скоро. Убедена съм, той е дело на хора, които са усетили глада и жаждата по Христос и желаят да бъдат участници в Църквата като Божие Царство.

Според Св. Писание Царството Божие е очаквано в края на дните и е обещано за тези, които са с Бога (Дан. 2:44; Мат. 7:21). Царството Божие е и раят, Небесното царство, където – в неизказано и блажено общение с Бога – праведниците, носейки в себе си Бога и Неговата нетварна светлина, сияят като слънца. Но Царството Божие е и вътре в сърцата на вярващите, както казва Спасителят: „Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21). Това царство в сърцата на вярващите е живо и постоянно общение, безстрастно и благодатно единение със Светата Троица още в този временен живот. Това царство донякъде се вкусва от всеки човек, понеже Бог иска всички да се спасят и да достигнат до познание на истината (срв. Тит 1:1). А Светият Дух – Този, Който изпълва сърцата на вярващите и им дава още в този живот да вкусят от Божието Царство, което ги очаква и след телесната им смърт, Той вее, където Си иска (Иоан 3:8). За да стане всеки човек причастник на Божието Царство още в този свят, което е залог и свидетелство за неговото участие в несекващия Христов духовен пир в Неговото вечно Царство, Христос е дарил на вярващите в Него да станат Негово Тяло чрез причастяването си с Него в Евхаристията (Еф. 3:6, 4:16) и по този начин, бидейки много членове, да са едно.

Христовата Църква, т. е. вярващите в Христос, свидетелства за Господ много пъти и по много начини (срв. Евр. 1:1) и проповядва „евангелието на Неговото царство” (срв. Мат. 9:35) на всяка твар до края на света. С участието си в Евхаристията човек, причастявайки се с Христос, бива дарен от Него да стане жив камък, който да се съгради в Църквата (1 Петр. 2:5). Но само и единствено в Църквата се свидетелства за Христос и за истинността на Неговото Евангелие. В пълнота само в нея се преподава Христос – преподават се Неговите тяло и кръв.

Пълнотата на Христовата истина и благовестие е Православната църква, събранието на верните в Христос, събранието в Евхаристийната жертва. Това събрание на верните се извършва най-вече в храма, който метонимно се нарича църква. Той всъщност представлява двери към Христовото Царство във всякакъв смисъл на думата. В храма чрез тайнствата на Кръщението и Миропомазването новокръстеният (неофитът) влиза в преддверието на Божието Царство, което той вкусва в Евхаристията. Ако вярващият пребъде в Христос докрай, той ще стане причастник на Христос още сега и Бог ще направи Свое жилище в сърцето му, като по този начин Божието Царство ще стане реално вътре в него (Йoaн 14:23) и бидейки причастен на Светия Бог, ще стане свят и прославен. Който е разпнал с Христос страстите и похотите си (Гал. 5:24) и се е съ-разпнал с Него за света (Гал. 6:14), такъв човек, по обещанието на Господ и Неговата милост, ще продължи да пребъдва в Христос в пълнота в Неговото вечно Царство.

В нашата страна (благодарение на волните пожертвувания най-вече на бедните вярващи и на други дарители) много храмове бяха възстановени, а доста и построени. Но има и твърде много пустеещи обители и храмове. Тъжна картина. Още по-тъжна е тя, когато православен храм е затворен и заключен посред курортно градче на морето, какъвто е случаят с храма „Св. Възнесение Господне” в град Китен. Храмът, по всичко личи, е построен скоро. Убедена съм, той е дело на хора, които са усетили глада и жаждата по Христос и желаят да бъдат участници в Църквата като Божие Царство. Храмът в Китен е малък, но се намира в хубава градина, непосредствено до Южния плаж, където в летните месеци се стичат много туристи. До миналата година храмът работеше от ранна утрин почти до 21 часа, понеже усърдната „леля” Виолета постоянно беше там. В събота често пъти се служеше и св. Литургия. Но сега храмът е заключен. Дори портата на ниската ограда пред него също е затворена с тежък катинар. Въпреки многократните ми посещения на храма, с надеждата да го видя отворен, аз така си и останах – пред заключения храм, пред залостените негови порти. Няма дори бележка дали и кога храмът ще бъде отново отворен...

Точно отсреща срещу православния храм се намира малка и много китна къща, която служи за събрание на протестанти. На няколко пъти, минавайки оттам, видях в двора жени, а на видно място стоят часовете на събранията... По всяка вероятност тези протестанти са от по-традиционно течение, но това не бива да успокоява. Утре в китното градче Китен може да се поселят и сектанти. Доста трудно някой ще ги разпознае като опасност и ще ги спре, защото православният храм е затворен. А вярващите в Китен, убедена съм, изпитват същия духовен глад, глад по Христос и Евхаристията, какъвто изпитваме и ние, които живеем в големите градове на България, където дори и някой храм да не е отворил дверите си, има и други. Но в Китен няма алтернатива. Всъщност си мисля, че някои хора, които не са запознати с православната вяра, летувайки в гр. Китен и виждайки затворени дверите на православния храм, биха пресекли улицата и биха отишли при протестантите, защото когато няма жива, изворна вода и тази, която е налична, утолява жаждата... Но аз, а вярвам и вие, няма да пием от друг извор и ще останем в Православната Църква въпреки всичко и най-вече, защото Църквата е Божие Царство, а по обещанието на Христос насилниците грабят Божието Царство (Мат. 11:12). Въпреки затворените двери на храмове като този в гр. Китен, ако се опитаме да оделотворим с Божия помощ нашата вяра в Христос, то тогава в нашите сърца ще е Бог и те ще са Неговото Царство. Когато на нашите сърца няма двери, които да спират Христос да влезе в тях, то тогава заключените двери на някой православен храм няма да препятстват ние самите да станем храм Божий и така да пребъдем в Него и във вечността.

Но все пак, за жителите на морския ни град Китен единствените двери, които въвеждат в Божието Царство, остават затворени и заключени.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kquqh 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб