Тези дни малко неочаквано, в средата на любимата дълга и топла ваканция, дворът на Софийската духовна семинария внезапно оживя. Причината за това не беше допълнителен прием на бъдещи църковни кадри (втора и трета класация, налагащи се от големия интерес към това учебно заведение), нито някаква класическа семинарска интрижка, а затрогваща юбилейна среща.
Преди 50 години (1959) от тогавашната Софийска духовна семинария на гара Черпиш си тръгва поредният випуск. Младежите, завършващи тук, са като всички останали, но понеже са избрали да познаят пътя към Бога и да Му служат в Неговата света Църква, са възприети от другите като по-различни. Тяхното образование не е признато от държавата, те не са членове на ДСНМ (после ДКМС), не са и не могат да бъдат част от елита на "развиващото се социалистическо" общество. Те са възприемани като различни и ако това днес е нещо добро, защитено дори от законодателството, то тогава си е било направо проблем.
А като ги
гледам в албума на випуска, тези младежи са симпатични, усмихнати и
единственото, с което са по-различни от другите, е, че са прекарали пет
години на място, където единственото разнообразие е минаващият през деня влак
или сезонната смяна на разписанието му. Нелекият живот в Черпиш, изпълнен с
много лишения, трудности, несигурност и изолация е подействал доста благотворно
на младежите, провокирал е множество способности и умения в тях, събудил е
тяхната креативност, изявена и в поставянето на подходящи и неповторими прякори –
Кандо, Тифуса, Фазана, Фарисея, Тангото, Пантата… Великолепният учителски
колектив, любимият ректор епископ Тихон, класният ръководител о. протодякон Георги
Ибришимов извеждат един успешен випуск, от който се реализират достойни
служители на родната ни Църква и общество.
И ето, че 50 години по-късно „младежите” от випуск 1959 г. се
събраха отново в своето училище, макар и на друго място. Всичко е малко по-различно.
И ето, че 50 години по-късно „младежите” от випуск 1959 г. се
събраха отново в своето училище, макар и на друго място. Всичко е малко по-различно.Това не са техните стаи, не е
техният двор, не е тяхното игрище. Тук не са всички. Срещи като тази започват
обикновено с панихида за починалите учители и съученици, нещо много мило и
трогателно. И много, много тъжно, още повече, когато 13 от тях вече ги няма.
Със сълзи в очите беше изпята „Вечная памят” и молитвено бяха поканени
отминалите от този свят съученици да присъстват на юбилейното тържество. A то
продължава следващите два дни и завършва в неделя със св. Литургия и тържествен
обяд под умелата организация на съученика Никола Хаджиев и с любезната покана
на ръководството на СДС.
Да им пожелаем приятно завръщане под покрива на любимото училище, много усмивки и приятни спомени, и „На многая и благая лета”.
Когато пишех този материал, молитвено си спомних за дядо ми, иконом Георги Найденов – учител в СДС (+2003 г.), за баща ми иконом Иван Г. Найденов от випуск 1959/1960 (+2005 г.) и за всички други възпитаници на тази духовна школа, отминали от този свят. Светла и блажена да бъде паметта им!
А на онези, които са имали смелостта и силата да завършат това емблематично за нашия църковен живот училище и се гордеят с това, да благодарим!
Да им пожелаем приятно завръщане под покрива на любимото училище, много усмивки и приятни спомени, и „На многая и благая лета”.
Когато пишех този материал, молитвено си спомних за дядо ми, иконом Георги Найденов – учител в СДС (+2003 г.), за баща ми иконом Иван Г. Найденов от випуск 1959/1960 (+2005 г.) и за всички други възпитаници на тази духовна школа, отминали от този свят. Светла и блажена да бъде паметта им!
А на онези, които са имали смелостта и силата да завършат това емблематично за нашия църковен живот училище и се гордеят с това, да благодарим!
