Е, тази приказка няма да започне с "имало едно време", защото това, което се разказва в нея, се случва сега.
„Църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Всеки съзнателен и предан християнин да пали с искрена молитва при всяка богослужба в храма, дома и другаде само църковна свещ”.
Този цитат е от Православния календар на Българската Патриаршия и е изяснение на значението на свещта, респ. на жертвата за християните и богослужението, и по-конкретно дава напътствия за правилния и точен избор на подходящата свещ - „само църковна свещ…” Указанието продължава: „Свещта, купена не от Божия храм, не е църковна, не е жертва пред Бога и не носи никаква полза на приносителя й”.Непредубеденият християнин би останал с впечатлението, че свещта е единствената възможна жертва, защото за друга и не пише.
Не! Свещта не е единствената чиста и свята жертва пред Божия олтар. Тя е може би най-лесно достъпната, най-възможната, най-употребяваната, най-разбираемата, най-доходоносната (ето откъде е този интерес към свещоливниците!), ценово най-категоризираната. Не напразно в ежедневието ни съществува формулата, панацея за всеки и всичко: "Минах през храма и запалих една свещичка…" Естествено, колкото е по-голяма свещта, толкова е по-гарантиран и успехът! Това никъде не го пише, но е някак логично.
Напоследък интересът към дебелите и големи свещи нарасна. Особено след като бъдещият министър-председател на Р. България сподели в едно интервю, че, когато има проблем, влиза в църква и пали три от най-големите свещи за успех. Като се има предвид в какво състояние поема държавата, доста свещи ще се продадат през следващите четири години, и то все от големите.
Но не за тази свещ разказва тази приказка и не за тези големи християни, а за онези, които вероятно не са научили наизуст синодалното определение за богоугодна свещ и се стремят с „малките” си възможности да принасят „малките” си жертви.
На 19 юли 2009 г., Шеста неделя след Петдесетница – на св. отци от Шесте вселенски събора, в едно далечно селце – там, където свършва България, но още не е започнала Румъния, там, където слънчогледите са по-големи и по-усмихнати от слънцето, там където вятърът е приятел на човека и е впрегнат в производство на електрическа енергия, едни „малки” и обикновени хора се канеха да запалят може би най-голямата свещ в живота си и то не за да решават неразрешим проблем, а за да изразят благодарността си към Бога и радостта от стореното.
В далечната 1874 г. жителите на село Горичане, тогава Юч Орман, Шабленско, получават разрешение да си построят църква. Година по-късно е построена каменната гордост на селото – храм „Св. Димитър”, но за съжаление, много скоро, още по време на Руско-турската война църквата е разрушена. По-късно отново е възстановена и дълго време обслужва едно от най-големите села на Шабленско, тогава наброяващо около 1200 жители. През комунизма управниците искат да я превърнат в склад, но местните хора не позволяват това да се случи. Църквата не става склад, но и не остава храм, а една от многото развалини на селото.
Днес в Горичане живеят стотина човека, като едва в няколко семейства живеят хора в трудоспособна възраст. Въпреки че повечето жители на Горичане са пенсионери, преди 6 години те с ентусиазъм се захващат с възстановяването на църквата. През 2003 г. е сформирано църковно настоятелство и със средствата от рентите на църковните земи са започнати първите възстановителни дейности. С дарения помагат не само местни, но и други щедри християни, впечатлени от случващото се. След завършване на реконструкцията църковното настоятелство с председател свещ. Павел Максимов от Шабла и членове: Мария Димитрова, кметски наместник на с. Горичане, Никола Ангелов, Димитър Панчев и Антон Чернев канят Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил да освети храма. Митрополитът определя датата 19 юли, която завинаги ще остане в новата история на село Горичане и в личните календари и спомени на всички участници в тържественото богослужение.
Подготовката беше достойна. В селото пристигнаха автобуси, довели изселилите се в Каварна и Шабла жители на Горичане. Храмът беше препълнен. Богомолците молитвено съпреживяха богослужението, отслужено от Варненския митрополит, архиерейския наместник на Добрич ик. Стоян Стоянов и свещенството от духовната околия, и се насладиха на ангелогласното пеене на църковния хор от град Шабла. След богослужението имаше и поздравления от гостите на празника, певците Любка Рондова и Илия Луков. На празник като на празник…
В този ден „малките” хора в село Горичане запалиха една голяма свещ, която не се топи, не се огъва от топлината, не гасне от вятър и буря, която е най-чистата и свята жертва пред Бога.
И както свършват приказките - „и аз бях там”, и преживяването беше неповторимо, защото в този ден „Бог се усмихна от небесата” на горичани и прие тяхната жертва.
