За полу-оставките на задграничните ни митрополити

Двамата ни задгранични митрополити от няколко години занимават църковната общественост (и не само) със своите оставки. Пръв беше по-старият, Западно- и Средноевропейски Симеон. Подаде си оставката през юни 2005 г. и после... си я прибра през октомври с. г. Оттогава уж все ще си дава оставката, но не го прави на дело. Сега пак разглася наляво и надясно, че ще си даде оставката, ако изберат еп. Тихон, но не си дава оставката в писмен вид, зер - "парен каша духа"!

Значително по-последователен е митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Миналата година обяви, а изглежда и връчи на Негово Светейшество оставката си. Патриархът обаче, носейки отговорността за цялата Българска църква, явно е решил да не дава ход на оставката, защото митр. Йосиф наистина е ценен кадър. Митрополитът все пак настоява на своето. Само че го прави по неправилен начин: чрез медия. Той беше тук, участва в заседанията и можеше преспокойно да поиска думата в заседание и да си прочете текста на оставката, с което я официализира и тя се документира в протоколите на Св. Синод. Сега само се вдигна "пушилка" в медиите, а митрополитите в Св. Синод вдигат рамене: "Ние интернет не четем, а при нас оставка няма!"

Не сме "за", нито "против" оставката на когото и да било. Всеки е свободен, има си съвест и чувство за отговорност. Ние сме за това, да има правила. Било архондисвания, било (анти)икуменически изстъпления, било оставки - нека да стават ясно и открито, както стават по целия свят. Нали искаме България да е най-хубавата част от него?! Нека да бъдем и ние тогава!