Или поощрение на парацърковността
„Епархийските митрополити извършват освещаването на църкви и параклиси (освен ако параклисите не са в болници, затвори, училища и други обществени учреждения) след прехвърлянето на собствеността им на Българската православна църква - Българска Патриаршия и нейните поделения”. (Устав на БПЦ, чл. 140, т. 8)
Здравейте, пише Ви презвитера Десислава, съпруга на о. Божидар Главев. Неотдавна прочетох материала на Златина Иванова „За „частните храмове” и общото дело” и се почувствах силно изкушена да споделя с Вас сходен горчив опит. Ето за какво става дума:Отец Божидар, освен енорията към с. Горица, обслужва още и храм „Св. вмчк Димитрий Солунски” в гр. Каблешково, Бургаска област. Един ден при него дойде местен човек, който го помоли да отиде и освети параклис, който щял да строи в двора на къщата си. Отецът съвсем отговорно още в началото му обясни, че не може да освещава частни параклиси, тъй като тази практика е порочна и антицърковна. (Наясно сте защо от статията на г-жа Иванова, където това е добре обяснено.) Единственото, което свещеник може да направи е да извърши водосвет като поръси и благослови новостроящата се сграда, както се прави с освещаването примерно на дом, икони, коли и прочие. Но дотук! Да освещава параклис може само епископ при условие обаче, че параклисът e църковен и се ползва за извършване на божествени служби. Ако пък ще е просто домашен молитвен дом или кът е достатъчен и един водосвет. Но не може да се освещава параклис, който да бъде частен, а в същото време да си присвоява функциите на обществен храм с обгрижване на църковния народ, продажба на свещи, извършване на молитви и други подобни!
Първоначално собственикът се съгласи, давайки вид, че разбира за какво става дума. Впоследствие обаче, както винаги става, той се обърна директно към НВ Сливенски митрополит Иоаникий с молба за освещаване на готовия вече параклис. Когато тази новина започна да кръжи в публичното пространство на Каблешково и о. Божидар разбра, писа на Владиката писмо. В него посочи, че Църквата е тази, която взема решение за строеж на храм или параклис или ако това е частно лице, то то трябва да го дари на Църквата, която от своя страна в лицето на своя свещенослужител и църковно настоятелство да поеме неговото обгрижване. Нещо, по принцип, неизпълнимо в този случай, тъй като параклисът освен всичко друго се и намира в двора на собственика. Ето защо в писмото си о. Божидар помоли Владиката да не освещава тази сграда и да обясни на собственика как стоят нещата по Устав. Уви, Владиката изобщо не зачете мнението на своя свещенослужител. Нещо повече! По повод на някакво си тържество[1], той пристигна в Каблешково с четирима свещеници, дякон, певец и прочие, както подобава обикновено на Владика и направи грандиозно освещаване на злополучния параклис. С което нанесе следните вреди:
- подкопа авторитета на своя свещеник;
- отклони част от миряните от законната енория, като ги пренасочи към незаконната;
- легализира за пореден път правилото в БПЦ да се вдигат параклиси по силата на съновидения, защото в случая на дъщерята на собственика й се явил „св. Пантелеймон”, който ги подтикнал към това действие. А както знаем има дори канон, който забранява строенето на храмове и параклиси по съновидения!
В резултат на това сега собственикът безметежно „си църковничи”, продава свещи и реализира печалби на гърба на Църквата, (която по този начин естествено бива ощетявана), като прибира всичката печалба от това в джоба си, тъй като не плаща и данъци! Да му мисли о. Божидар, който има наряд за годишната продажба на свещи!!! За непросветените ще поясня, че нарядът е количеството свещи, което даден храм е длъжен да продаде за една година.
Освен това много хора предпочитат на празник да отиват „да запалят по свещичка” в „параклиса”, отколкото в храма, защото там те просто влизат, палят свещи и си излизат без абсолютно никакъв ангажимент към енория, Църква и Бог. Както и без никакъв шанс да чуят нещо душеспасително от своя пастир!!!
Така налице се получи поредният крещящ пример за човекоугодничество от страна на висшата иерархия, която вместо да прояви здрав разум и отговорност, широко отвори вратите за вярващите, но не към Рая, а към… ада!
[1] „Тържеството” беше по повод "126-годишнината от първата копка" (!?) на храма и беше организирано от самодейна и нецърковна дама, без участието и мнението както на свещеника, така и на църковното настоятелство. И в този случай Владиката не се съобрази с възраженията на своя иерей, че годишнините е редно да са кръгли и обикновено са по повод освещаването, а не първата копка на храма и че е правилно предстоятелят и църковното настоятелство да организират цялото събитие, а не хора, които дори не са кръстени, както беше в случая!
