"Пак се люти Юродиада, пак иска главата на Бориса!" Така би могъл човек да парафразира думите на злостно гонения от императрицата св. Йоан Златоуст в началото на 5 век, като прочете съобщението на Димчо Райков във вестник "24 часа". Отец Борис Беров сигурно не е светец като Златоустия Йоан. Но е свещеник, който е доказал себе си вече 35 години; който устоя на разколнически набези и всякакви съблазни; който постави Бургаска духовна околия на крака, така че тя е най-уредена и най-добре работеща от всички в Сливенска епархия (и не само); който е дал на Сливенска митрополия най-много приходи през последните десетилетия; който субсидира дори самия митрополит; който познава не само свещениците, но и цъковните настоятели в цялата огромна околия, работи съвместно с тях и с местната власт за запазване и възстановяване на храмовете, за построяването на нови храмове и параклиси; който осигурява от приходите на духовната околия и на председателствания от него храм средства за ремонт и строителство на храмовете в околията; който осигурява дарителство за семинарии и за нуждаещи се; който обаче не прави гощавки за такива и онакива големци; който не получава бакшиши; който няма луксозна кола, нито джип; който не е уредил децата си да учат или работят в чужбина; който от своя баща-свещеник и майка си е получил завет за страх Божий, а не за страх от владици и техните хора.
Труден е такъв човек! Той не влиза в калъпа на "нашите хора". Той ни обърква представите за "редното", за "ама така правят всички". Той има свое мнение и достойнство. Като епархийски съветник той не беше като онзи прословут събрат от друга епархия, дето беше казал: "Трийсет години съм епархийски съветник, но нито три пъти не съм имал мнение, различно от това на дядо владика!" Такъв е и като архиерейски наместник. Е, като е толкоз принципен, естествено ще трябва "да си носи последствията". Свети Йоан Кръстител и св. Йоан Златоуст и всички йоановци и не-йоановци са ги гонели и ще ги гонят, щом поставят нравствени принципи по-високо от подчинението на началството. Сигурно о. Борис го знае много добре това.
Проблемът, както читателите на Двери.бг знаят, не тръгва от о. Борис, а от един родственик на владиката, разведен свещеник, доскоро водил за жена племенница на митрополита. Човек без особени достойнства, но с много амбиции, съюзил се с такива като него, сега иска да осребри слабостта на владиката и "доброто име на родата". Нещата в тази енория отдавна зациклиха. Но амбициите си остават. Казусът не е труден, само че трябва някой да го разреши. А този някой не смее да си употреби властта. Защото сега о. Борис е на мушката, а после може да дойде той, този някой на отговорния пост. Хората в енорията пък се умориха от приложената схема "избори до дупка" и не щат вече да гласуват. Инициативчици уж щели да съдят някого си в Страсбург. Те добре знаят, че Страсбург е милостив към всякакви отцепници. Може и тях да ги огрее! Но това вече няма да е църква, а сборище. Затова прочетете Псалом 1.
Послепис: Авторът е съученик и състудент на ставрофорен иконом Борис Игнатов Беров. Познава се с него от 1958 г. - повече от половин век. И винаги му се е възхищавал: на отличния му успех, на просветения му ум, на отличното му пастирско и административно служение. И написа горните редове съвсем пристрастно. Защото е убеден, че о. Борис и да го пенсионират, и да го освободят от всички постове и служения, си има своето достойнство, което си върви с него. Де да беше така и с другите, които водят пунически войни само за лична изгода!
Послепис: Авторът е съученик и състудент на ставрофорен иконом Борис Игнатов Беров. Познава се с него от 1958 г. - повече от половин век. И винаги му се е възхищавал: на отличния му успех, на просветения му ум, на отличното му пастирско и административно служение. И написа горните редове съвсем пристрастно. Защото е убеден, че о. Борис и да го пенсионират, и да го освободят от всички постове и служения, си има своето достойнство, което си върви с него. Де да беше така и с другите, които водят пунически войни само за лична изгода!
