На 19 януари се чества паметта на един от забележителните йерарси на 15 век – Ефеският митрополит Марк Евгеник.
Свети Марк Ефески (Марк Евгеник) е единственият източен епископ на събора във Ферара и Флоренция (1438–1439 г.), който отказва да подпише акта за уния с Римокатолическата църква. Съборът е иницииран от папа Евгений IV, за да може Константинопол да получи подкрепа срещу османските турци. На многолюдния форум се разглеждат богословските различия като въпроса за добавката «Филиокве» в символа на вярата и учението за чистилището. Стига се до известно съгласие за уния, но в крайна сметка унията се проваля поради силното противодействие на малка част от източните представители начело със св. Марк Ефески и макар редица православни да са я подписали, тя е отхвърлена след падането на Константинопол в 1453 г.
Нека се върнем назад в историята. Османската империя, родена в Мала Азия, вече е стъпила на Балканите в средата на 14 век. Почти няма съпротива от местното население, защото феодалите не дават хора за армиите на местните царе. Последният защитник на българската столица се оказва светият патриарх Евтимий и тя пада през 1393 г. Сърбите губят битката на Косово през 1389 г., стават васали на султана, но частично се съпротивляват до 1459 г. (6 години след падането на Константинопол), когато Смедерево най-накрая е превзето.
В Западна Европа владетелите встъпвали във властта след помазване от папата и затова неговото влияние върху тях било огромно. От своя страна папската институция виждала напредъка на турците към Европа (те достигат Унгария) и решила да предложи на източните земи военна подкрепа в замяна на духовното подчинение от Изтока. Така се случва този събор.
Св. Марк Ефески отхвърля унията с мотива, че латинските допълнения към символа на вярата и настояването за папско главенство над всички християни са еретични и противоречат на преданието на Църквата. Отказът на св. Марк е документиран в „Спомени“ на константинополския клирик и историк Силвестър Сиропулос, член на византийската делегация, който първоначално подписва документа, но по-късно се отказва от подписа си и отхвърля унията. Според Сиропулос, когато на папа Евгений IV бил представен подписаният документ и той забелязал, че подписът на Марк Ефески липсва, направил известната забележка: „Следователно, не сме постигнали нищо“.
Православната църква почита свети Марк като „стълб на Православието“ заради непоколебимата му защита на вярата срещу политическия натиск и богословските компромиси. Действията му след завръщането му в Константинопол довели до широко разпространено отхвърляне на унията от православните и така била запазена догматичната и литургична независимост на Църквата.
Това, което мене лично ме притеснява, е, че днес много хора се мислят за „спасители“ на Църквата. Тези онлайн фундаменталисти, които споменах и в предишна моя статия (https://hristianstvo.bg/не-е-ли-вярно/), се „плашат от сянката си“. Търсят във всичко врага у дома. „Папата отишъл на посещение при Вселенския патриарх – значи, ето – направиха уния“. Флорентинският събор (1439 г.) и срещата в Истанбул (2025 г.) нямат нищо общо. Нека гледаме собствените си грехове и ги очистваме, и по-малко да се подвизаваме в интернета.
Бог да ни е на помощ!
